Прочетете сомнамбула

Прочетете сомнамбула

988 прочитания

Така и не разбрах радостта, с която част от критиката посрещна първия роман на Стефан Кисьов. “Джубокс” (1996) представляваше изповед на един гларус от епохата на социализма с “нулева степен” на литературност. Далеч по-добри от него бяха късите, почти документални разкази от същия автор, публикувани в “Литературен вестник”. Това се случи в разгара на бясното нарастване на книжнината през 90-те благодарение на частното книгоиздаване и свободата на словото - време, в което границите на литературата бяха непрекъснато и карнавално отмествани. Освен на собствените му усилия днешният успех на Стефан Кисьов без съмнение е резултат и на високата степен на толерантност именно на тази литературна ситуация. Двата му нови романа, издадени почти едновременно - “Никъде нищо”(“Графити”, София, 2000) и “Не будете сомнамбула” (София, 2000), показват, че за четири години той е извървял сериозен път, преследвайки своя начин на изразяване - сливането на фикционално и нефикционално, доведено до съвършенство през 70-те от Труман Капоти.

“Не будете сомнамбула” представлява колаж от фрагменти, сглобени около две основни сюжетни линии - фамилната история на няколко поколения от Бай Ганьовото семейство и днешната лична история на неговия правнук Сомов. Героят - повествовател и сомнамбул, намира съществени пропуски в литературната версия на прадядо си и “дописва” Алеко Константинов без стилизации. Освен Бай Ганьо (зловещ) през текста на забързан каданс преминават крал Александър Първи (убиват го), цар Борис (наема Бай Ганьо-дядо за личен шофьор), Тито (проиграва Югославия на покер с Бай Ганьо-баща), Живков (признава, че е бил келнер), Фидел Кастро (прави деца наляво и надясно в името на революцията)… Псевдо-историческият пласт на фамилните “спомени” е наситен с комизъм и абсурдни ситуации, а почти документално предаденото настояще на героя е антиисторично и невеличествено отвсякъде, направо жалко, ако изключим обстоятелството, че благодарение на работата си в резиденция “Бояна” той може да съзерцава как историческите личности влизат и излизат, хранят се, пият и после търсят тоалетната. Героят повествовател и в тази книга на Кисьов (по-малко автобиографична от другите) е аутсайдер и разгръща гледната точка на временно пребиваващ, невписан в обществото човек, който не драматизира и не проумява излишно съдбата си, но я отбелязва внимателно и с чувство за хумор. Той не е просто малък човек, той е нищо и никакъв човек - размахва криле само в щастливите пристъпи на сомнамбулизъм.

В “Не будете сомнамбула”, който още с първите страници предизвиква ведра аналогия с Кърт Вонегът, Стефан Кисьов осезателно е дисциплинирал и усложнил писането си. Прескача леко от документалното във фикционалното, историческите му изопачавания са свежи и атрактивни. Стилът е овладяно телеграфен на равнището на изречението и на фрагмента, но не докрай и на равнището на общата композиция, която страда от известни излишества. Изобщо “Не будете сомнамбула” е много по-комплициран и по-добър текст в сравнение с предишните работи на автора, затова критиците, които преди четири години приветстваха дебюта му в графата “комерсиално лошо писане за бързо четене”, сега ще трябва да му търсят друга, по-достолепна графа.

Така и не разбрах радостта, с която част от критиката посрещна първия роман на Стефан Кисьов. “Джубокс” (1996) представляваше изповед на един гларус от епохата на социализма с “нулева степен” на литературност. Далеч по-добри от него бяха късите, почти документални разкази от същия автор, публикувани в “Литературен вестник”. Това се случи в разгара на бясното нарастване на книжнината през 90-те благодарение на частното книгоиздаване и свободата на словото - време, в което границите на литературата бяха непрекъснато и карнавално отмествани. Освен на собствените му усилия днешният успех на Стефан Кисьов без съмнение е резултат и на високата степен на толерантност именно на тази литературна ситуация. Двата му нови романа, издадени почти едновременно - “Никъде нищо”(“Графити”, София, 2000) и “Не будете сомнамбула” (София, 2000), показват, че за четири години той е извървял сериозен път, преследвайки своя начин на изразяване - сливането на фикционално и нефикционално, доведено до съвършенство през 70-те от Труман Капоти.

“Не будете сомнамбула” представлява колаж от фрагменти, сглобени около две основни сюжетни линии - фамилната история на няколко поколения от Бай Ганьовото семейство и днешната лична история на неговия правнук Сомов. Героят - повествовател и сомнамбул, намира съществени пропуски в литературната версия на прадядо си и “дописва” Алеко Константинов без стилизации. Освен Бай Ганьо (зловещ) през текста на забързан каданс преминават крал Александър Първи (убиват го), цар Борис (наема Бай Ганьо-дядо за личен шофьор), Тито (проиграва Югославия на покер с Бай Ганьо-баща), Живков (признава, че е бил келнер), Фидел Кастро (прави деца наляво и надясно в името на революцията)… Псевдо-историческият пласт на фамилните “спомени” е наситен с комизъм и абсурдни ситуации, а почти документално предаденото настояще на героя е антиисторично и невеличествено отвсякъде, направо жалко, ако изключим обстоятелството, че благодарение на работата си в резиденция “Бояна” той може да съзерцава как историческите личности влизат и излизат, хранят се, пият и после търсят тоалетната. Героят повествовател и в тази книга на Кисьов (по-малко автобиографична от другите) е аутсайдер и разгръща гледната точка на временно пребиваващ, невписан в обществото човек, който не драматизира и не проумява излишно съдбата си, но я отбелязва внимателно и с чувство за хумор. Той не е просто малък човек, той е нищо и никакъв човек - размахва криле само в щастливите пристъпи на сомнамбулизъм.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал