Рицарят на архитектурата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Рицарят на архитектурата

Рицарят на архитектурата

679 прочитания

“Земният рай е покварен от правата линия”, заяви през 1958 в първото от многото си послания до човечеството австрийският художник-архитект Фриденсрайх Хундертвасер и осея света с веселите си сгради, преди да го напусне преди няколко дни на 71-годишна възраст на борда на яхтата си “Регентаг” край брега на Нова Зеландия. Цял живот се бори срещу “оптическото замърсяване на природата, което е най-опасно, защото уврежда психиката на хората по-бързо и масово от химическото”. С дървета и трева по покривите, с пъстри фасади и луковидни куполи той тръгва - талантлив и смел Дон Кихот - на поход срещу тиранията на рационалистичната архитектура, затворила човешката красота зад решетките на правоъгълни и безцветни жилища. Обикаляйки по суша и вода планетата, той открива през 60-те години в България особена хармония на багри и форми, среща актрисата Ирина М. и създава полихромния си цикъл “Земята на Ирина край Балкана”, оценен като вододел в творчеството му - синтез между любовта, земята и изкуството.

Роден през 1928 във Виена с името Фридрих Стовасер, той не само заменя славянското числително във фамилията си с немския му еквивалент “хундерт”, но допълва със символика цялото си име, подобно на ренесансов рицар, за да се получи Хундертвасер (сто води) Фриденсрайх (царство на мира) Регентаг (дъждовен ден) Дункелбунт (тъмно пъстро). Учи за кратко в академиите на Виена и Париж, без да обръща внимание на модернизма и постмодернизма, убеден, че правите линии и ъгли са примитивни архитектурни сечива. Възхищава се на чувствените форми на Климт, на ярките багри на Шиле, абстрактната хармония на Клее и Матис, а и светът на Шагал му е близък. Родее се с Антонио Гауди заради неговата декоративност и заоблени фасади на сградите му в Барселона. Изворите на архитектоничната функционалност търси в изкуството на Средновековието, в Индия, Япония, Африка, в индианските пещерни рисунки и скулптурата на маорите, в багрите на Таити. На консуматорството противопоставя хармонията и красотата: “Какво ли би станало, ако вместо повече, поискаме да имаме по-малко?” Надява саморъчно направени сандали и дрехи и сам работи по старата черупка “Сан Джузепе - Т” в лагуната на Венеция, докато я превърне в яхта, с която кръстосва океаните, орисан сякаш от името си. Градоустройствената му философия не се ограничава само с ексцентрично (според опонентите му) жилищно планиране. Той се грижи за транспорта, канализацията, преработката на отпадъци и води, съхранението на енергията, изхранването на населението - изобщо за достойното съществуване на човека по висшите закони.
За да “изплати наема” на ощетената от престъпленията на модерната архитектура природа, озеленява покривите на обществени сгради и жилищни комплекси. Освежава безличните булеварди на Виена и други големи градове. Посажда дървета в специално извоюваните за това пространства между етажите. Убеден е, че стените са третата обвивка на човека след кожата и дрехата му - следователно между тях той трябва да се чувства удобно. Заобля ги и ги покрива със светла и ярко обагрена керамична облицовка. Воюва за “прозоречното право” - надвеси ли се човек от прозореца си в многоетажния блок, трябва да може да внесе своята индивидуалност в пространството, докъдето стига протегнатата му ръка. Засмените като слънца или плачещи с дъждовни капки прозорци не са кич, а обикновен стремеж към романтика в бита.

Признат е най-напред във Франция и Италия, но и Австрия му отдава почит с държавна награда и с пространства за жилищен комплекс, курортно селище, църкви. А енергийната станция с комини-цветя и Домът на изкуството във Виена, чийто тавански етаж обитаваше между пътешествията си, отдавна са познати на туристите. Американските градове го приемаха свойски, французите му дадоха почетен орден, академии му присъдиха степени. Пътувайки с изложбите си, някъде между Токио, Хамбург, Лондон и Осло, той отново спира в София през 1982. На ядрените опити се изпречва с плакати, за международни организации прави марки, националната идентичност на малки страни защитава с проекти за знамена.

Не утопист, а вестител на бъдещето, Хундертвасер бе изпълнен с оптимизъм, че хората заедно ще противостоят на всяка заплаха, щом вече около масата за преговори заедно сядат художникът с брада и банкерът с връзка, свещеникът и политикът, лекарят и градинарят, а дървото съжителства с бетона.

“Земният рай е покварен от правата линия”, заяви през 1958 в първото от многото си послания до човечеството австрийският художник-архитект Фриденсрайх Хундертвасер и осея света с веселите си сгради, преди да го напусне преди няколко дни на 71-годишна възраст на борда на яхтата си “Регентаг” край брега на Нова Зеландия. Цял живот се бори срещу “оптическото замърсяване на природата, което е най-опасно, защото уврежда психиката на хората по-бързо и масово от химическото”. С дървета и трева по покривите, с пъстри фасади и луковидни куполи той тръгва - талантлив и смел Дон Кихот - на поход срещу тиранията на рационалистичната архитектура, затворила човешката красота зад решетките на правоъгълни и безцветни жилища. Обикаляйки по суша и вода планетата, той открива през 60-те години в България особена хармония на багри и форми, среща актрисата Ирина М. и създава полихромния си цикъл “Земята на Ирина край Балкана”, оценен като вододел в творчеството му - синтез между любовта, земята и изкуството.

Роден през 1928 във Виена с името Фридрих Стовасер, той не само заменя славянското числително във фамилията си с немския му еквивалент “хундерт”, но допълва със символика цялото си име, подобно на ренесансов рицар, за да се получи Хундертвасер (сто води) Фриденсрайх (царство на мира) Регентаг (дъждовен ден) Дункелбунт (тъмно пъстро). Учи за кратко в академиите на Виена и Париж, без да обръща внимание на модернизма и постмодернизма, убеден, че правите линии и ъгли са примитивни архитектурни сечива. Възхищава се на чувствените форми на Климт, на ярките багри на Шиле, абстрактната хармония на Клее и Матис, а и светът на Шагал му е близък. Родее се с Антонио Гауди заради неговата декоративност и заоблени фасади на сградите му в Барселона. Изворите на архитектоничната функционалност търси в изкуството на Средновековието, в Индия, Япония, Африка, в индианските пещерни рисунки и скулптурата на маорите, в багрите на Таити. На консуматорството противопоставя хармонията и красотата: “Какво ли би станало, ако вместо повече, поискаме да имаме по-малко?” Надява саморъчно направени сандали и дрехи и сам работи по старата черупка “Сан Джузепе - Т” в лагуната на Венеция, докато я превърне в яхта, с която кръстосва океаните, орисан сякаш от името си.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK