Европа е обединена от багри

Векът, с който се сбогуваме, е белязан от множество опити за насилствено разделение на Европа. В тези сто години обаче има няколко спонтанни и успешни тържества на нейното духовно обединение - през географските граници и националните особености. Едно от тях е послужило за сюжет на може би най-значимото сред световните културни събития през този зимен сезон. Изложението на фовистите в парижкия Градски музей за модерно изкуство събра за 4 месеца (до края на февруари) над две дузини европейски художници, които в началото на ХХ век за няколко години са се почувствали сродени от духа на модернизма. В този колективен творчески експеримент, за първи път така обстойно документиран в експозиция, от 1905 до 1910 г. са участвали творци от Франция, Белгия, Холандия, Англия, Германия, Норвегия, Финландия, Чехия, Унгария, Италия, Русия.

Дръзките, пищни, шокиращи цветове станали белег на модерност и отказ от стиловете на предишния век, колкото и новаторски да са били за времето си импресионизмът, символизмът и дивизионизмът. Искало се е смелост Анри Матис, Андре Дерен и белгиецът Морис де Вламенк - приемници на Ван Гог, Гоген и Сезан, почерпили смелост от техния колорит, да се явят през 1905 на Есенния парижки салон, скандализирайки критиката с пейзажите си в червено. Там им излиза и прозвището fauve - диви зверове. То става символ за търсенето на нова хармония между цвят и пространство. “Да скъсаме със старите условности и да създадем един чувствен, жив, свободен свят”, гласи манифестът на Вламенк. През пропускливите тогава граници към тримата пионери на фовизма се насочват много изявени фигури от европейската сцена. Запленени от новата експресивност на чистите багри, те изразяват възторга си от живота в пасторални и градски пейзажи (Вламенк); рисуват панаири и пристанища с развети флагове (Раул Дюфи, Албер Марке); портретират с цветове, а не с линии или черти (Дерен); в деформацията на формите намират нов израз на единството между природата и чувственото тяло (Матис); вплитат национални традиции в експлозията от бои (Малевич, Гончарова). Всички те минават по един-два пъти през Салона на независимите и дори през Есенния. А после отиват в своите или в други европейски страни, за да отнесат влиянието на фовизма или да приемат идеите на друг творчески кръг, осъществявайки синтеза между две, три и повече култури.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал