Парламентът одобри директния достъп на МВР до кореспонденцията в интернет и по телефона

МВР ще получи директен достъп в реално време до телефонните разпечатки и комуникацията на хората в интернет. Това гласят промени в Закона за електронни съобщения (ЗЕС), приети на първо четене днес с гласовете на ГЕРБ и "Атака" в парламента. Общо 100 депутати одобриха предложените текстове, а 74 гласуваха "против" (ДПС, "Синята коалиция", независимите и "Коалиция за България"). Пет народни представители от левицата се въздържаха.

Гласуваният законопроект предвижда служители на ДОТО (Дирекция за оперативно-технически операции) към МВР да могат да влизат директно чрез постоянен интерфейс в компютърните системи на мобилните оператори и интернет доставчиците. Така оперативните работници ще могат да имат непрекъснат достъп до данни за това на кого изпращате имейли, с кого разговаряте по телефона, колко е продължило дадено обаждане и с кого чатите по интернет. Информацията за самото съдържание на кореспонденцията обаче няма да се събира, предвижда законопроектът.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Служителите на ДОТО ще могат да ползват интерфейса, след като получат разрешение от съдия от районен съд (в България има 130 подобни съдилища). Ръководителите в ДОТО ще трябва да мотивират своето искане за прихващане на комуникация. Според новите поправки в ЗЕС Комисията за защита на личните данни ще наблюдава целия този процес.

Службите ще могат да правят справки за престъпления, които законът наказва с повече от 2 години затвор. Действащото законодателство ограничава престъпленията до такива, наказуеми с повече от 5 години.

Тревожното е в случая е, че проектът предвижда достъп на МВР в реално време, а това обезсмисля предварителната съдебна санкция.



МВР аргументира промените в ЗЕС със забавянето на мобилните оператори да предоставят данни, което намалява разкриваемосттта на престъпленията. Според вътрешното министерство в един от случаите има забавяне от 162 дни.

"Приетите текстове противоречат на Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека", коментира за "Капитал" адвокат Александър Кашъмов от програма "Достъп до информация". "Управляващите ще имат повече знания за политиците, обществениците и разследващите журналисти", допълни той.

За да изпълнят изискванията на закона, телекомите ще трябва да купуват оборудване и да свържат мрежите си с МВР. Това обаче няма да е особено евтино, а разходите ще бъдат за сметка на фирмите. От телекомуникационната компания "Нетера" коментираха за "Капитал", че цялата инвестиция ще им струва над 2 млн. щатски долара. "В София ще трябва да се купят минимум две устройства за deep packet inspection с 2x10G интерфейси за по $900 000 всяко, а по страната - по две устройства с 2x1G интерфейси за около $50 000 всяко. Общата сума излиза около $2 200 000, годишната поддръжка (такса, която се заплаща на производителя, за да поддържа техниката изправна и актуална) е от порядъка на 10% от сумата, което е около $200 000. Отделно ще ни трябват около 100 сървъра с по 10 харддиска всеки", oбясни Димитър Ганчев, търговски мениджър в "Нетера".

"Държавата трябва да поеме изцяло разходите за това следене", убеден е Иво Джоков, управител на големия софийски интернет доставчик "Мегалан". "Чуждестранните компании, например тези в Европейския съюз, няма да бъдат задължени да спазват подобни изисквания, което пък е вид ценова дискриминация", смятат пък от Българската Уеб Асоциация.