Протестите – ден шести
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Протестите – ден шести

Протестите – ден шести

Ирина Ценкова
2506 прочитания

© Надежда Чипева


Около 1500 души се събраха на днешния шести протестен митинг, който започна около 15 ч. пред Народното събрание. Сред дошлите на площада хора преобладаваха студенти и ученици. Протестът започна мирно и спокойно. Веригата от полицаи пред парламента бе рехава, като основната част от служителите на реда (за които по-рано днес МВР обяви, че ще бъдат 1800) беше концентрирана на пропускателните пунктове и встрани и зад сградата на Народното събрание.

Въпреки появилите се в някои медии предупреждения за провокативни действия днес нямаше сблъсъци между скандиращите и органите на реда. В самото начало на протеста представители на организаторите раздаваха листовки с призив за недопускане на прояви на агресия. За спазването на реда се грижеха и над 20 коменданти.

На дошлите да протестират граждани се раздаваха листовки с лозунгите „България“ е наша, а не е ваша!“, „Да изметем боклука“ и „Кой уби Методи Маринов“ (60-годишния арестант, починал миналата седмица в 4-о РПУ). Скандиранията „Оставка“ бяха по-спорадични в сравнение с миналата седмица, като основен обект на искането бе оттеглянето на министъра на вътрешните работи Михаил Миков.

Като цяло този път групата на потестиращите и импровизираната сцена на организаторите бяха локализирани от другата страна на паметника на Цар Освободител. Промяната бе обяснена със символиката на обръщане на гръб към „онези, които обърнаха гръб на България“. Пред загражденията на НС за кратко бе издигнат голям национален флаг. На гърба на паметника бяха закачени транспаранти с надпис „Срам ни е от вас“ и „Искаме гори, не искаме лъжи“.

Групи от граждани издигаха плакати с призив „Кой не защитава националната кауза на отечеството, вън от него“, „Първо свободата, после сделки с големи братя“, „Ние знаем какво правим – създаваме гражданско общество“, „Мила родино, тяхната алчност няма край“. Този път освен импровизираните саморъчно направени постери имаше и професионално изработени с надпис: „Докога ще мълчим, народе?“.

Сред протестиращите ясно се открояваше групата на екозащитниците, които привличаха погледите на минувачите и телевизионните камери с жонгльорски умения, екзотични музикални инструменти и пъстри облекла. Междувременно от сцената звучаха изказванията на различни представители от отделните организации, подкрепили протеста. Речите се редуваха с изпълненията на Васко Кръпката и Дичо и апелите на шоумена Димитър Туджаров-Шкумбата.

Като цяло скандиранията бяха изместени от знаковите жестове. Загражденията бяха „опаковани“ с тоалетна хартия, „за да имат с какво да се избършат онези, които са се оцапали“, а председателят на Партията на българските мъже Росен Марков пък бе поставил кукла на „вампирчето 8:5:3“. „Днес е Бабин ден. Днес се роди вампирче с тегло 853 грама. По-скандално правителство от това не е имало. Искам да му кажа едно „Збогом“, както пише министър Стефан Данаилов“, обясни идеята си той.

Очакванията на организаторите за около 5 хиляди протестиращи не се сбъднаха. Разочарованието на дошлите да изразят гражданската си позиция се преобрази в недоволство към апатията и бездействието на онези, които не дойдоха на площада. „Не ни липсват автобуси, а самосъзнание“, коментира Слави Студенков от Биологическия факултет, препращайки към протеста на движение „Напред“ в неделя.

Според студентите причината за недостатъчното присъствие на жълтите павета се корени в това, че „хората си мислят, че нещата не са толкова зле и затова не идват“. „Този народ си заслужава съдбата. Жалко, че земята ни е напоена с толкова много българска кръв“, сподели разочарованието си от липсата на гражданска активност възрастна жена. Според други намаленото присъствие е в резултат на страха, породил се у хората след полицейския произвол миналата сряда.

„Ние не вярваме, че това правителство може да реши каквито и да било проблеми освен личните си. От този кабинет искаме единствено господин Миков да си подаде оставката“, обобщи Кънчо Драгнев от студентската организация СРОКСОС.

Следващият митинг пред парламента е предвиден за 28 януари (сряда). Тогава организаторите ще потърсят от управляващите отчет за изпълнението на поставените от тях искания.

Около 1500 души се събраха на днешния шести протестен митинг, който започна около 15 ч. пред Народното събрание. Сред дошлите на площада хора преобладаваха студенти и ученици. Протестът започна мирно и спокойно. Веригата от полицаи пред парламента бе рехава, като основната част от служителите на реда (за които по-рано днес МВР обяви, че ще бъдат 1800) беше концентрирана на пропускателните пунктове и встрани и зад сградата на Народното събрание.

Въпреки появилите се в някои медии предупреждения за провокативни действия днес нямаше сблъсъци между скандиращите и органите на реда. В самото начало на протеста представители на организаторите раздаваха листовки с призив за недопускане на прояви на агресия. За спазването на реда се грижеха и над 20 коменданти.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Гласът на народа

    ... време е да се създаде една нова организация (б.а. не ми харесва думата партия), с нови (образовани) хора, с нови идеи, с модерно мислене и морал, но със силно чувство на отговорност, която да убедени усилията ни за едно ново начало. Изключително важно е да съсредоточим усилията си - да създадем специализиран Интернет сайт да речем, където да се дискутират идеи и предложения, да се обсъждат и гласуват правила, а в последствие да се вземат конкретни решения и дори да се издигнат кандидатури.
    Вече съществуват множество подобни инициативи като: http://bulgaria.indymedia.org/, http://forthenature.org/, http://priakoupravlenie.blog.bg/, http://edname4ta.dir.bg/, http://nabludatel.blogspot.com/, http://savestrandja.ludost.net/, и много други, Но това което липсва е, координация и интеграция на участниците в тях. А за да успеем, трябва да сме единни.... Първата крачка вече е направена. Остава само да тръгнем по пътя който сме избрали.

    [email protected]

  • 2
    Avatar :-|
    Не народ а ....
  • 3
    hristomir avatar :-|
    Христомир Йорданов

    Хич да не се стряскате - през 1997 след първите няколко деня бяхме по 100-150 души на площада, ама пак стана, каквото искахме.

  • 4
    stanislav_yankov avatar :-|
    Станислав Янков

    Постепенното занижаване на протестното присъствие пред Народното събрание започва да става все по отчетливо. Дължи се (според мен) на комплекс от фактори. На първо място - ние, българите, не сме свикнали да протестираме. Още по-малко пък сме свикнали да протестираме продължително време. За нас е достатъчно нещо там да си се провлачва, да си покретва полека-лека, а ако запада - това също да се случва по-бавно и неусетно, не отведнъж (само някой драматичен срив на държавата отведнъж може да ни изкара трайно на улицата, пък и тогава няма гаранции, че няма да предпочетем да потърпим и да се надяваме да се оправи от само себе си или пък да го оправи някой друг. Без личната ни намеса!). На второ място - хората се обезсърчават все повече и повече. На всички ни се искат бързи и осезаеми резултати в полза на цялото общество, а пък постоянно усещаме, че няма кой да осъществи реално тези резултати и че политическата ни класа ще се задейства в подобна насока, само ако на нея, на политическата ни класа, и` се случи нещо наистина драматично, свързано с кръв. Нещо, което не е по вкуса на мнозинството (дори и на мен). На трето място - съществуват съвсем обективни пречки пред мнозина, които биха искали да протестират, но са възпрепятствани да направят това (примерно - понеже не биха могли да отсъстват повече от един ден от работа).

    Ефектът на загуба на протестен потенциал у обществото ни беше лесен за предвиждане. Аз го прогнозирах още с първите си коментари в блога на "Капитал" преди протестите на 14 Януари. Прогнозирах и какъв е единственият начин да не остане това обществено недоволство поредния глас в пустиня. Начинът е, да се пристъпи към най-неприятната част, а именно - да се предприемат стъпки по регистриране на политическа партия, която партия да не цели първостепенно да управлява, а да цели на първо място НЕОБРАТИМА ПРОМЯНА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА в посока на 3-то и 4-то искане от декларацията на протестиращите до 40-то Народно събрание на Република България от 19.01.2009 година. (Тук изцяло споделям мнението на "Гласът на народа" - коментар № 1).

    За разлика от други държави, в България хората не са свикнали да протестират мащабно, какво остава пък продължително време до безусловен успех. У нас се е наложил моделът на чакането на "спасител" и на попържането по "кръчмите", докато този спасител не се появи. И понеже такъв спасител НЯМА КАК да се появи, най-добре е по-малобройните, но по-дейни кръгове (в случая - студентите, еколозите, фермерите, майките) да запретнат ръкави и сами да опитат да създадат нещо от полза за всички. Това може да стане единствено чрез създаване на политическа партия, която да участва ако не на предстоящите (възможно е да не достигне време за регистрирането на такава обществена партия за предстоящите избори), то поне на парламентарните избори през 2013 година (няма страшно - до тогава нищо съществено няма да се промени!). Подобна партия АБСОЛЮТНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да се различава от всички познати до момента партии. Такава партия не трабва да цели власт или участие във властта на всяка цена (както постъпват всички познати партии до момента), а трябва да цели на първо място НЕОБРАТИМА ПРОМЯНА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА в посока на 3-то и 4-то искане от декларацията на протестиращите до 40-то Народно събрание на Република България от 19.01.2009 година. Възможно е част от мерките, които ще се доразвиват и в бъдеще, да изискват и свикване на Велико народно събрание (в случай, примерно, че някое от бъдещите предложения визира задължителен референдум при вот на недоверие или пък на доверие към кабинета).

    Защо се налага участие в политиката чрез откровено дискредитираната партийна форма? Защото се вижда, че нито една актуална значима партия (била тя управляваща, била тя псевдо-опозиционна) не желае да се ангажира реално с исканията на протестиращите (пък и на почти цялата българска общественост, както се видя на 14-ти). Особено с исканията за реална промяна на политическата система! Аз лично ще направя всичко по силите си, за да присъствам на протеста на 21 Януари. Но не смятам, че нещо особено ще се промени! Управляващите (и кандидатите за управляващи), както се вижда, специално държат да са над болшинството от останалите и да не се съобразявят реално с абсолютно никого, та ако ще и цялата държава да клокочи от напрежение и да се разлага от корупция, от управленска некадърност, от умело стимулирана престъпност и от други "благинки", с които ни заливат актуалните политици.

  • 5
    Avatar :-|
    Nomeolvida

    ПРОТЕСТИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ! Споделям изказаното по-горе. Подкрепям силно идеята за специализиран интернет сайт. Благодарности за пространството дадено ни от Капитал Прим. Добавям собственото си мнение,с надеждата да спомогна за мотивиране на повече граждани за участие на протеста на 28.01.2009.
    Нека днешните ни действия донесат малко повече мир и доброта в душите на всички ни – нека си подадем ръце през пространството хора от цяла България, и за момент да забравим разногласията и суетите си. Нека бъдем обединени граждани, а не съединени към политическите корупционни схеми и на настоящето правителство – пълно с агенти,щатни и нещатни сътрудници, доносници, т.е. все хора продажници, опорочаващи демократичните промени, та до днес.
    Днес исканията си издигат студенти, лекари, родители, природозащитници, полицаи, млекопроизводители, животновъди, спортни организации. Преди това такива бяха на учителите, работниците от Кремиковци, пенсионери, Пироговци и т.н. Списъкът е дълъг. И всички те са израз на недоволство както от настоящето, така и от останалите правителства, лъкатушили ни вече 20 години от живота ни. Всички протестиращи винаги са издигали и изисквали от управляващите ни ред, законност, справедивост и цялостна промяна на системата на живот в страната ни, които са абсурдно плачевни на фона на световните процеси, отигравани от управляващите за наша сметка, на наш гръб ден след ден, месец след месец, година след година.
    През този месец – януари се честват 114 години от рождението на световноизвестният български поет Гео Милев (1895) – радетел още в началото на 20 век за същите граждански искания и права, и безпардонно затрит от тогавашното продажно и реакционно правителство,
    И 80 години от рождението на Мартин Лутър Кинг (1929), афро-американски борец за граждански права, Нобелов лауреат през 1964 в САЩ. Убит също заради гражданското си искане за промяна на системата в страната си, която да гарантира демократични форми на управление и нормален живот за всички хора. Този ден в САЩ днес е обявен като - Ден в памет на Мартин Лутър Кинг.
    Историята има и помни множество такива борци. Днес и ние, чрез действията си сега и тук се присъединяваме в борбата им. Нека с едноминутно мълчание почетем паметта им.
    (...)
    Заради поемата "Септември" книжка 7-8 на сп. "Пламък", която е конфискувана, Гео Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено. А на 14 май 1925 Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Тогава той решава да обжалва делото пред Апелационния съд, но на 15 май е арестуван от полицията и изчезва безследно; убит и заровен е в общ гроб в Илиянци.

    Какво правим ние сега на площада? Ами ползваме гражданските си права, за да изразим недоволството си от безотговорното управление на страната ни вече доста години, особено през последните. Е, в този случай ние като общественост в лицето на студенти, безработни, земеделски работници, полиция, медии, лекари, народни представители какво правим вкупом – ами произвеждаме политика, при това във форсмажорни условия за и във страната ни, т.е случващото се определено има политически характер и този факт трябва да се осъзнае ясно. В заблуди не трябва да се изпада, а да се действа отговорно, ангажиращо, добронамерено със съответните инструменти и знания от нас хората на площада сега. Думата “политика” не е мръсна дума, както вячески ни се внушава. ПОЛИТИКАТА Е ДЕЙНОСТ НА ОБЩЕСТВЕНИ ГРУПИ – каквито сме ние, ЛИЧНОСТИ - каквито сме ние, ПАРТИИ, ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ ЖИВОТА НА ДЪРЖАВАТА по цял свят. Тя, ПОЛИТИКАТА е начин на постъпване, на поведение и подход, тя е ръководно начало, концепция във всяка една държава, т.е. сред съответните общностни групи. Така че всякакви изявления, че протестът не е политически, са нелепи. Аз, и хилядите стачкуващи граждани в страната сега искаме да живеем нормално като бели хора, без страх да се движим по улиците и пътищата си, да не мизеруваме, да имаме стабилни и истински здравно и пенсионно осигуряване, да имаме съответната работа на квалификацията си и човешки условия на труд, децата ни да не излизат с промити мозъци от училищата си и да бягат впоследствие извън Родината, да участваме активно в сътворяването на световни научни постижения – за каквито имаме доказан във времето интелектуален и научен потенциал, и т.н..
    Всички знаем, че в продължение на 20 години сме свидетели на купища разнородни длъжностни престъпления, изразяващи се в крайна сметка в користно използване на служебни възможности и правомощия, водещи до противозаконова облага и причиняване другиму вреда (т.е. очевидна вреда за народа в страната България) от управляващите ни. Поради което ние сме тук и сега, за да се освободим от хомота, който ни е наденат, напоен с кръвта и потта на самите нас и децата ни, точно от тази политическа върхушка вече твърде много време, и която си е затворила очите дори и пред Върховния закон за всяка една страна – Конституцията, търпяща в редиците и управлението си противоконституционната партия ДПС, затварйки си очите пред насилието на институции, нехаещи в болката и мъката на пострадали хора, вкарващи в бедност и беди системно българите, създаващи непрекъснато закони противоречащи на логиката на живота и прекрачващи правовия морал, нагнетяващи усещнато за недосигаемостта си и още, и още...
    Това са ялови политики вече 20 години, вредни. Това правителство също провежда такава политика, и то трябва да ни освободи от присъствието си колкото се може по-бързо, защото след наложените глад и мизерия, дойде и студа, а ни чакат и настъпващите глобални природни бедствия и Бог знае още какво.
    Искам/ме да си подадат оставката веднага. Призовавам опозицита да излезе от работата си в това Народно събрание по съответния законов ред и се включи в протеста на народа си днес, на тези които все пак са ги избрали, защото и те са преди всичко граждани.
    ПОБЕДА НА ГРАЖДАНИТЕ НА 28 ЯНУАРИ 2009 ГОДИНА!

  • 6
    stanislav_yankov avatar :-|
    Станислав Янков

    Необходимо е да направя лека корекцийка и допълнение на моя коментар № 4 тук. Понеже разполагах с недостатъчно свободно време и нямах възможност старателно да проверя какво съм писал - сбъркал съм датата на протеста, на който ще се опитам да присъствам въпреки ангажиментите ми. Написал съм, че става дума за протеста на 21 Януари (който премина вчера), а имах предвид този на 28 Януари, който все още предстои.

    Трябва да допълня също и комплекса от фактори, които водят до занижаване на протестното присъствие с времето. Освен трита фактора, вече изброени в коментар № 4 има и още един, четвърти. Става дума за притесненията на доста хора от възможността за нови ексцесии като на 14 Януари. Такива ексцесии вече са доста малко вероятни, пък и този четвърти фактор не е най-водещият, но все пак пълноценната картина на обстановката изисква факторът да бъде обособен и споменат.

  • 7
    Avatar :-?
    управляващите успяха


    Европейската статистическа агенция съобщи, че България е изправена пред демографска катастрофа, ако бъде сравнена с останалите страни-членки на ЕС.

    Според Евростат, в България има най-висока смъртност и най-висок отрицателен прираст на населението през 2008 година от целия ЕС.

    Най-ниска е раждаемостта в България с 9.4 раждания на 1000 души от населението, а най-високата смъртност е пак в България - 14.2 на всеки хиляда души.

    Единствено населението на България ще намалее през 2008 година с 4.8 на хиляда.

    Евростат отбелязва, че през тази година населението на 20 страни-членки на ЕС ще се увеличи, а в България отново то ще намалее.

    Материал на kafene.info


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK