Слънце в душата на танца

Слънце в душата на танца

1458 прочитания

Очертай ми с филтри розов залез, остатъци от старо слънце с огледало сътвори. После пък - луна ми запали. Пусни ми 500 киловата звезден блясък, раздухай с мощен вентилатор топъл вятър. Включи апаратурата за тънка нощна мараня. Но, моля те, недей да ползваш машината за ситен дъжд! А след това едва изпей, че ме обичаш...

Това е любовна сцена между Джийн Кели и Деби Рейнолдс. Въпреки че всичко изглежда малко на шега, че пейзажът е изкуствен, а романтиката е плод на киностудийна техника, тя е една от най-въздействащите в историята на мюзикъла. Защото става въпрос не за кой да е филм, а за легендарния “Аз пея под дъжда” (1952, представен на DVD от “Александра видео”). Режисьорският и хореографски тандем Джийн Кели и Стенли Донън за близо 15 години съвместна работа изгради новото лице на холивудската музикална комедия. Лице, различно от дотогавашните тривиални ревюта и стерилни паради на шоугърли. По същото време - края на 40-те и средата на 50-те - само Винсънт Минели прави от мюзикъла нещо по-ново и различно. Но той залага главно на екзотични фантастични сюжети. Докато Кели и Донън хващат зова на танца в ежедневието - из улиците на града, между “кулисите” от бетон и стъкло. Освен това филмите им ефектно съчетават искрена сантименталност с лежерна сатира; класическа бродуейска хореография с дръзки акробатични номера; реализъм на действието с водевилни гегове. Изключително добре балансирани, всичките противоположни компоненти оформят характерния стил на Кели и Донън, разпознаваем в заглавия като “Със свободно сърце”, “На развлечение”, “Предимно ясно небе”. Но най-доброто им постижение е “Аз пея под дъжда”. Сюжетът разказва за прехода от нямо към звуково кино (края на 20-те години) и комично-драматичните ситуации, които настъпват във филмовите студия. Дон Локуд (Джийн Кели) и Лина Ламон (Джий Хейгън) са звездната двойка на “Монюментъл пикчърс”. Двамата са коренно различни както по характер, така и по талант, но с цената на компромиса успяват да се сработят някак на снимачната площадка. И немите им филми се радват на огромен успех. Но в един прекрасен ден конкурентна компания прожектира първата говоряща лента - “Певецът на джаз”. Звездите на Локуд и Ламон са застрашени да помръкнат. Защото, докато Дон идеално се справя с уроците по правоговор, от Лина нищо не става. Новият им филм е обречен на провал. Единственият начин пискливият и неприятен тембър на актрисата да бъде скрит е дублажът. Студиото, актьорите, продуцентът - всички се спасяват благодарение на не толкова популярни лица. И най-вече на талантливата старлетка Кати (Деби Рейнолдс) - любимата на Дон.

“Аз пея под дъжда” не е само закачка с киноиндустрията. Кели и Донън шампанизират цялата епоха на джаза. Дори се мярка персонаж с име Зелда - “случайно” съвпадение със съпругата на Скот Фицджералд. Звучат евъргрийните на Артър Фрид и Насио Хърб Браун от 20-те години. Тяхна е и Singin’ in the rain. Всъщност във филма има само една оригинална песен, написана от Роджър Ивънс специално за мюзикъла. Нейният текст е поредица от… скороговорки. А те пък великолепно си кореспондират с почукванията на налчета в ритъма на степа. Джийн Кели доказа, че за този танц вече не е задължителна равната твърда повърхност. Той може да се развихри навсякъде. Дори когато навън вали дъжд. Важното е в душата на танца да има слънце.

Очертай ми с филтри розов залез, остатъци от старо слънце с огледало сътвори. После пък - луна ми запали. Пусни ми 500 киловата звезден блясък, раздухай с мощен вентилатор топъл вятър. Включи апаратурата за тънка нощна мараня. Но, моля те, недей да ползваш машината за ситен дъжд! А след това едва изпей, че ме обичаш...

Това е любовна сцена между Джийн Кели и Деби Рейнолдс. Въпреки че всичко изглежда малко на шега, че пейзажът е изкуствен, а романтиката е плод на киностудийна техника, тя е една от най-въздействащите в историята на мюзикъла. Защото става въпрос не за кой да е филм, а за легендарния “Аз пея под дъжда” (1952, представен на DVD от “Александра видео”). Режисьорският и хореографски тандем Джийн Кели и Стенли Донън за близо 15 години съвместна работа изгради новото лице на холивудската музикална комедия. Лице, различно от дотогавашните тривиални ревюта и стерилни паради на шоугърли. По същото време - края на 40-те и средата на 50-те - само Винсънт Минели прави от мюзикъла нещо по-ново и различно. Но той залага главно на екзотични фантастични сюжети. Докато Кели и Донън хващат зова на танца в ежедневието - из улиците на града, между “кулисите” от бетон и стъкло. Освен това филмите им ефектно съчетават искрена сантименталност с лежерна сатира; класическа бродуейска хореография с дръзки акробатични номера; реализъм на действието с водевилни гегове. Изключително добре балансирани, всичките противоположни компоненти оформят характерния стил на Кели и Донън, разпознаваем в заглавия като “Със свободно сърце”, “На развлечение”, “Предимно ясно небе”. Но най-доброто им постижение е “Аз пея под дъжда”.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал