С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
17 ное 2000, 0:00, 722 прочитания

ХХ век на Гюнтер Грас

Писателят се сбогува мъдро в последната си книга с величията и паденията на една епоха

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

“Намирам се ежедневно в ситуация на сбогуване, може би защото от години се занимавам така интензивно с този материал - “с този материал” означава: с действителността, в която живеем - в състояние на поглеждане към нещата, като че ли ги виждам за последен път, като че ли тогава би трябвало да ги възприема особено ясно” - казва в разговор немският писател, носител на Нобелова награда за литература през 1999, Гюнтер Грас. Привикнали сме да го мислим като автора на “Тенекиеният барабан” - романът от 1959, който го направи световноизвестен.
Последната книга на Гюнтер Грас “Моето столетие” (“Атлантис КЛ”, София, 2000), чиято българска премиера е на 28 ноември във Военния клуб, смайва с необичайността на жеста и избора да се сбогуваш толкова непатетично и мъдро със своя век. Тя напомня простите магически калейдоскопи, в които надничахме по панаирите с очите на своето детство. Какво съзирахме освен необяснимото, което да отвори простор за въображението и мисълта ни, да ни позволи първите прозрения и смътна печал, копнеж по невъзможното. Грас подрежда историята на Германия (На света? На човешката същност? На доброто и злото?) в сто последователни само в хронологията си текстове, невъзможно различни и непоносимо обикновени на пръв поглед, в пълен дисонанс с навиците ни да четем и възприемаме миналото като зададен свише летопис, изпълнен с титанични победи и поражения. Всичко друго напомня великата еклектика на живота: различните гледни точки на разказвачите са привидно несъвместими, степента им на образованост и излъчване, на прозорливост и позиции - също. Героите в нашите представи и морални категории са ту от едната, ту от другата страна на справедливостта, на величието и падението, но цялостната атмосфера на книгата е така просмукана от острото усещане за близост, за съучастничество във всеки един миг, та ни се струва, че този век тече сега и тук, в дома ни; че е всекидневието, което непрекъснато преодоляваме.
Можем да се връщаме на един или друг епизод, да изпитваме интелектуално удоволствие от бляскаво описаната среща между Ремарк и Юнгер. А настръхваме (но по особен начин) - усещане по-скоро за духовен, отколкото за физически ужас, когато четем разказа на галериста, който заедно с Макс Либерман наблюдава идването на Хитлер на власт:
“Какъв позор! С неудоволствие трябва да призная, че този образ, не, тази дивоприродна картина хем ме отблъсна, хем ме завладя. От нея се излъчваше такава воля, че всички трябваше да се подчинят. Нищо не можеше да прегради пътя на тази въздигната и целеустремена прокоба.” 1936 г. например е разказана от един концлагерист, съсредоточен в невъзможната надежда за обща амнистия в навечерието на олимпийските игри - история без обичайните подробности на ада и жестокостта. И затова двойно по-жестока.
Грас разказва и с гласа на объркания и необразован човек, и с провидчеството на интелектуалеца, и с перфидното заслепление на палача. Най-интересното е, че разказва детайлите, разчита на тях, доверява им се напълно. Да сглобиш от детайли едно столетие, разтърсено от две световни войни, от забележителни духовни земетръси - за това непременно е нужен Майстор, който отдавна си е намерил майстора на български - преводачът Александър Андреев.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Прокълнатите крале

29 мар 2003, 10580 прочитания

Мрачният швейцарец

29 мар 2003, 6913 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капител" Затваряне
Кажи ми

Да летиш в облака

Стефан Бумов, съосновател и главен оперативен директор на HeleCloud

Страхотна камера в познат дизайн

Huawei P30 Pro надгражда предшественика си P20 Pro във всеки аспект

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Селото се оказа тъкмо в града

Няколко стопанства с доставка, които предлагат чиста, разнообразна и вкусна храна

Фотографът на печалния образ

Изложбата "Изгнания" на документиралия Пражката пролет Йозеф Куделка за пръв път напуска Париж, за да гостува в София