Изпълнено е условието на Брюксел за пускането на програмата - в книгата на длъжниците са вписани 98 проекта, поставени под съмнение от ОЛАФ и дирекция “Земеделие” на Еврокомисията.Тези проекти, на стойност 60 милиона лв., ще бъдат проверени от прокуратурата. Фирмите, за които се докажат злоупотреби, ще трябва да върнат похарчените евросредства. България пък ще ги възстанови в бюджета на Евросъюза. Над 70 месопреработвателни фирми са печелили “подозрителните” проекти, обясни Найденов. Според него, сред тях има партийни спонсори. Това вероятно е причината предишното правителство да не впише проектите в книгата за длъжниците. “Категорично нашите предшественици са отказвали да изпълнят този регламент,” каза земеделският министър.

С възстановяването на САПАРД България си върна правото да изпраща на Еврокомисията искания за плащания за 90,6 милиона евро, обясниха от институцията. Още 19 милиона евро ще бъдат пуснати след като бъде изпълнен плана за действие по програмата. Той се подготвя днес от Съвета за усвояване на еврофондовете и се очаква премиерът да го представи в Брюксел в четвъртък. САПАРД изтича в края на годината и Найденов обеща, че ще бъде усвоена максимална част от разблокираните средства.

Достъпът до три направления от пред-присъединителната програма САПАРД беше отрязан през февруари миналата година след разкрития на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) за злоупотреби и нарушения със средства от нея. В “знаков” случай се превърна измамата за над 6 милиона евро на т.нар. “Група Николов-Стойков”, представяла употребявани земеделски машини като нови и подавала раздути оферти и манипулирани фактури, приети от българските власти. В последствие се оказа, че над половината разследвания на ОЛАФ в България са свързани с измами по САПАРД.