С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
11 авг 2000, 0:00, 686 прочитания

Прочетете сомнамбула

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Така и не разбрах радостта, с която част от критиката посрещна първия роман на Стефан Кисьов. “Джубокс” (1996) представляваше изповед на един гларус от епохата на социализма с “нулева степен” на литературност. Далеч по-добри от него бяха късите, почти документални разкази от същия автор, публикувани в “Литературен вестник”. Това се случи в разгара на бясното нарастване на книжнината през 90-те благодарение на частното книгоиздаване и свободата на словото - време, в което границите на литературата бяха непрекъснато и карнавално отмествани. Освен на собствените му усилия днешният успех на Стефан Кисьов без съмнение е резултат и на високата степен на толерантност именно на тази литературна ситуация. Двата му нови романа, издадени почти едновременно - “Никъде нищо”(“Графити”, София, 2000) и “Не будете сомнамбула” (София, 2000), показват, че за четири години той е извървял сериозен път, преследвайки своя начин на изразяване - сливането на фикционално и нефикционално, доведено до съвършенство през 70-те от Труман Капоти.
“Не будете сомнамбула” представлява колаж от фрагменти, сглобени около две основни сюжетни линии - фамилната история на няколко поколения от Бай Ганьовото семейство и днешната лична история на неговия правнук Сомов. Героят - повествовател и сомнамбул, намира съществени пропуски в литературната версия на прадядо си и “дописва” Алеко Константинов без стилизации. Освен Бай Ганьо (зловещ) през текста на забързан каданс преминават крал Александър Първи (убиват го), цар Борис (наема Бай Ганьо-дядо за личен шофьор), Тито (проиграва Югославия на покер с Бай Ганьо-баща), Живков (признава, че е бил келнер), Фидел Кастро (прави деца наляво и надясно в името на революцията)… Псевдо-историческият пласт на фамилните “спомени” е наситен с комизъм и абсурдни ситуации, а почти документално предаденото настояще на героя е антиисторично и невеличествено отвсякъде, направо жалко, ако изключим обстоятелството, че благодарение на работата си в резиденция “Бояна” той може да съзерцава как историческите личности влизат и излизат, хранят се, пият и после търсят тоалетната. Героят повествовател и в тази книга на Кисьов (по-малко автобиографична от другите) е аутсайдер и разгръща гледната точка на временно пребиваващ, невписан в обществото човек, който не драматизира и не проумява излишно съдбата си, но я отбелязва внимателно и с чувство за хумор. Той не е просто малък човек, той е нищо и никакъв човек - размахва криле само в щастливите пристъпи на сомнамбулизъм.
В “Не будете сомнамбула”, който още с първите страници предизвиква ведра аналогия с Кърт Вонегът, Стефан Кисьов осезателно е дисциплинирал и усложнил писането си. Прескача леко от документалното във фикционалното, историческите му изопачавания са свежи и атрактивни. Стилът е овладяно телеграфен на равнището на изречението и на фрагмента, но не докрай и на равнището на общата композиция, която страда от известни излишества. Изобщо “Не будете сомнамбула” е много по-комплициран и по-добър текст в сравнение с предишните работи на автора, затова критиците, които преди четири години приветстваха дебюта му в графата “комерсиално лошо писане за бързо четене”, сега ще трябва да му търсят друга, по-достолепна графа.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Прокълнатите крале

29 мар 2003, 10580 прочитания

Мрачният швейцарец

29 мар 2003, 6913 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капител" Затваряне
Телешка супа с подправки

"Хладилника" - пилотният нов квартал на София

Общината и инвеститорите са в безпрецедентен диалог за бъдещето на квартала

ТЕЦ "Варна" - милиони без покритие

Държавата плаща на Ахмед Доган за нещо, което не е сигурно, че може да получи, тъй като техническото състояние на ТЕЦ-а не позволява безопасното му управление

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Работохолици до доказване на противното

Марк Грифитс, професор по поведенческо пристрастяване и директор на звено за изследване на хазарта в Nottingham Trent University

Фотографът на печалния образ

Изложбата "Изгнания" на документиралия Пражката пролет Йозеф Куделка за пръв път напуска Париж, за да гостува в София