Звезден прах
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Звезден прах

Звезден прах

808 прочитания

Всяка година след Международния ден на театъра - 27 март, осъмваме с утехата, че традиционните награди от Съюза на артистите, слава богу, не са българският “Златен глобус”, предвестник на фаворитите за “Оскар”. И че все още има надежда талантливите, но забравени или пренебрегнати, да вземат “Аскеер”. Надеждата обаче често повяхва на 23 май.

Справедливостта повелява да се каже, че повечето отличени на церемонията “Звезди 2000” наистина заслужават наградите си. Едва ли някой би се усъмнил в силното актьорско присъствие на Златина Тодева (награда за играта й в моноспектакъла “Забравени от небето”). Нито може да се каже, че и без Красимир Вълканов (награда за сценография) пак щеше да съществува омаята на нереалния свят в спектакъла “Ноев ковчег” или свитите като юмрук скали от “Куцльото от забутания остров”, събрали в шепа целия свят на своите обитатели. Кой ли би оспорил, че Георги Калоянчев заслужава да бъде почетен за приноса му към българската сцена. САБ продължава единствен да отличава изкуството на вариететните артисти (награда за дуо “Мнемоник”), цирка (статуетка за Мадлен Романова), пантомимата (Петя Тончева), кукленото актьорско майсторство (Теодора Гълъбова) и труда на техническите екипи (признание за Централния куклен театър, София). Но да се държиш така, сякаш на наша сцена изобщо не съществува спектакъл като “Черното руно”, е, меко казано, непрофесионално. Да номинираш за режисура, драматургия и женска роля “Самолетът беглец” е късогледство. В тези случаи изборът на съдниците от САБ прилича на откровено фаворизиране. И най-разсеяният наблюдател би забелязал, че натежават наградените от редиците на армейския театър - Крикор Азарян (за режисурата на “Буре барут”), Вълчо Камарашев (за ролята му в “Руска народна поща”), Камен Донев (за текста на “Самолетът беглец”).

Според правилата на академия “Аскеер” тези, които връчват наградата, нямат право да бъдат номинирани за нея. Обидно е обаче техните колеги при всеки удобен случай да ги компенсират. Защото не се знае дали скоро ще се случи в един сезон един и същ режисьор да направи два толкова силни, макар и различни като стил и изказ спектакъла, каквито са “Арт” и “Куцльото...” на Пламен Марков (номиниран за режисура). Едва ли скоро пак ще видим Владимир Пенев (номиниран за актьор на годината) извън “Сфумато” в така съвършено улучена роля, изиграна с толкова актьорска мощ. След като от САБ дават награда за критика (този път на Ани Топалджикова), то поне нека се вслушват в нейното мнение. И като става дума за награди, как ли САБ би оценил церемонията в Народния театър, навързана от несполучливи гегове и плоски шеги (сценарий и режисура Съни Сънински)?

Всяка година след Международния ден на театъра - 27 март, осъмваме с утехата, че традиционните награди от Съюза на артистите, слава богу, не са българският “Златен глобус”, предвестник на фаворитите за “Оскар”. И че все още има надежда талантливите, но забравени или пренебрегнати, да вземат “Аскеер”. Надеждата обаче често повяхва на 23 май.

Справедливостта повелява да се каже, че повечето отличени на церемонията “Звезди 2000” наистина заслужават наградите си. Едва ли някой би се усъмнил в силното актьорско присъствие на Златина Тодева (награда за играта й в моноспектакъла “Забравени от небето”). Нито може да се каже, че и без Красимир Вълканов (награда за сценография) пак щеше да съществува омаята на нереалния свят в спектакъла “Ноев ковчег” или свитите като юмрук скали от “Куцльото от забутания остров”, събрали в шепа целия свят на своите обитатели. Кой ли би оспорил, че Георги Калоянчев заслужава да бъде почетен за приноса му към българската сцена. САБ продължава единствен да отличава изкуството на вариететните артисти (награда за дуо “Мнемоник”), цирка (статуетка за Мадлен Романова), пантомимата (Петя Тончева), кукленото актьорско майсторство (Теодора Гълъбова) и труда на техническите екипи (признание за Централния куклен театър, София).

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Стихове

Стихове

Минчо

Минчо

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.