Трагедия с весел край
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Трагедия с весел край

Трагедия с весел край

519 прочитания

Театър

Шекспир е достатъчно голям и могъщ, за да понесе всякакви интерпретации върху гърба си. При това неговите тълкуватели напълно основателно могат да подкрепят с примери от текста избора си на подход към пиесите на Барда. Дори ако трагедията, за която казват, че “светът не знай любов по-чиста и съдба по-клета от тези на Ромео и Жулиета”, изведнъж заприлича на весела история, а Ромео внезапно се окаже персонаж без лице. Какъвто е изборът на режисьора Пламен Марков за спектакъла “Жулиета, Жулиета”, съвместна продукция на “Сълза и смях” и Добричкия театър.

Навремето постановката на Иван Добчев по “Ромео и Жулиета” във Военния театър предизвика критически ропот, защото той си позволи да представи първата част от пиесата като комедия, а втората - като трагедия. Макар и това решение да е напълно защитимо, при това позовавайки се на самия Шекспир. Сега Марков загърбва всичко, което може да наклони везните към трагичното. Той не позволява на сцената да се пролее нито капка кръв (въпреки че тя блика изобилно в оригинала) и напълно пренебрегва мрачния финал в гробницата. Като в древногръцка трагедия всички нещастия се случват някъде встрани от главното действие и зрителите виждат само тяхната рефлексия върху Жулиета, превърната от режисьора в единствен централен персонаж. Спектакълът завършва в момента, в който тя поглъща приспивателното, дадено й от брат Лоренцо. Докато близките оплакват вкочаненото тяло, духът на палавницата им се присмива някъде отгоре. За останалото само се разказва от втора ръка, при това с голяма доза съмнение.

В желанието си да фокусира вниманието върху превръщането на Жулиета от недорасло девойче в жена, Марков се е опитал да тушира присъствието на Ромео и е оставил този персонаж да броди като неясна сянка, без лице и характер. Вероятно това иде да подскаже, че узрялата да се разпъпи под напора на чувствата Жулиета би го сторила при вида на който и да е друг левент, изпречил се пред очите й. За сметка на това сцената гъмжи от треторазрядни герои. Това е добре дошло за Пламен Сираков, който изведнъж превръща иначе незабележимия татко Капулети в колоритен и жив образ. Ролята на дойката прилепва като ръкавица на Татяна Лолова и тя често придърпва към себе си вниманието на залата, дори когато само стои безмълвно на сцената.

При избора си за Жулиета (Невена Калудова, Маргита Гошева) Марков очевидно е търсил завладяващия патос на 14-годишната девойка. В решението да ореже трагизма има и голяма доза мъдрост, защото за повечето млади актриси би било доста трудно да преминат без преход от единия в другия край на емоционалната скала. Ето защо и “Жулиета, Жулиета” си остава трагедия с весел край.

Театър

Шекспир е достатъчно голям и могъщ, за да понесе всякакви интерпретации върху гърба си. При това неговите тълкуватели напълно основателно могат да подкрепят с примери от текста избора си на подход към пиесите на Барда. Дори ако трагедията, за която казват, че “светът не знай любов по-чиста и съдба по-клета от тези на Ромео и Жулиета”, изведнъж заприлича на весела история, а Ромео внезапно се окаже персонаж без лице. Какъвто е изборът на режисьора Пламен Марков за спектакъла “Жулиета, Жулиета”, съвместна продукция на “Сълза и смях” и Добричкия театър.

Навремето постановката на Иван Добчев по “Ромео и Жулиета” във Военния театър предизвика критически ропот, защото той си позволи да представи първата част от пиесата като комедия, а втората - като трагедия. Макар и това решение да е напълно защитимо, при това позовавайки се на самия Шекспир.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK