Прочетете сомнамбула
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Прочетете сомнамбула

Прочетете сомнамбула

824 прочитания

Така и не разбрах радостта, с която част от критиката посрещна първия роман на Стефан Кисьов. “Джубокс” (1996) представляваше изповед на един гларус от епохата на социализма с “нулева степен” на литературност. Далеч по-добри от него бяха късите, почти документални разкази от същия автор, публикувани в “Литературен вестник”. Това се случи в разгара на бясното нарастване на книжнината през 90-те благодарение на частното книгоиздаване и свободата на словото - време, в което границите на литературата бяха непрекъснато и карнавално отмествани. Освен на собствените му усилия днешният успех на Стефан Кисьов без съмнение е резултат и на високата степен на толерантност именно на тази литературна ситуация. Двата му нови романа, издадени почти едновременно - “Никъде нищо”(“Графити”, София, 2000) и “Не будете сомнамбула” (София, 2000), показват, че за четири години той е извървял сериозен път, преследвайки своя начин на изразяване - сливането на фикционално и нефикционално, доведено до съвършенство през 70-те от Труман Капоти.

“Не будете сомнамбула” представлява колаж от фрагменти, сглобени около две основни сюжетни линии - фамилната история на няколко поколения от Бай Ганьовото семейство и днешната лична история на неговия правнук Сомов. Героят - повествовател и сомнамбул, намира съществени пропуски в литературната версия на прадядо си и “дописва” Алеко Константинов без стилизации. Освен Бай Ганьо (зловещ) през текста на забързан каданс преминават крал Александър Първи (убиват го), цар Борис (наема Бай Ганьо-дядо за личен шофьор), Тито (проиграва Югославия на покер с Бай Ганьо-баща), Живков (признава, че е бил келнер), Фидел Кастро (прави деца наляво и надясно в името на революцията)… Псевдо-историческият пласт на фамилните “спомени” е наситен с комизъм и абсурдни ситуации, а почти документално предаденото настояще на героя е антиисторично и невеличествено отвсякъде, направо жалко, ако изключим обстоятелството, че благодарение на работата си в резиденция “Бояна” той може да съзерцава как историческите личности влизат и излизат, хранят се, пият и после търсят тоалетната. Героят повествовател и в тази книга на Кисьов (по-малко автобиографична от другите) е аутсайдер и разгръща гледната точка на временно пребиваващ, невписан в обществото човек, който не драматизира и не проумява излишно съдбата си, но я отбелязва внимателно и с чувство за хумор. Той не е просто малък човек, той е нищо и никакъв човек - размахва криле само в щастливите пристъпи на сомнамбулизъм.

В “Не будете сомнамбула”, който още с първите страници предизвиква ведра аналогия с Кърт Вонегът, Стефан Кисьов осезателно е дисциплинирал и усложнил писането си. Прескача леко от документалното във фикционалното, историческите му изопачавания са свежи и атрактивни. Стилът е овладяно телеграфен на равнището на изречението и на фрагмента, но не докрай и на равнището на общата композиция, която страда от известни излишества. Изобщо “Не будете сомнамбула” е много по-комплициран и по-добър текст в сравнение с предишните работи на автора, затова критиците, които преди четири години приветстваха дебюта му в графата “комерсиално лошо писане за бързо четене”, сега ще трябва да му търсят друга, по-достолепна графа.

Така и не разбрах радостта, с която част от критиката посрещна първия роман на Стефан Кисьов. “Джубокс” (1996) представляваше изповед на един гларус от епохата на социализма с “нулева степен” на литературност. Далеч по-добри от него бяха късите, почти документални разкази от същия автор, публикувани в “Литературен вестник”. Това се случи в разгара на бясното нарастване на книжнината през 90-те благодарение на частното книгоиздаване и свободата на словото - време, в което границите на литературата бяха непрекъснато и карнавално отмествани. Освен на собствените му усилия днешният успех на Стефан Кисьов без съмнение е резултат и на високата степен на толерантност именно на тази литературна ситуация. Двата му нови романа, издадени почти едновременно - “Никъде нищо”(“Графити”, София, 2000) и “Не будете сомнамбула” (София, 2000), показват, че за четири години той е извървял сериозен път, преследвайки своя начин на изразяване - сливането на фикционално и нефикционално, доведено до съвършенство през 70-те от Труман Капоти.

“Не будете сомнамбула” представлява колаж от фрагменти, сглобени около две основни сюжетни линии - фамилната история на няколко поколения от Бай Ганьовото семейство и днешната лична история на неговия правнук Сомов. Героят - повествовател и сомнамбул, намира съществени пропуски в литературната версия на прадядо си и “дописва” Алеко Константинов без стилизации. Освен Бай Ганьо (зловещ) през текста на забързан каданс преминават крал Александър Първи (убиват го), цар Борис (наема Бай Ганьо-дядо за личен шофьор), Тито (проиграва Югославия на покер с Бай Ганьо-баща), Живков (признава, че е бил келнер), Фидел Кастро (прави деца наляво и надясно в името на революцията)… Псевдо-историческият пласт на фамилните “спомени” е наситен с комизъм и абсурдни ситуации, а почти документално предаденото настояще на героя е антиисторично и невеличествено отвсякъде, направо жалко, ако изключим обстоятелството, че благодарение на работата си в резиденция “Бояна” той може да съзерцава как историческите личности влизат и излизат, хранят се, пият и после търсят тоалетната. Героят повествовател и в тази книга на Кисьов (по-малко автобиографична от другите) е аутсайдер и разгръща гледната точка на временно пребиваващ, невписан в обществото човек, който не драматизира и не проумява излишно съдбата си, но я отбелязва внимателно и с чувство за хумор. Той не е просто малък човек, той е нищо и никакъв човек - размахва криле само в щастливите пристъпи на сомнамбулизъм.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK