Title

Мило и чаровно същество на двайсет и две, Наденка Воронова все не успяваше да си вземе изпита при преподавателя Николай Семьонович. Все я връщаше и връщаше. Най-накрая, когато вече нямаше накъде, Наденка се престраши за последен път. Изтегли въпроса и се разплака. Николай Семьонович, солиден женен мъж над четирийсет и пет, я погледна студено.
- Знаете ли, Наденка, елате у нас в събота в осем вечерта. Ще бъда сам. Разбрахте ли ме?
- Да - зяпна глупаво Наденка. И записа адреса, макар да не разбираше какво прави. Иначе беше фройдистка и вярваше във Фройд, като да й беше татко.
В събота точно в осем отиде у преподавателя.
- Сам ли сте, Николай Сеьонович? - попита го жално.
- Да, сам съм. Няма никой - нито жената, нито децата.
- Николай Семьонович - разплака се Наденка, - аз ви съчувствам! - плесна с ръце. - Жена ви не ви разбира...
- Да-да - смънка Николай Семьонович.
- Но нали знаете - плахо вметна момичето, - общоизвестно е, че в този случай най помага градинарството. Градинарството идеално компенсира сексуалната незадоволеност.
- При мен е точно обратното - сърдито възрази преподавателят, - тъкмо невъзможността да се занимавам с градинарство ме кара да компенсирам чрез полово съжителство с жена ми. Имайте предвид обаче, че в нашия случай нямат нищо общо нито градинарството, нито жена ми...
- А какво се иска от мен? - пламна Наденка.
- Отношенията ни ще бъдат по-сериозни. И до известна степен странни...
- Странни ли?
- Да - с леден глас потвърди Николай Семьонович. - Но няма да засегнат нито здравето ви, нито психиката ви. Съгласна ли сте?
- Ами в такъв случай...
- Носите ли си книжката?
- Ъхъ.
- Хайде, събличайте се, драга.
- Докрай ли? - смънка Наденка.
- Докрай - сухо отвърна Николай Семьонович.
Наденка се съблече.
- Елатe в тази стая. Така - нареди й някак чудновато, без да гледа голото момиче. - Виждате ли това легло? - попита рязко. - Помогнете ми да го избутаме в средата.
Наденка, отвратена от самата себе си, засрамена на лунната светлина, помогна. Обаче Николай Семьонович беше облечен много строго, дори по-официално, отколкото по време на лекции... Едвам избутаха леглото.
- Разкарайте котката в кухнята. Преместете лампата в ъгъла. И леко я притъмнете. Така. Изнесете всички столове. И пишещата машина. - “Какво ще става!” - ужасена си помисли Наденка. По душа беше чисто създание и още почти госпожица. Чудно, че почти професорът не хвърли поглед към доста приличната й фигурка.
- И какво да правя? - трагично възкликна момичето.
- Легнете. Без да заспивате.
Наденка безропотно се изпъна на грамадното двойно легло. Кой знае защо, си помисли за котарака, който мяукаше, затворен в кухнята.
- Хм... Мм... Така, не ми обръщайте никакво внимание. Лежете си и всяка минута подвиквайте: “Ох, петел! Ох, петел!”
- Николай Семьононвич!
- Надя! - рече той с леден глас. - Казах.
- Ох, петел! - плахо и дори някак молитвено възкликна Наденка. Отвърна й гробна тишина.
- Ох, петел! - повтори Надя и подбели очи. Като че ли зърна с периферийното си зрение някакъв лик, обаче преобърнат.
- Ох, петел! - почти закачливо подвикна тя за трети път.
- Надя - възпря я Николай Семьонович с тежък хипнотичен глас, - не се лигавете. Казвайте ясно и спокойно през една минута: “Ох, петел!”
Душата й се вледени. Равнодушна дори към голота си, тя започна да подвиква тези глупашки думи. Те отекваха в тишината като стон на светец, отлъчен от бога. Минаха няколко минути. Наденка със свито сърце погледна какво прави все пак Николай Семьнович. Оказа се, че с важен и надут вид отмерено, строго и чинно обикаля леглото с черния си костюм. Наденка просто изтръпна. Каква величествена сцена: почти професорът, без да удостои и с поглед голата студентка, обикаля леглото без помен от сублимация, а голата Наденка току подвиква в празното пространство: “Ох, петел! Ох, петел!”
След двайсет минути той си погледна часовника и сякаш спусна завесата.
- Това е, Наденка - каза равнодушно, а дали и не се прозя дори, - облечете се.
- Ха! - само възкликна тя.
След малко беше в кухнята, вече облечена. Николай Семьонович кротко пиеше чай със сухарчета на бедната си маса.
- Е? - попита той и заби в нея безцветните си очи.
- Нищо - уплаши се Наденка.
- Книжката ви?
Щастлива, с “отличен” в графата, Наденка се пооправи и се примъкна към изхода.
- Момент, Надюша - мрачно каза мъжът. - Може ли да се срещнем в сряда, осемнайсет нула-нула, при паметника на Гогол.
- Да-да - измънка тя. И изхвръкна навън.
В сряда точно в 18.00 черната му, почти чиновническа фигура се тъмнееше при паметника на Гогол.
- Вижте какво, Надя - стиснал бастуна си и даже леко прибленял, каза той, когато седнаха на пейката, - не можете ли веднъж на половин година занапред да идвате при мен и да повтаряме същото.
- Но...
- Какво?
- Но защо не помолите жена си?
- Не е същото - сухо отвърна Николай Семьнович... - Разберете ме, Надя, за мен това е въпрос на живот и смърт. Неудобно ми е да ви предложа заплащане за сеанса, това би било оскърбително за вас, за мен, изобщо... Моля ви да приемете просто от уважение към мен... Повтарям ви: за мен е въпрос на живот и смърт.
- Е, щом опира до смърт - насълзи се изведнъж Наденка, без дори да разбира какви ги говори, - добре.
Оттогава тя редовно ходеше у Николай Семьонович веднъж на половин година, мълчаливо се събличаше, дърпаше леглото в средата, лягаше и подвикваше като ненормална: “Ох, петел! Ох, петел!”, а Николай Семьнович, спретнат и строг, без никакъв излишен жест обикаляше леглото и нищо друго.
Така минаха години, отшумяха войните, мнозина заминаха на оня свят, разумът осиротя. Наденка се омъжи по любов, роди деца, потъна в грижи и жизнерадост, сеансите не прекъснаха нито веднъж. С времето тя стана солидна високопоставена дама със собствена кола и вила, а Николай Семьонович остаря. Обаче симбиозата им продължии и на тази история не й се виждаше краят... Трогателна беше Надяша, когато - пищнотелесна, достопочтена съпруга - гола като езичница, паднала възнак в средата на леглото, подвикваше в празното простраство: “Ох, петел! “Ох, петел!”, а Николай Семьонович, все така невъзмутим, целият побелял, като сбъркан крачеше около нея, подпиряйки се на бастуна си.
Един ден той се спомина... Точно три дни след като научи случайно за смъртта му, Наденка се обеси на скъсания чорапогащник на дъщеря си.