Да спасиш световната икономика за четири часа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да спасиш световната икономика за четири часа

Reuters

Да спасиш световната икономика за четири часа

Светломира Гюрова
3418 прочитания

Reuters

© Reuters


Параметрите на тази позиция вече започват да се очертават. Според BBC News и Reuters проектите за финално комюнике на срещата на Г-20, които циркулират на форума, показват, че се оформя съгласие за някои от мерките.

МВФ - очаква се ресурсите на фонда да бъдат увеличени с 500 млрд. долара и така средствата, които МВФ може да предоставя на закъсали икономики ще нараснат до 750 млрд. долара

Търговия - отпускане на 250 млрд. долара за стимулиране на глобалните търговски потоци и заклеймяване на държавите, които приемат протекционистични мерки

Фискални стимули - въпреки исканията на американския президент Барак Обама и домакина на срещата, британския премиер Гордън Браун, за координирано наливане на още средства в икономиките за борба с кризата, вероятно няма да има конкретен ангажимент за допълнителни стимули. Очаква се лидерите да обещаят да направят каквото е необходимо, за да съживят националните си икономики, и да подчертаят, че до момента в глобален мащаб са похарчени близо 2 трлн. долара за излизане от рецесията.

Данъчни оазиси - според британския финансов министър Стивън Тимс лидерите на Г-20 ще се договорят за налагане на санкции срещу държавите със статут на данъчни убежища, които отказват да спазват международните правила за обмен на банкови и данъчни данни.

Регулация на финансовата система - затягане на контрола над финансовите пазари и институции, включително хедж фондовете

В навечерието на форума се очертаха два основни лагера - англосаксонски (САЩ и Великобритания) и европейски (начело с Германия и Франция), като първият настоява за наливане на допълнителни средства за борба с кризата, а вторият - за повече регулации и контрол на финансовите пазари. Френският президент Никола Саркози дори заплаши, че може да напусне форума, ако не се стигне до съгласие за конкретни мерки. На съвместна пресконференция със Саркози вчера германският канцлер Ангела Меркел също настоя за бърза и стриктна финансова регулация и предупреди, че няма да приеме "слаби компромиси".

Американският президент Барак Обама, който е на първото си посещение в Европа след влизането в Белия дом, се опита да успокои напрежението като отрече разцепление между световните лидери и за пореден път ги призова да действат заедно за намирането на единен изход от глобалната рецесия.

Докато лидерите заседават вътре в изложбения център "Ексел", навън лондонската полиция продължава битката с хилядите демонстранти, стекли се за протести в британската столица

Очаквайте информация за решенията на Г-20 тук и в новия брой на "Капитал".

Параметрите на тази позиция вече започват да се очертават. Според BBC News и Reuters проектите за финално комюнике на срещата на Г-20, които циркулират на форума, показват, че се оформя съгласие за някои от мерките.

МВФ - очаква се ресурсите на фонда да бъдат увеличени с 500 млрд. долара и така средствата, които МВФ може да предоставя на закъсали икономики ще нараснат до 750 млрд. долара


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    .

    ех каква снимка само

  • 2
    Avatar :-|
    Истината за атентата срещу папата Българо-съветска

    Роден през 1922 г., Пиер Фаян дьо Вилмаре (Pierre Faillant de Villemarest) още 18-годишен се включва във френската съпротива и участва в сражение в областта Веркор. Офицер във френските разузнавателни служби след войната, участва в денацификацията в Германия и Австрия.

    Станал по-късно журналист, признат специалист по разследването на съветските тайни служби, нацизма и тероризма, той до смъртта си дейно участва в обществения дебат. Последният от многобройните му трудове, издаден през 2006 г., е книгата “КГБ в сърцето на Ватикана”. Правим достояние коментарите му относно разследването на Румяна Угърчинска.

    На 12 юни 2007 г. френската телевизия “Канал +” излъчи документалния филм на Румяна Угърчинска. Френската журналистка от български произход представя своето разследване като контраанкета на съдебното следствие около атентата срещу папа Йоан Павел ІІ, извършен на 13 май 1981 г. на площад “Свети Петър”. Авторката предлага нови факти и свидетелства, като настоятелно набляга върху несъстоятелността на “българската следа”, но без въобще да засегне въпроса за сценариста на покушението.
    Като съавтор със съпругата си на разследващ труд, посветен на системното внедряване на съветската агентура в Католическата църква и Ватикана, дълго се спирам на това драматично събитие и смятам за мой дълг да подчертая пропуските и грешките в тезата на Румяна Угърчинска. Тя между другото наистина изнася, че благодарение на информация, изтекла от отделение на 5-о управление на КГБ, специализирано в борбата срещу църквите, още в края на 1979 година бях първият алармирал за заплаха срещу живота на папата. Дори в началото на май 1980 г. с писмо лично предупредих за това граф Дьо Маренш, началник на френското външно разузнаване. В същото време обаче Р. Угърчинска твърди, че моите опасения единствено са били свързани с някакъв си поверителен комитет, който в Москва изслушал доклада на някакъв си член на политбюро. Отстраняването с лека ръка на това обстоятелство е, меко казано, монументален пропуск, защото този обикновен член на политбюро е бил, както го посочвах, Михаил Горбачов. Всъщност до началото на 1981 г. Горбачов е само кандидат-член на политбюро, но пък едновременно е и секретар на Административния отдел на органите. Това променя всичко, тъй като всеки сериозен познавач на съветските структури би трябвало да знае, че този отдел е бил контролна инстанция на всички съветски служби от КГБ до ГРУ. Юрий Андропов, покровителят на Горбачов, беше поставил своето протеже на тази длъжност, за да следи отблизо обстановката във Ватикана и да докладва на политбюро. И действително на 16 юни 1980 г. главният резидент в Полша - генерал Вадим Павлов, триумфално съобщава на Горбачов: “Нашите приятели от СБ (полската държавна сигурност) са заели оперативни позиции във Ватикана до степен, че разполагат с пряк и постоянен достъп до папата, секретариата и ръководното му обкръжение...” Този документ се намира в архива на съветския агент Митрохин, преминал на Запад, който показва, че в Москва са знаели не само какво прави, казва и иска Йоан Павел ІІ, но и кога и къде отива, така че убийците при заповед за действие са разполагали и с пълна информация.
    В административния състав на Ватикана са работили 3395 души, от които 1540 в Държавния секретариат (правителството на Светия престол). Моята анкета установи, че агентът на пражките служби Ирена Торела е успяла да постави микрофони в канцеларията на кардинал Анжело Содано, оглавяващ администрацията на Ватикана. На различни места в административната сграда са работили агентите от германски и австрийски произход, сега известни под псевдонимите Уго, Емилио, Терли, Верлагер, Доктор, Хорст, Бил, Петер, Хубер и др. – всичките те, подчинени на водещия им офицер Гюнтер Бонсак, за когото ще стане дума по-долу. Но за тях Румяна Угърчинска не обелва и дума.
    Днес се знае, че самият Горбачов е съставил последния доклад, въз основа на който тесен състав на политбюро дава зелена улица за атентата. В него са били предвидени няколко сценария, но винаги, при условие че в никакъв случай не бива Кремъл да бъде заподозрян. И тук именно влиза в играта един от най-добрите специалисти по дезинформация, избран от началника на КГБ Юрий Андропов и генерал П. И. Ивашугин, началник на ГРУ. Става дума за номер 2 на отдел Х на източногерманските тайни служби, именно полковник Гюнтер Бонсак (Gunter Bohnsack). Поставена му е задача да създаде сценарий, който след атентата да разбърка картите и обърка разследванията. Генерал лейтенант Н. А. Душин, който тогава ръководи контрашпионажа на КГБ и е знаел за ролята на Бонсак, също така би могъл да свидетелства. Но за всички тях Румяна Угърчинска също мълчи.
    Именно агентурните действия на Бонсак измислят “българската следа” и насочват разследванията към нея, знаейки, че е несъществена. И действително след три години анкети тя се оказва ялова. С други думи, съзнателното нарочване на българите и логично последвалото тяхно оправдание оневиняваше и съветските служби. Търсеният ефект бе постигнат. Затова не безпричинно Йоан Павел ІІ заяви, че не вярва в българската следа, но пък малко пред кончината си каза, че ударът е дошъл от Изток.
    Не можем да не си зададем и въпроса защо Румяна Угърчинска е интервюирала само двама от съдиите по делото за атентата, а не третия – Фердинандо Импозимато (Ferdinando Imposimato). Да не би да е, защото неговото свидетелство би намесило полковник Бонсак и извело наяве не само участието на източногерманските и чехословашките служби, но оттам и това на българските, макар да им е била само отредена ролята на отвличаща вниманието заблуждаваща примамка. Това тогава би отправило погледите към Москва, защото всеки знае, че никоя от тези три служби не би могла да действа без изрична повеля оттам. Вместо това Румяна Угърчинска посвещава две трети от разследването си на крайно дясната организация “Сивите вълци”, манипулирани според нея от турските служби, и оттук с лекота прехвърля топката на ЦРУ, което от своя страна манипулирало всички останали. Тази теза бе подхвърлена на медиите през 1997 г. от не безизвстния италиански сенатор Джулио Андреоти, по-малко известен като “проводник на влияние” на Москва. Според твърденията на Мелвин Гудман, бивш анализатор от ЦРУ, атентатът бил резултат на пъклен комплот, замислен от някои среди в ЦРУ, познати като Stay Behind (стоящи в сянка). Тази тайна мрежа под опекунството на НАТО била създадена, за да противодейства конспиративно в случай на светкавично нахлуване на Червената армия в Западна Европа. Дотук добре. Обаче авторката на филма и на книгата нито задава, нито отговаря на простия въпрос каква би била ползата на тази антикомунистическа организация да ликвидира папа, който тъй отявлено се бори против марксизма и Съветския съюз. Този въпрос поставих писмено и на Андреоти, но той не сметна за нужно да ми отговори. Интервюиралата го Румяна Угърчинска също не зададе на сенатора въпроса защо при обсъждането на “Архива Митрохин” във връзка с атентата 40-членната парламентарна комисия стига до единодушно заключение: “Няма никакво съмнение за участието на Москва в покушението”. Единствено старият Андреоти се противопоставя и през март 2006 г. осуетява обнародването на заключителния документ.
    След като знаем, че децата на Владимир Путин са прекарвали всяко лято на гости в семейство Берлускони, не можем да очакваме и от италианския премиер да съдейства за осветляване на истината.
    И накрая не бива да пропусна и друго нещо, което Р. Угърчинска е пропуснала и за което съдията Ф. Импозимато лично ми разказа. Не дълго след задържането на Али Агджа двама български следователи са били допуснати да се срещнат с него в килията му в присъствие на италиански съдия. Обаче въпреки задължението му да седи неотклонно до тях, съдията изведнъж напуснал. Това позволило на един от българите да каже на изпадналото в паника турче, че всъщност е съветски агент и че ако не се отрече от показанията си, уличаващи Москва, то трябва да очаква най-страшното за себе си.

    Подобно демонстриране от страна на съветските служби, че достатъчно добре управляват положението, за да могат да се доберат до килията му, стига, за да обясни противоречивите показания на Али Агджа. За да спаси кожата си, той просто е трябвало да се прави на луд.
    Може да съм бил, както пише Р. Угърчинска, един от сенчестите участници в тайните кулиси на студената война, но това никак не пречи зададените от мен въпроси да получат отговор и да ни бъдат обяснени причините за отминатите с мълчание обстоятелства. Документалният филм и книгата могат да звучат убедително, но само за онази част от общественото мнение, непросветена в истините и тайните дела на студената война.

  • 3
    Avatar :-|
    опаланка

    тези тримата са достойни само за ...цирка!

  • 4
    Avatar :-|
    опаланка

    Определено руснаците спечелиха Студената война - Обама е техен човек, възможно е дори той самия да не го знае. Ако потърсите в Youtube "Yuri Bezmenov" в интервю от 1985-та година, ще разберете че КГБ е промило мозъците на цялото им "поколение на 60те", американците и да искат не могат да избягат от това упарвление в момента. Не забравяйте кой "изобрети" китайската система, истината е една - Русия надделя и след време всички ще бъдем обединени в общия й Биг Брадър - глобалната социалистическа/комунистика система! Тежко ни!

    а кой стои зад руснаците - е вече сами си отговорете на този въпрос... ленин, троцки, сталин... открийте приликите с ФЕД?

  • 5
    Avatar :-|
    neutralen

    О, боже, прибери си вересиите. Снимката на Обама, Берлускони, и Медведев - вероятно пьрвите двама получават инстукции от третия. Що за безсмислици....
    Руснаците целуват рька за да бьдат допуснати до разговорите, че иначе девалвацията и дефицита ще ги вьрнат до просешката тояга, а тук - били победили, контролирали, и т.д. Контролират Бьлгарските мафиози и политици, дотам им стигат силите сега.

  • 6
    Avatar :-|
    Gochoolu

    Представяте ли си - и сред тези спасители не е нито Мангал Костов, нито бат Бойко?

  • 7
    Avatar :-|
    k

    ако ще ни спасяват същите, които ни докараха до това положение - горко ни


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK