С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
15 дек 2000, 0:00, 546 прочитания

Хилядолетие, затварям те като настолна книга

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Не е толкова просто да се сбогуваш, да сложиш точка, да прекрачиш прага и да се взреш копнежно в мъглявината на идващия ден, на новия век. Векът не си личи от сутринта. Можеш да го мечтаеш, да му даваш имената, на които винаги си се осланял, да го възпяваш, да го мислиш като хоризонт, който децата ти някой ден ще зърнат с ококорени от възторг или просълзени очи. Но той все си остава ненаселената земя на надеждата.
Не е толкова просто да се сбогуваш, защото неизвестното е пълно с теб, с представите и спомените, които те рушат и съграждат, с Колумбовата ти страст да се сбъднеш в откривателството. Христофор Колумб, реалният и метафоричен пътешественик на отминаващото хилядолетие, поел на път към Индия, жадуваната земя на златото, а открил Америка, защото тя се изпречила на пътя му. Съдбата на Колумб с безумните си перипетии и превратности, с трагикомичните си подробности, амбиции, алчности и фантасмагорични случайности е един от знаците, дамгосал завинаги човека и на отминаващото, и на идващото време: всеки човек.
Затова не е толкова просто да се сбогуваш: времето и страстите, които превръщаме в отломъци история, минало и бъдеще, в несигурни проекти, в безсмъртни книги, които отмерваме с години или хилядолетия, никога не се побират в своите граници. Духът все някак напуска бутилката, идеите се издигат и понасят над кладите, които отминаващото хилядолетие издигна за Джордано Бруно или Жана д'Арк.
Хилядолетие, осеяно от разкошното разточителство на Луи ХIV, Кралят Слънце, потънало в демоничната щедрост на Медичите, смразено от фанатизма на Игнасио Лойола, разтърсено от фанатичните копита на кръстоносните походи, ръждясало като бронята на единствения безсмъртен рицар, роден във въображението на великия Сервантес - Дон Кихот.
Затова не е толкова просто да се сбогуваш: твърде много история, плискаща се като кръв, твърде много религия, пораждаща насилие, но и обратното. Твърде много история и твърде много религия в темелите на изкуството, в пищния им разцвет, в ренесансовото им сияние. Нека изберем едно от всички имена: Леонардо да Винчи, художникът и откривателят. Роденият през 1452 във Флоренция син на ратайкиня не се смирил с участта си да бъде голям художник, блазнела го тайната същност на природата и нещата. Познавал съчиненията на Аристотел и арабските книги, правел опити и наблюдения, които записвал и рисувал в непрекъснато трупащите се тетрадки, изследвал възможностите за построяването на изкуствена птица, на летателна машина. Когато днес ги прелистваме, се удивляваме как е възможно един-единствен човек да проучи толкова много явления, за които тогава нито някой е знаел, нито е искал да знае. Леонардо се е спасил от участта да бъде обявен за еретик, защото успял да опази тайната на всичките си големи открития, но съдбата му е един от знаците, белязал човека и на отминаващото, и на идващото време: всеки човек.
Не е толкова просто да се сбогуваш: нито с безкрая на отиващото си хилядолетие и неговия дух, нито с обозримостта на века, който с умиление или потрес наричаме свой. Болезнените и модерни многознаещи негови деца, жертви на идеите и жестоките му войни, унасяни от фанатизмите и декадансите му, какво ще опазим от него, какво ще преразкажем в книгите си, какво ще прозрем във филмите си и в кое просто и безсмъртно изречение ще съсредоточим неспокойствието за потомците си, както го стори Пейо Яворов “В часа на синята мъгла”: “Деца, боя се зарад вас”.
Затова и не се сбогувам, хилядолетие. Затварям те като настолна книга, за да се смиря все някога с праха и пепелта ти. Просто сядам пред компютъра и отварям нов файл: ХХI век, началото на третото хилядолетие. Синият екран насреща ми засиява като незаселена земя на надеждата.


1. “Урагири - Японски загадки” - Лора Джо Роуланд, изд. “Труд” 2000
2. “Петият слон“ - Тери Пратчет, изд. “Вузев” 2000
3. “Хари Потър” - Дж. К. Роулинг, изд. “Егмонт България” 2000
4. “Да вярваш в чудеса” - Дейвид Балдачи, изд. “Обсидиан” 2000
5. “Гавра” - Ървин Уелш, изд. “Кротал” 2000
6. “Бриджет Джоунс: На ръба на разума” - Хелън Филдинг, изд. “Колибри” 2000
7. “На изток от рая” - Джон Стайнбек, изд. “Прозорец & Да” 2000
8. “Сърца в Атлантида” - Стивън Кинг, изд. “Плеяда” 2000
9. “Тъй рече Заратустра” - Фридрих Ницше, изд. “Летера” 2000
10. “Облеклото и оръжието на старата българска войска” - Геза Фехер, изд. “ТАНГРА ТанНакРа” 2000

Данните са от продажбите в мрежата на книжарници “Хеликон” за периода 17-23.12.2000 г.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Прокълнатите крале

29 мар 2003, 10167 прочитания

Мрачният швейцарец

29 мар 2003, 6799 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капител" Затваряне
Накъде в новогодишната нощ

Негарантиран ръст

Депозитите над 200 хил. лв., за които няма държавна гаранция, растат с двуцифрен темп през миналата година

Сложното уравнение - пари за обществени медии

Време е за модел на финансиране на БНТ, БНР и БТА, който да им осигурява нормално развитие и независимост

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Как (не) живеем

Кураторката Вера Млечевска за въпросите, които поставя предстоящото българско участие на Венецианското биенале

Sisters аre doin' it for themselves

Първият македонски филм на Берлинале "Господ съществува, името й е Петруня" спечели публиката с позицията си за ролята на жената

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Чуждите инвестиции скочиха временно заради банкова сделка, Карина Караиванова напуска КФН

Емисия

DAILY @7AM // 20.02.2019 Прочетете