Как се казваш, бе
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как се казваш, бе

Как се казваш, бе

523 прочитания

Сюжети

Момичето, с което се запозна в градинката на “Попа”, упорито отказваше да го нарича с истинското му име.

- Не ми звучи добре - каза тя. - Прекалено е обикновено. - А на мене ми звучи съвсем приемливо - отвърна Мишо. - Мое си е. Свикнал съм с него. И да знаеш, че предпочитам обикновените неща. Дори направо имам слабост към тях.
- Аз пък нямам - изрече Стела, тънките й вежди трепнаха. - Нито някога съм имала. Не съм обикновена. И не искам да бъда. - Предизвикателно обикновена си - каза Мишо и вдигна рамене. - Точно заради това те заговорих. - Както и да е - продължи свадливо тя. - Марио като име е много по-интересно. Има нещо италианско. Трябва да се съгласиш.
Още когато се запознаха, двамата признаха, че няма какво да правят тази вечер. Разбраха се без много думи. Първата крачка беше лесна. После Стела започна да снове наоколо. Качваше се горе на пейките при чешмата. Оживено разговаряше с някакви. Пак се връщаше. Обясняваше му къде се подготвя евентуален купон. - Не съм по купоните. - Защо?
- Ей така! - вдигна рамене Мишо. - Учудва ли те? - Не ме учудва - отговори тя. - Всякакви съм виждала. Но ти нищо не предлагаш. Чакаш да те заведат някъде наготово. - Не чакам - възрази той.
Стела видя някакъв нов познат, завъртя си и не го чу. Двамата тръгнаха нанякъде. Скоро се върна и отново застана срещу него. - Какво, накрая май увиснахме - изрече тя. - Основните тайфи вече се изнизаха. - Не съм увиснал - отговори Мишо. - Никъде не искам да ходя. Ти увисна. Аз просто си стоя.
- Заяждаш ли се? - попита Стела. - Ясно е, че с тебе няма да се разберем. Не говорим един и същ език. Мълчаха и скоро щяха да се разделят. Почти без усилие, както бяха се запознали. Тогава се появи Дебелия, идваше откъм “Одеон”. Едва ли е бил на кино. Най-вероятно обикаляше гостите. Беше огромно чудовище с увиснали над очите рошави вежди и смачкан нос. Местеше краката си с усилие. Оглеждаше се често и ако не срещнеше любопитни погледи, дискретно подръпваше развлечения между краката си панталон. Огледа се и приближи към двамата. - Имам цигари - предложи запъхтяно той. - Искате ли?
- Нямам пари - отговори Мишо. - Е, знаеш как е - усмихна се с безразличие Дебелия. - Ако имаш пари - пушиш. Нямаш ли - зяпаш. Стела ги слушаше с интерес. Появяването на Дебелия променяше всичко. Нямаше да си тръгне. Вярно е, че Марио направо я дразнеше. Само в началото й се стори интересен. Но вече мислеше за съвсем друго. Дори се усмихна. Искаше й се да попуши.
- Колко лева са нужни? - Питаш, сякаш ще извадиш бала зелени бележки - ухили се подигравателно Мишо. - И ще платиш тревата. - Марио! - изрече отчетливо тя.
- Мишо се казвам. - Казвай се, както искаш - продължи Стела, тънките и вежди трепнаха нагоре. - Но ако ще пушим заедно, трябва да намериш четири нещастни бона. Това е условието. - Добре де, почакай ме тук - възкликна ядосано Мишо и погледна Дебелия. - Оставям гаджето в залог.
Светофарът светеше червено, но нямаше коли и той на бегом прекоси улицата. Някак всичко се нареждаше. Беше в ръцете му. Заслушан в крачките си, бързо премина разстоянието до тъмната уличка зад пощата. Там преди два дни преби някакъв кльощав нещастник. Повървя зад гърба му, докато онзи го усети. После с два шута между краката го сгъна на две. Натисна го с коляно в гърба и набързо го преджоби. Намери само сто и петдесет лева. Изправи се и го подритна с върха на кубинката. Парите не стигаха за нищо. Поне си направи кефа. Сви по тъмната уличка и се изтегли плътно до стената на ъгловия жилищен блок. Беше сигурен, че сега ще има повече късмет. Трябваше да има. Стела му харесваше. Държеше се предизвикателно. Имаше щръкнали цици. Надолу също беше добре. И накрая сама му предложи. Пушенето вървеше с пълна програма. В тъмното се почувства по-спокоен. Промъкна се покрай стената и се скри в първия вход. Облегна се отстрани, бръкна в джобовете на дънките. Постоя, огледа внимателно уличката. После тръгна към паркираните на тротоара коли. Заничаше към таблата с надежда, че ще забележи някой забравен касетофон. Накрая разби с лакът страничното стъкло на бяла лада. Отвори я, претършува купето. На задната седалка дори се поизлегна. Беше му приятно. Правеше, каквото си поиска. Накрая отмъкна парцален палячо с остра шапка. След две-три крачки го подхвърли, опита се да го ритне от воле. Не успя и се изплю през зъби. Доста време мина. Беше ясно, че ако се позабави още малко, онези двамата щяха да му избягат. Дебелия ще се направи на баровец. Не му се чака заради някакви си четири бона. И щом е за готино гадже, няма как, ще прежали една цигара. Бърлогата му беше съвсем наблизо.
Тогава видя силуета от другата страна на колите. Проследи го с поглед. Бързо прецени, че е бабичка. Щеше да е съвсем лесно. Лошото беше, че едва ли ще изкара колкото за две цигари. Но нямаше повече време за чакане. Бавно се сниши, затича зад редицата паркирани коли. Излетя отстрани със страхотен шут в ребрата. Ритникът не попадна плътно. Продължи с две тупаници. Но и те не попаднаха, където трябва. Не е бабичка, съобрази той. Опита отново с ритници. Тогава нещо го блъсна в гърдите. Едновременно със страхотния удар видя пистолета. Не е дори старец, помисли объркан той. - Как се казваш бе, копеле? - чу над себе си. - Казвай, че ще те направя на решето. Не успя да отговори веднага. - Марио - изрече накрая.

Опита да се поправи. Не успя. Не му стигнаха силите.

Над него онзи продължаваше да пита.

Сюжети

Момичето, с което се запозна в градинката на “Попа”, упорито отказваше да го нарича с истинското му име.

- Не ми звучи добре - каза тя. - Прекалено е обикновено.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK