Имало едно време в България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Имало едно време в България

Имало едно време в България

Янко ТЕРЗИЕВ
819 прочитания

Друг поглед към “Данъ Коловъ - Царят на кеча”

Има един такъв познат синдром. Например българинът Динев се пързаля фигурно и въпреки че тренира в студени зали и сам си остри кънките, е на път да вземе медал на европейското. Точно в този момент българинът Велчев, който е съдия на изпълнението му, вдига най-ниската от всички оценки и се прави на по католик от папата. Нищо, че той единствен от съдиите знае, че това, което прави нашето момче, си е практически подвиг и че ако то имаше и половината от условията за трениране на останалите, медалът си беше негов...

Когато съдим публично “Данъ Коловъ - Царят на кеча” ортодоксалните естетически аргументи са възможни, но не са достатъчни. Критикът в случая е изправен пред феномена не само на самия филм, който може да бъде хулен или хвален и аз уважавам това право, но и пред феномена на самото му правене. А то е без аналог във филмовата ни история. Подобно на героя си и Мишо Гецов бе оставен сам срещу всичко и всички. Сам срещу безпаричието, бюрокрацията, недоверието. Сам срещу държавния си продуцент - телевизията, където за 10-те данколовски години какви ли ветрове не вяха и след всяка промяна Гецов започваше пак отначало да търкаля филма си нагоре по хребета. А за това се искаше талант, повече отколкото за един мизансцен. Тъжно е да се каже, но той бе оставен сам и срещу недоверието и скрития присмех на колегията. Мнозина се питаха не е ли луд да продължава да не се отказва. След времето на Гендов и Грежов друго такова индивидуално усилие киното ни не познава. За себе си знам, че материала, от който бе направена мечтата на Мишо Гецов за “Данъ Коловъ”, го има и там - в темелите на Холивуд.

Така за добро или лошо Мишо бе оставен сам с мечтата си. Годините се сменяха заедно с календарите-афиши на филма, които той неизменно отпечатваше с трогателния наивизъм, че всичко трябва да е както там, в голямото кино. А под голямото кино, филма-пример и “майка” на “Данъ Коловъ” Мишо разбираше “Имало едно време в Америка” и нищо по-малко. И подобно на мореплавателя Джамбазов, който сам построи яхтата си и сам обиколи света, напук на всичко и всички Михаил Гецов направи в края на краищата един достоен филм, с атмосфера, усет за спектакъл и така рядкото в българското кино емоционално единство на разказ, визия и музика. Иначе е права естетически взискателната критика. И за ритъма, и за драматургическите луфтове, и за втория актьорски план. Той и фигуристът Динев падна на един от задължителните скокове, но после продължи да играе, както никога в живота си....

Затова поддържам, че да имаш характер в умиращото ни днешно кино също е талант. Както е талант и да не се отказваш от мечтата си. За да бъдат възможни приказки като тази на Серджо Леоне някога и в България.

Друг поглед към “Данъ Коловъ - Царят на кеча”

Има един такъв познат синдром. Например българинът Динев се пързаля фигурно и въпреки че тренира в студени зали и сам си остри кънките, е на път да вземе медал на европейското. Точно в този момент българинът Велчев, който е съдия на изпълнението му, вдига най-ниската от всички оценки и се прави на по католик от папата. Нищо, че той единствен от съдиите знае, че това, което прави нашето момче, си е практически подвиг и че ако то имаше и половината от условията за трениране на останалите, медалът си беше негов...

Когато съдим публично “Данъ Коловъ - Царят на кеча” ортодоксалните естетически аргументи са възможни, но не са достатъчни. Критикът в случая е изправен пред феномена не само на самия филм, който може да бъде хулен или хвален и аз уважавам това право, но и пред феномена на самото му правене. А то е без аналог във филмовата ни история. Подобно на героя си и Мишо Гецов бе оставен сам срещу всичко и всички. Сам срещу безпаричието, бюрокрацията, недоверието. Сам срещу държавния си продуцент - телевизията, където за 10-те данколовски години какви ли ветрове не вяха и след всяка промяна Гецов започваше пак отначало да търкаля филма си нагоре по хребета. А за това се искаше талант, повече отколкото за един мизансцен.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.