ДекаМорфов
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ДекаМорфов

ДекаМорфов

809 прочитания

“Декамерон или Кръв и страст по Бокачо” е театрално зрелище на десета степен. В последната си постановка Александър Морфов не е разиграл единствено столовете в залата. На сцената обаче всичко е движение - вихрено, динамично, неудържимо. Въображението на режисьора отново е взривило достолепието на Народния театър, превърнало е “кутията с три стени” в латерна магика, където с едно мигване на окото се сменят приказни картини, прелитат странни персонажи, вали сребърен дъжд, умират, любят се, воюват, пеят.

Както обикновено става в спектаклите на Морфов, тук той пак е използвал разказите на Джовани Бокачо само за скелет, който е облечен в нова плът от думи, хрумвания, внушения. Отделните картини са скачени една за друга посредством историята за последните десет дни от живота на юноша, умиращ от чума. За укрепване на връзката служи и двойката влюбени Франческо (Николай Мутафчиев, Димитър Рачков) и Франческа (Рени Врангова, Мария Сапунджиева), които също преливат от епизод в епизод. На самотното умиране на Чумавия (Димитър Рачков) Морфов противопоставя всички разновидности на любовта - романтична, употребена като разменна монета, нежна, похотлива, прелюбодейска, родителски тиранична, отчаяна, несбъдната. Режисьорът жонглира с различни театрални стилове и жанрове във всяка от историите - пантомима, гротеска, драма, комедия дел арте, опера. И понеже това не му се е видяло достатъчно, прибавил е видеоекрани, които показват десетократно увеличените лица на актьорите, футболен мач или “Светлините на града” на Чаплин. В “Декамерон” епохите се сменят без преход от Ренесанса към нашето съвремие и обратно назад към Бел епок, като за това е използван само по някой дребен детайл, музика (Румен Цонев), щрих.

И пак, както обикновено в спектаклите на Морфов, хрумването, визията, движението са изместили словото назад. Само любовната изповед “искам да ти кажа най-красивите и най-дълбоките думи, но се страхувам, че няма да ги разбереш...”, повтаряна от всички влюбени двойки, остава трайно в паметта. Картините - плътни и въздействащи като маслените платна на старите майстори (сценография и костюми Елена Иванова), или пък въздушни и игриви, излезли сякаш изпод четката на Ботичели, тежат повече от думите. Изпълнението на актьорите е равнено по конец, така че Стефан Данаилов да е на нивото на своята ученичка Ана Пападопулу, а Мария Каварджикова да не се дели сред Мария Сапунджиева, Карла Рахал и Весела Нейнски. Репликите отскачат като топки за тенис, застъпвани от следващата фраза, без да има време да отзвучат, да се загнездят в съзнанието. Но и това още веднъж десетократно потвърждава, че “Декамерон” е на Морфов и на никой друг.

* Дека - (от гр.) Първа съставна част на сложни думи със значение десет, напр. декамерон - десетоднев

“Декамерон или Кръв и страст по Бокачо” е театрално зрелище на десета степен. В последната си постановка Александър Морфов не е разиграл единствено столовете в залата. На сцената обаче всичко е движение - вихрено, динамично, неудържимо. Въображението на режисьора отново е взривило достолепието на Народния театър, превърнало е “кутията с три стени” в латерна магика, където с едно мигване на окото се сменят приказни картини, прелитат странни персонажи, вали сребърен дъжд, умират, любят се, воюват, пеят.

Както обикновено става в спектаклите на Морфов, тук той пак е използвал разказите на Джовани Бокачо само за скелет, който е облечен в нова плът от думи, хрумвания, внушения. Отделните картини са скачени една за друга посредством историята за последните десет дни от живота на юноша, умиращ от чума. За укрепване на връзката служи и двойката влюбени Франческо (Николай Мутафчиев, Димитър Рачков) и Франческа (Рени Врангова, Мария Сапунджиева), които също преливат от епизод в епизод. На самотното умиране на Чумавия (Димитър Рачков) Морфов противопоставя всички разновидности на любовта - романтична, употребена като разменна монета, нежна, похотлива, прелюбодейска, родителски тиранична, отчаяна, несбъдната. Режисьорът жонглира с различни театрални стилове и жанрове във всяка от историите - пантомима, гротеска, драма, комедия дел арте, опера. И понеже това не му се е видяло достатъчно, прибавил е видеоекрани, които показват десетократно увеличените лица на актьорите, футболен мач или “Светлините на града” на Чаплин. В “Декамерон” епохите се сменят без преход от Ренесанса към нашето съвремие и обратно назад към Бел епок, като за това е използван само по някой дребен детайл, музика (Румен Цонев), щрих.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.