С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
87 25 мар 2009, 11:11, 13509 прочитания

Експерти коментират за "Капитал" дискусията между икономическите екипи на БСП и ГЕРБ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Иван Кръстев

Фотограф: Цветелина Ангелова

Откровено безполезно 
Иван Кръстев, политолог
 
Това беше един мъчителен, скучен и подтискащо безполезен дебат. Никой не разбра нито защо той се проведе сега, нито защо се проведе в този предизборен формат, нито защо въобще се проведе. Зрителите не научиха нищо, а политиците не постигнаха нищо.

Ако премиерът Станишев е вярвал, че този този дебат ще накара "средната класа" да се уплаши от ГЕРБ и ще я принуди да подкрепи "интелигентната и разумна" политика на БСП, то това не се случи, а и няма как да се случи. Първо, защото средната класа вече е уплашена и то от политиката на правителството и второ, защото идеите на ГЕРБ не са опасни, тъй като ГЕРБ на този етап не предлага никакви нови идеи.
Ако Бойко Борисов е вярвал, че в този дебат ГЕРБ ще предложи ясна алтернатива на сегашното управление, то това също не се случи. А и хората, които Борисов извади са млади, напористи,в най-добрия случай са симпатични, но в никакъв случай не бяха впечатляващи и не приличат на силен правителствен екип.


Имаше нещо "ученическо" в цялото упражнение. БСП се държаха със самочувствието на отличници, които искат да бъдат освободени от матура. И всичко това в съпровод на хихиканията на Илияна Йотова и откровената глупост на зам.министър Куюмджиев. А Бойко Борисов се държеше като хулигана-любимец на класа, който тайно е прочел урока си, но не е уверен, какво е по-добре за него-да се прави на кандидат-отличник, да препише от пищовите (във вид на експерти), които Цветанов му е дал преди да влезе в дебата или да се държи естествено...
Или с други думи, ако БНТ иска достойно да изпълни ролята си на обществена телевизия, този дебат не бива да се повтаря. 

Лъчезар Богданов

Фотограф: Красимир Юскеселиев

По-скоро скучно
Лъчезар Богданов, Индъстри Уоч

Дебатът БСП – ГЕРБ беше по-скоро скучен - вероятно заради участието на лидерите. Както през 2001 г., така и през 2005 г. по икономически теми спореха експертите-макроикономисти – и това явно позволи да се изкажат доста по-радикални и реформаторски (или консервативни) идеи. В снощното обсъждане надделя възпитанието, сдържаността и страхът от навлизане в истински идеологически спор.

Сергей Станишев като че ли пое по-голяма лична отговорност, представяйки почти самостоятелно тезата на БСП – в екипа на ГЕРБ малко повече говореха експертите. Той като че ли се държа предимно "премиерски", като стъпи на плана на правителството за справяне с кризата, който пък на практика е изпълнение на мерките в държавния бюджет за 2009 г. Идентификацията на партията с действията на изпълнителната власт е разбираема на края на пълен мандат. Още повече, БСП очевидно иска да се харесва заради успехите на управлението за последните близо 4 години – икономически растеж, ръст на пенсии и заплати, намаляване на безработица, рекордни размери на частните инвестиции. Тези аргументи даже досадяха към края на дебата, макар да са валидни. Но от това излиза, че Станишев не вижда проблеми, които се нуждаят от реформи, нито други решения на съществуващи проблеми. Тази "безалтернативност" на политиката обаче се сблъсква с реалността от неработещо здравеопазване, лоши публични услуги, административни бариери пред бизнеса, скъпа защита на правата на собственост и договорите.



Предимството на премиера е, че макроикономическата политика трудно може да се атакува както от ляво, така и от дясно. От една страна, валутният борд е харесван от всички. Правителството пък не действаше фискално неблагоразумно (макар да харесваха унгарските социалисти преди време) – така че да бъде обвинено в заплаха на стабилността на публичните финанси. От друга страна, при всичките данъчни намаления през последното десетилетие, пенсиите растяха, а програмите на министерството на труда за субсидирана заетост и др. под. социални мерки се рояха от година на година. Критика отвън също е трудна, на фона на провалилите се десетки управления в развитите страни, които обичайно ни поучават.

Похвална беше позицията на ГЕРБ за ролята на държавата като институция, призвана да осигури справедливост, сигурност и равно третиране от закона. Ако има нещо, което дългосрочно спира инвеститорите и прави страната "трудна" за живот, бизнес, развитие, това е именно слабата защита на "правилата на играта".
Идеите на ГЕРБ за "борба с кризата" са скромен пакет от мерки, близък до редица предложения на бизнеса и неправителствените организации. Безспорно всяка от мерките във фискалната област ще стимулира стопанската активност и ще насърчи работещите. По-добрата идеология е да се намаляват данъците – или поне по-пазарната или "дясната". Рисковете за бюджета при намалена данъчна тежест според експертите на ГЕРБ ще се преодоляват с повишаване на събираемостта (борба със сивата икономика) и по-пълно усвояване на еврофондовете. Тези възможности обаче си имат таван – макар да се ползваха именно от сегашното правителство, което имаше лукса да намалява данъчни ставки, а приходите да растат. И тогава идва времето за същински реформи, нуждаещи се от идеологическа защита – при финансиране на здравеопазването, приватизиране на болниците, спиране на субсидиите за неефективни предприятия. Все още чакаме ГЕРБ да заяви намеренията си за "дясна" алтернатива в управлението на основни сектори на публични услуги. Засега само разбрахме, че БСП е против частното пенсионно осигуряване – а какво мисли ГЕРБ? За про-пазарно мислещите хора не е ясно дали и защо ГЕРБ се отказва от част от предложенията си от 2007 г.

Ако се върнем на борбата с ефектите от финансовата криза, ще разкрием подозрителни прилики в подкрепата за кейнсиански фискални стимули. Наистина, БСП предлага (и прави) "стимул" чрез публични разходи, докато ГЕРБ иска да се намалят някои данъци – но и двете действия са базирани на вярата, че икономиката страда от недостатъчно търсене и трябва държавата да го "замести" или "подпомогне". Алтернативата на ГЕРБ ще даде много по-добър ефект, но защото ниските данъци привличат инвестициите и насърчават труда, а не защото позволяват по-високо "потребление".

Нери Терзиева

Фотограф: Надежда Чипева

Представление без публика
Нери Терзиева, бивш прессекретар на президента Петър Стоянов и PR на "Овергаз"

Няма място за семейството на миньора и шивачката в телевизионните дебати на българските политици. За разлика от водопроводчика Джо, чиято съдба се разположи в центъра на дебата Обама-Макейн и даде името си на икономическа програма, участта на нашенци не успя да развълнува ни Бойко, нито Сергей.

Това отдавна е така. Българския политически цирк и основното му гала-представление – телевизионният дебат, изключват участието на гражданска публика. Няма "електорат" – нито в залата, нито в мислите, нито в плановете на дебатиращите. Важното е режисьорът в задкулисието да ръкопляска на главния герой. И някоя партийна Йотова да изпълни поддържаща роля. И щабовете да са доволни. И PR-ите да похвалят питомците си. И обратното. И социолозите да доставят добри данни. И политолозите да направят правилни коментари. И медиите да публикуват точно тях.

Ето така: в къса хранителна верига тече българската демокрация. Политически лидер - предизборни пари – щаб – тренинг екип – дебат в медия – социолог – политолог – власт – пари прим.

Няма място за хората от родопското градче, за които искрено се застъпваше водещата Добрина Чешмеджиева по време на първия за този сезон телевизионен дебат. Няма и мисъл за тях. Ако се случи някой политик да се присети, че има граждани, той говори за тях като за безформена маса с единствена характеристика: "нашите".

Защо основният политически спор се затвори в толкоз тясно пространство?
Кой погуби адресите на хората, които дават, но и вземат власт?

Ами ако българският водопроводчик Иван влезе в студиото и потърси отговорите?
Давай, Иване!

Любомир Стефанов

Фотограф: Личен архив

Неубедително
Любомир Стефанов, политолог

Прекият дебат между министър председателят Сергей Станишев и столичният кмет Бойко Борисов вече е факт. Отдавна анонсирания и подобаващо режисиран пряк сблъсък между лидерите на сочените за основни политически опоненти на предстоящите парламентарни избори формации, обаче се оказа далеч от очакванията поне на широката публика. За специалистите анализатори той бе по-скоро тест докъде ще стигнат в съдържанието на обвиненията един към друг лидерите на БСП и ГЕРБ и най-вече какво ще кажат между редовете на своите тези.

Самият състав на екипите, с които се появиха двамата лидери предвещаваше до голяма степен изхода и динамиката на дебата. Младите лица строени до Борисов Владислав Горанов-бивш ръководител на отдел "Социални разходи" в дирекция "Държавни разходи" на Министерство на финансите, Илиана Иванова - бивш финансов експерт в банкови институции от САЩ и бившия шеф на териториална данъчна дирекция Тошко Тодоров, така и не му придаваха ореола на носител на новото експертно начало, за разлика от хората редом със Станишев - финансовия министър Пламен Орешарски, зам.-министъра на икономиката Явор Куюмджиев и евродепутата Илияна Йотова, които ако не друго, поне му придаваха солидност.

Въпреки че темите на дебата бяха обвързани с борбата с безработицата, данъчната политика и ролята на държавата за изход от икономическата криза, включително усвояването на еврофондовете, по време на двучасовия диспут не се чуха реални тези и антитези от участниците. Лидерите и техните екипи в студиото не успяха да изложат ясно идеите си за справяне с кризата, стартирала с краха на ипотечните пазари в САЩ. Това, на което станаха свидетели зрителите на дебата бе размяна на взаимни обвинения в голословие, безсъдържателност и липса на актуалност. Атмосферата на изпит във висше учебно заведение бе особено натрапчива в студиото на предаването, породена от напористите включвания на експертите на ГЕРБ и поучителните отговори и критики на премиера и неговите министри.

Основното послание на управляващите бе нуждата от приемственост и последователност в мерките, които ще предпазят България от задълбочаване на кризата и последствията от нея. За съжаление то не бе гарнирано с конкретика, която да разясни на българските граждани, как точно техните спестявания, работни места и доходи ще бъдат гарантирани. Вместо това, министърът на финансите Пламен Орешарски и премиерът Станишев се впуснаха в до болка познатото от последния вот на недоверие цитиране на данни от международни финансови и статистически източници свидетелстващи за успехите на настоящото управление. Собственият принос на кабинета воден от БСП бе идентифициран в отпускането на 500 млн. лева насърчителни инвестиции за българския малък и среден бизнес, стартиране на 240 проекта в 160 общини, както и запазването на финансовата стабилност позволяваща висок процент на социалните разходи.

Въпреки пороят от данни изнесен за пореден път от премиера, впечатлението, че правителството остава далеч от исканията и потребностите на гражданите бе особено силно. Стана ясно, че на макроикономическо ниво икономическата и социална политика водена от тройната коалиция е едва ли не единствената възможна с оглед на условията, но не пролича в БСП да са разбрали, че парите за социалните плащания се генерират от бизнеса, а не от държавата.
Екипът на Борисов пропусна възможността да привлече внимание към съдържанието на своята икономическа програма, влизайки в капана на премиера, който атакува нейната актуалност, да обяснява, че тя е динамичен документ, който постоянно търпи промени и версията на сайта на ГЕРБ е остаряла и от преди две години. На макропараметрите представени от премиера и финансовия министър от ГЕРБ избраха да отговорят с микро такива, цитирайки на свой ред данни за предполагаеми промени в доходите, данъците и заетостта при въвеждането на промени в местното законодателство. Този подход създаде впечатлението, че от партията на столичния кмет не успяват да надскочат капацитета на своето управленско ниво и да произведат нещо повече от обвинения в корупция и липса на квалификация към правителството.

В крайна сметка, дългоочакваният челен сблъсък между Станишев и Борисов заприлича на препирня, подобна на говорилните съпътстващи процеса на изгонване на някой от участниците в риалити-шоуто "Биг Брадър" – взаимни нападки без особено съдържание по всички теми. От една страна това позволи на столичния кмет да се чувства в свои води и да зазвучи по-близък да хората, от друга, той и екипът му не се възползваха от шанса да притиснат премиера и министрите му с нещо повече от общи критики, преписани от последните два мониторнигови доклада на Европейската комисия.

За Станишев, дебата даде възможност да провери на практика готовността на най-сериозния си противник по една изключително актуална и деликатна тема като държавния бюджет и управлението на социалните разходи в него. Видяното и чутото едва ли ще притеснят съня на лидера на БСП – напротив! С още по-голяма увереност ще го мотивира да повтаря с повод и без повод твърдението си, че на България е необходима приемственост в икономическата и финансова политика, и че ГЕРБ са опасни за стабилността на националната икономика. И така партията на Борисов ще бъде непрекъснато поставена под напрежението да обяснява надълго и на широко всяко свое предложение за промяна, а Станишев ще разчита, че българите ще се загубят в детайлите на макроикономическта реторика и ще изберат да гласуват за познатото зло. Дали обаче "забраненият плод" на коалиция между двете партии в следващото управление няма да се окаже твърде сладък за Станишев и Борисов?
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Управителите на фирми няма да внасят двойни осигуровки 65 Управителите на фирми няма да внасят двойни осигуровки

НАП промени спорното си указание и публикува на страницата си уточнение

8 мар 2010, 16687 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "КАПИТАЛ ПРИМ" Затваряне
Управляващата коалиция прие идеите си за промени в изборното законодателство

Още от Капитал
Инвестбанк планира да излезе на борсата

Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции

Любимата пица на София

Успехът на малката пицария Franco’s в центъра на града се крие в качествените продукти, добрата цена и бързото обслужване

В къщата на тайните търгове

In-house възлагането на обществени поръчки у нас се използва по странен начин на ръба на закона и за внушителната сума от над 3 млрд. лв.

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

Театър: "За едно явление от електричеството"

"Възраждане" променя камерното си пространство до неузнаваемост за пиесата по Чехов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10