Бенджи, iMac и звездния принц
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бенджи, iMac и звездния принц

Бенджи, iMac и звездния принц

Плахи стъпки в света на компютрите-ябълки

769 прочитания

Сдобих се с Mac. iMac, не Big Mac, макар че не бях поръчвала нито едно от двете. Как точно станах горд притежател на въпросната машина е една друга вълнуваща история. С две думи обаче, срещата ни бе съвсем неочаквана.

Когато за пръв път го видях на бюрото си, разбрах, че ще го кръстя Закс. Спомняте ли си Бенджи, Закс и звездния принц? Винаги съм имала слабост към малкия летящ робот, а приликата между него и новата машина незабавно се набива в очи. iMac няма стандартна правоъгълна кутия - всички необходими жици и платки някак успяват да се поберат в полусфера с размерите на

половин баскетболна топка

Първия половин час от познанството ни прекарах в отваряне и затваряне на CD-то. Става с натискане на специален бутон на клавиатурата, след което CD-то се изплезва от баскетболната топка, което й придава особено забавен и дружелюбен вид. Мисля, че Закс малко ми се обиди за това вандалство. Може би по тази причина следващите няколко дни почти не ми говореше. Именно склонността да говори и слуша (а понякога нарочно да се прави на глух) бе следващото нещо, което забелязах у него. MacOS X има вградено разпознаване на реч, така че почти всички команди на операционната система могат да се задават устно. При това - от другия край на стаята. Компютърът дори разказва вицове... ако човек знае как да го помоли. Оказа се, че аз не зная. Дали защото беше обиден, дали защото не успявах да нацеля правилното английско произношение и необходимата интонация, Закс категорично отказваше да разбере какво му казвам. Всяка дума, изречена от някой от гостите ми, незабавно и точно се изпълняваше. Аз обаче съумявах да го накарам да познае единствено командата за започване на нова партия шах. Което вероятно би било някаква утеха, ако поне харесвах тази игра.

За седмица двамата

посвикнахме един с друг

Макът започна да се вслушва в по-простите ми нареждания: Zax, get my mail (провери ми пощата) или „Zax, log me out“ (излез от профила ми). После започна дори да отговаря на питанията ми колко е часът. В крайна сметка напреднахме в отношенията си до степен, че да мога да го накарам да ми чете приказка за лека нощ. Гласът му също прилича на тембъра на Закс - разбираем, но с лек метален оттенък. Сякаш някой се опитва да говори, докато дъвче железни стърготини. Впрочем това далеч не е единствената странност на компютъра - той си има например колонки, които спокойно могат да се използват за предсказване на бъдещето. Колонките приличат на две кристални кълбета с голяма магическа сила.

Истинската магия

на машинката обаче е в монитора. След години, прекарани пред CRT, течнокристалният дисплей, ясните цветове и идеалната картина могат да те накарат с часове да се заплесваш по скрийнсейвъра с горски снимки. Докато се любува на картинките, човек може дори да пропусне да забележи например непривичната сложност на работата с мишка, която има един-единствен изцяло стъклен бутон. Клавиатурата също е нелека загадка от тип „открийте десетте разлики“. На познати клавишни комбинации човек спира да се надява след първите 73 опита да постигне нещо с натискането на Ctrl-Alt-Del. Напразно. Първата седмица под MacOS бутоните просто не правят това, което очакваш от тях. Впрочем това важи и за операционната система като цяло. Всички настройки се правят бързо и лесно, но след конфигурирането работата с машината си остава тромава. Човек обаче забравя това, докато си приказва с нея или гледа DVD. Накратко казано, за мен Закс ще си остане любимо другарче за игра. За работа обаче си имам PC...

Сдобих се с Mac. iMac, не Big Mac, макар че не бях поръчвала нито едно от двете. Как точно станах горд притежател на въпросната машина е една друга вълнуваща история. С две думи обаче, срещата ни бе съвсем неочаквана.

Когато за пръв път го видях на бюрото си, разбрах, че ще го кръстя Закс. Спомняте ли си Бенджи, Закс и звездния принц? Винаги съм имала слабост към малкия летящ робот, а приликата между него и новата машина незабавно се набива в очи. iMac няма стандартна правоъгълна кутия - всички необходими жици и платки някак успяват да се поберат в полусфера с размерите на

половин баскетболна топка

Първия половин час от познанството ни прекарах в отваряне и затваряне на CD-то. Става с натискане на специален бутон на клавиатурата, след което CD-то се изплезва от баскетболната топка, което й придава особено забавен и дружелюбен вид. Мисля, че Закс малко ми се обиди за това вандалство. Може би по тази причина следващите няколко дни почти не ми говореше. Именно склонността да говори и слуша (а понякога нарочно да се прави на глух) бе следващото нещо, което забелязах у него. MacOS X има вградено разпознаване на реч, така че почти всички команди на операционната система могат да се задават устно. При това - от другия край на стаята. Компютърът дори разказва вицове... ако човек знае как да го помоли.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

ФалITи

ФалITи

Unreal II: The Awakening

Unreal II: The Awakening

Аз, роботът...

Аз, роботът...

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK