С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 мар 2001, 0:00, 3692 прочитания

Принадлежащият човек

Конформистът (Il Conformista) - Италия/Франция/ФРГ, 1969, реж. Бернардо Бертолучи; 115 мин

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какво се случва: Италия, 1938. Дребният аристократ и интелектуалец Жан-Луи Трентинян е убеден, че като момче е застрелял фамилния шофьор Пиер Клеманти, опитал да му посегне. За да заличи травмата, той си налага поведение според очакванията на обществото. Желанието му за анонимност и разтваряне в нормалността се подсилва от страстта на майка му към опиати и млади мъже и лудостта на баща му, който се мисли за древноримски философ. В опит да излезе от тази саморазрушителна среда Трентинян се жени за глуповатата, но чувствена буржоазка Стефания Сандрели и става таен функционер на фашистката партия. По време на сватбеното си пътешествие до Париж получава пистолет и задача да убие стария си професор от университета, сега антифашист. Мисията му взема неочакван обрат след влюбването в загадъчната млада жена на професора (Доминик Санда). Тя флиртува с него, междувременно прелъстява жена му, но остава влюбена и с мъжа си докрай. Развръзката е трагична, светът на Трентинян се разпада, последното нещо, което му остава, са спомените от времето на момчешките инстинкти, откъдето е започнало всичко.
Какво се помни: Единството на стил и смисъл. Мраморната белота на огромната лудница, където бащата крещи много пъти “сеч и меланхолия...”. Римуваните с това огромни мраморни коридори на властта при приемането на героя в партията. Безчовечната геометричност на фашистката архитектура, през чиито светлини и сенки като хамелеон се плъзга желаещият да принадлежи на всяка цена Трентинян. Същата игра на светлини и сенки в интериорния разговор на убиеца и жертвата. Двамата говорят неслучайно за “пещерата на Платон” - първата “прожекция” на мимолетните сенки от огъня, каквото в крайна сметка е и киното. Бароковата композиция на кадрите, плъзгащите се движения на камерата, сюрреалистичната атмосфера на просмукващ се отвсякъде декаданс. Осветените само от дифузната светлина на щорите любовни сцени. Убийството в нереалната мъгла на зимната гора, заснето с поетична бруталност от великия Виторио Стораро. Ножовете и жестовете са като при “Мартенските иди” на Цезар, празният поглед на очевидеца-виновник от заглавието се инкрустира нажежено в паметта.
Място в историята: Централен за кариерата на Бертолучи филм, репетиция за “Последното танго в Париж”, сгъстена антология на политико-сексуалните мотиви в “Двадесети век”. Най-поетичният и същевременно най-ироничен опит на италианеца по неговата си тема - двойствеността на човека и историята, аналогията между политическите и сексуалните вини и комплекси. Парите, които Бертолучи взема от “Парамаунт”, му носят обвинения в буржоазна продажност и водят до разрив с учителя Годар. В отговор Бертолучи “дава” номера на парижкия телефон на Годар на професора марксист във филма. Тук Трентинян прави най-добрата си роля в киното, убеждавайки в мисловната напрегнатост на героя си дори зад неподвижната външна маска. За първи път играта на неамерикански актьор е сравнена (от Полин Кейл в “Нюйоркър”) с тази на Хъмфри Богарт.
Играч на мача: Естетическата експлозивност на сместа Бертолучи - Стораро. Операторът на “Тангото”, “Апокалипсис сега” и “Последният император” и тук е равностоен съавтор. Резултатът е невъзможното единство на пространства ала Де Кирико, стилизиран “черен филм” и упадъчен барок по Висконти. Тук (както по-късно и в “Малкият Буда”) на Бертолучи много му личи, че е започнал като поет. "Конформистът” наистина е филм за природата на нещата и човешката съдба сред тях.
С една дума: Импулсът да принадлежиш е основната молекула на тоталитаризма. Понякога “нормалността” на масата е по-разрушителна от греховността на индивида.

Филмът може да се види в кино "Одеон" на 7.III, сряда, и 10.III, събота, от 14.30 ч, както и на 15.III, четвъртък, от 17 ч



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Прокълнатите крале

29 мар 2003, 10916 прочитания

Мрачният швейцарец

29 мар 2003, 6988 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капител" Затваряне
Еминем - месия или палячо

Бялата врана на рапа е синоним на скандал, но и на максимално реализиран талант

Още от Капитал
Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10