След като повече от седмица се бори неуспешно с неизвестна отрова, която влошаваше състоянието му непрекъснато, Александър Литвиненко почина в болницата "Юнивърсити колидж" в Лондон. Съдбата на бившия руски таен агент беше предначертана, тъй като до последно лекарите не успяха да уточнят какво причинява внезапното заболяване. След като загуби косата и значителна част от теглото си, Литвиненко преживя и сърдечна криза, преди да почине в нощта на четвъртък срещу петък. Приятелят му Алекс Голдфарб твърдеше в последните дни, че бившият разузнавач приличал "на призрак".

Дори и само неспособността на една от най-реномираните лондонски болници да открие причината за смъртта на агента, говори за "по-специална" намеса в случая. В това, че Литвиненко е бил отровен с нещо, разработено специално за такива цели, никой не се и съмнява. Роднините и приятелите на руския дисидент обвиниха Кремъл за заповедта за убийството, която едва ли е единствена в дългата история на бившето КГБ и неговия наследник - ФСС. Въпреки това, има няколко причини да се съмняваме в директната намеса от най-високо ниво срещу Литвиненко. Първо, Путин и неговото обкръжение надали имат конкретен мотив да извършат това точно сега, когато медийното внимание и без това е насочено към всяка, дори и малка грешка на Кремъл. Литвиненко издаваше скандалните си книги от 2000 г. насам, и ако са имали желание, руските тайни служби са можели да се доберат до него по всяко време. Съвпадението с убийството на Анна Политковская по-скоро говори в полза на противна версия, отколкото за директна вина на Кремъл. Второ, в т. нар. "лондонски кръг" Литвиненко е сравнително малка мишена, имайки предвид присъствието там на Борис Березовски и говорителя на чеченските сепаратисти Ахмад Кадиров. И трето, целият сценарий на отравянето прилича толкова много на филмов сюжет, че говори за показност, типична повече за филмите на Джеймс Бонд, отколкото за тайните служби през последните години.

Една от най-вероятните версии би могла да бъде участието на група от ФСС, която е решила да отмъсти на Литвиненко за разкритията му за не особено приятните дейности на службите в годините след 1990 г. Самият агент говори за наличието на такива "отряди на смъртта" в структурите, които се подчиняват на различни ръководители и невинаги биват съгласувани с най-висшите нива. В този смисъл публичното "отричане" на разузнаването (извънредно рядък жест, между другото) не би бил неискрен, а просто разминаване между нивата. Версията за противници на Кремъл също не може да бъде отхвърлена с лека ръка. В очите на Запада обаче, Москва си остава основният заподозрян.