“Х-men” - напълно непознат

Без никаква вина щатският летен хит “Х-men” се озовава напълно непознат сред публика, която си няма хабер от романтичния му произход. А зад океана предкинематографичната биография на филмовите герои е от решаващо значение за касовия му успех. Режисьорът Брайън Сингър (“Обичайните заподозрени”) адаптира изключително популярен американски комикс от 60-те години, с който са израсли няколко поколения. Обаче у нас и навсякъде извън Америка носталгичната романтика не играе. “Х-men” се изправя пред публиката като простосмъртен научнофантастичен филм - без протекциите на славното си минало. Извън контекста на оживелия комикс фантастиката му е по-скоро мутирал като неговите герои реализъм. Действието се развива в недалечно бъдеще, едно от главните действащи лица е свидетел на холокоста. Сред хората се появяват генетични мутанти със свръхестествени способности. Веднага възниква въпросът за търпимостта на обществото към поредната приумица на природата и нейното приложение - за мирни цели или не. Мутантите се разделят на агресивни и миролюбиви. Хората Хикс са от втория тип. Целият филм - също.

В сравнение с магическата фантастика на Тимбъртъновия “Батман”, “Х-men” на Сингър печели с научнофантастичния си наивизъм. И в същото време може да разочарова с него. У нас този наивизъм неочаквано се подсилва от рискованото решение да се преведат на български прякорите на героите - Плевел, Върколак, Буря и пр. Прякорите са фолклорен елемент, а фолклорът най-трудно се адаптира в чужда национална традиция. Въпросът дали целият “Х-men” ще се намести в световната традиция на правдоподобните фантастични приказки също остава открит.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал