Основните политически партии запазват позициите си в следващия Европейски парламент, но балансът на силите се променя чувствително и ще превърне институцията в арена на повече противоречия и на по-яростни политически битки. Това е основният извод от приключилите в неделя избори за евродепутати. Новият Европарламент ще бъде официално сформиран на 14 юли в Страсбург.
Европейската народна партия (ЕНП) ще бъде най-многобройната политическа сила и в следващия Европейски парламент. Тя спечели 267 евродепутати, от общо 736, сочат последните (все още неокончателни) преброявания на гласовете в Европейския Съюз. Подкрепата за партията в център-дясно се запазва на почти същите нива от предните избори за Европарламент от 2004г. Основен "двигател" в център-дясно остават германците, които ще имат 42 евродепутати в ЕНП, следвани от поляците с 31 души.
Дясното мнозинство обаче може да загуби част от тежестта си, ако британските консерватори изпълнят намерението си да се отделят в собствена парламентарна група заедно с десни евродепутати от други страни. Все още не ясно дали те ще изпълнят условията за това - поне 25 евродепутати от седем страни-членки. Дори и това да стане, консерваторите ще останат логичен партньор на ЕНП по повечето въпроси от правомощията на Европейския парламент.
Голямото поражение на евроизборите е за Партията на европейските социалисти (ПЕС), която ще има 159 евродепутати и остават втората сила в Европейския парламент. Досега социалистите институцията бяха 217. Левите се надяваха да спечелят от анти-капиталистическите настроения в резултат от финансовата и икономическа криза и дори да получат мнозинство в следващия Европарламент. Изненадващо дори за тях самите, социалистите претърпяха сериозна загуба във Великобритания, Франция, Германия и Полша. Вероятно ПЕС ще започне преговори за коалиционни действия с крайно-лявата Обединена европейска левица, която също губи няколко места и ще намалее от 41 до 33 евродепутати.
Трети остават либералите от АЛДЕ, които също отстъпват малко от досегашните си позиции - те имаха 100 евродепутати в последния Европейски парламент и ще получат 81 места в следващия. Либералите се представиха добре в Германия и Холандия, но по-слабо в централна и източна Европа. Очаква се, че те ще бъдат търсен партньор в следващия Европарламент както от левите, така и от десните - техните гласове ще са нужни на всяка от двете основни партии, за да прокара законодателните си позиции. С кого ще играе АЛДЕ все още не е ясно - първият индикатор за това ще бъде дали либералите ще подкрепят номинацията на Жозе Мануел Барозу за втори мандат начело на Европейската комисия. Барозу е издигнат от ЕНП, но социалистите са против кандидатурата му. Гласуването за председателя на комисията предстои на 15 юли в Страсбург.
Успех на евроизборите отбелязаха периферните и крайни европейски партии, които ще имат повече представители в следващия Европарламент. Лявата "Зелена група" ще увеличи присъствието си с около десет евродепутати- от 43 до 51. Крайно-десните "Европа на нациите" и "Независимост и демокрация", също печелят общо около 20 евродепутатски места. Екстремистите постигнаха небивал успех в десет страни-членки, което създава големи неудобства на традиционните партии. Слабо вероятно е крайно-десните да успеят да сформират собствена парламентарна група. Те отбелязаха сериозни загуби на изборите във Франция, Полша и Белгия - страни, където традиционно крайно-десните имат стабилна подкрепа.
Много европейци изглежда са предпочели да гласуват непартийно - независимите евродепутати, които не принадлежат към определено политическо семейство, ще бъдат 90 души в следващия Европарламент. Досега те бяха 30. Сред тях е шведската Пиратска партия, която се бори за свободен достъп до интернет съдържание - тя ще има един евродепутат. Не всички "ексцентрични" партии сбъднаха надеждите си на европейските избори - ирландската "Либертас", която лобира против Лисабонския договор и за повече отчетност в ЕС, най-вероятно няма да има нито едно място в слеващия Европарламент въпреки мащабната си кампания.
Въпреки скъпата и масова кампания за европейския вот, тези избори отбелязаха нов рекорд за най-слаба избирателна активност в историята на ЕС. Според последните преброявания, гласували са 43,1% от европейците, имащи право на това. За сравнение, на изборите през 2004г. активността беше 45,5%. Най-активни бяха гласоподавателите в Белгия, Люксембург и Малта (където гласуването е задължително); след тях се нареждат италианците, датчаните и гърците. За втори пореден път, словаците бяха най-слабо активни - едва 19% от тях са гласували за евродепутати. През 2004г. Словакия стана пример за липсата на интерес към европейските избори с активност от едва 17% гласували.
Основните политически партии запазват позициите си в следващия Европейски парламент, но балансът на силите се променя чувствително и ще превърне институцията в арена на повече противоречия и на по-яростни политически битки. Това е основният извод от приключилите в неделя избори за евродепутати. Новият Европарламент ще бъде официално сформиран на 14 юли в Страсбург.
Европейската народна партия (ЕНП) ще бъде най-многобройната политическа сила и в следващия Европейски парламент. Тя спечели 267 евродепутати, от общо 736, сочат последните (все още неокончателни) преброявания на гласовете в Европейския Съюз. Подкрепата за партията в център-дясно се запазва на почти същите нива от предните избори за Европарламент от 2004г. Основен "двигател" в център-дясно остават германците, които ще имат 42 евродепутати в ЕНП, следвани от поляците с 31 души.
6 коментара
http://torrentfreak.com/pirate-party-wins-and-ente
Бих се срамувал да съм първа сила при такава слаба активност.
Е па язека не се срамувам даже и да са 99.99999 активни
As if...
The candle
lives in a
country like
a rose in the
dreamland,
and even a
pleasure declares
in a moment
that beautiful
sight.
Francesco Sinibaldi
При слаба активност десните победиха, при силна разгромът на леваците щеше да е пълен!
РЕШЕНИЕТО Е : Задължително гласуване !!!
ТАКА се решават най-малко ДВА проблема - с купените гласове и тези, докарани от някъде. Обезсмисля се до много голяма степен изборната търговия от всякакъв вид.
Защото Българинът не се е научил все още на демокрация. НЕ гласува, а после години на ред плаче, оплаква се и направо реве. По медии, по срещи, по седенки и кръчми …. А от политолози и други “анализатори” струи чист плач Йеремиев !!! Месеци и години наред.
Решава се и още един проблем - хвалбите на мутри и мафиоти, на комунисти и ГЕРБаджии, че са “първа политическа сила”. След като и двете партии - на ГЕРБ и БСП, имат по около 600-700 000 гласа, т.е. по около 9-10% от броя на гласоподавателите. Което е твърде малко и нищожно, в сравнение с апетитите им за власт. Така и “книжният тигър” и медиен херой бай БОЙКО Борисов ще може да изпусне малко въздух, ще спре с хвалбите и поучителните мутренско-милиционерски врътки. Аман от комунисти и техните слуги !!!
Допълнение към задължителното гласуване : гласуване по Интернет, за да могат и Българите в чужбина да бъдат активни и с влияние за ставащото в родината им. Ще се чувстват Българи, чиито гласове имат значение.
И никакви мажоритарни вотове. Иначе местните мафиотски босове и господари ще си купят не само местата, но и послушанието и душите на хората. Изборите ще стават масово под натиск, по нов бай-Ганьовско-мутренски модел. Каквато е приблизителната житейска картина сега по места.