С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 мар 2001, 0:00, 3631 прочитания

Принадлежащият човек

Конформистът (Il Conformista) - Италия/Франция/ФРГ, 1969, реж. Бернардо Бертолучи; 115 мин

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какво се случва: Италия, 1938. Дребният аристократ и интелектуалец Жан-Луи Трентинян е убеден, че като момче е застрелял фамилния шофьор Пиер Клеманти, опитал да му посегне. За да заличи травмата, той си налага поведение според очакванията на обществото. Желанието му за анонимност и разтваряне в нормалността се подсилва от страстта на майка му към опиати и млади мъже и лудостта на баща му, който се мисли за древноримски философ. В опит да излезе от тази саморазрушителна среда Трентинян се жени за глуповатата, но чувствена буржоазка Стефания Сандрели и става таен функционер на фашистката партия. По време на сватбеното си пътешествие до Париж получава пистолет и задача да убие стария си професор от университета, сега антифашист. Мисията му взема неочакван обрат след влюбването в загадъчната млада жена на професора (Доминик Санда). Тя флиртува с него, междувременно прелъстява жена му, но остава влюбена и с мъжа си докрай. Развръзката е трагична, светът на Трентинян се разпада, последното нещо, което му остава, са спомените от времето на момчешките инстинкти, откъдето е започнало всичко.
Какво се помни: Единството на стил и смисъл. Мраморната белота на огромната лудница, където бащата крещи много пъти “сеч и меланхолия...”. Римуваните с това огромни мраморни коридори на властта при приемането на героя в партията. Безчовечната геометричност на фашистката архитектура, през чиито светлини и сенки като хамелеон се плъзга желаещият да принадлежи на всяка цена Трентинян. Същата игра на светлини и сенки в интериорния разговор на убиеца и жертвата. Двамата говорят неслучайно за “пещерата на Платон” - първата “прожекция” на мимолетните сенки от огъня, каквото в крайна сметка е и киното. Бароковата композиция на кадрите, плъзгащите се движения на камерата, сюрреалистичната атмосфера на просмукващ се отвсякъде декаданс. Осветените само от дифузната светлина на щорите любовни сцени. Убийството в нереалната мъгла на зимната гора, заснето с поетична бруталност от великия Виторио Стораро. Ножовете и жестовете са като при “Мартенските иди” на Цезар, празният поглед на очевидеца-виновник от заглавието се инкрустира нажежено в паметта.
Място в историята: Централен за кариерата на Бертолучи филм, репетиция за “Последното танго в Париж”, сгъстена антология на политико-сексуалните мотиви в “Двадесети век”. Най-поетичният и същевременно най-ироничен опит на италианеца по неговата си тема - двойствеността на човека и историята, аналогията между политическите и сексуалните вини и комплекси. Парите, които Бертолучи взема от “Парамаунт”, му носят обвинения в буржоазна продажност и водят до разрив с учителя Годар. В отговор Бертолучи “дава” номера на парижкия телефон на Годар на професора марксист във филма. Тук Трентинян прави най-добрата си роля в киното, убеждавайки в мисловната напрегнатост на героя си дори зад неподвижната външна маска. За първи път играта на неамерикански актьор е сравнена (от Полин Кейл в “Нюйоркър”) с тази на Хъмфри Богарт.
Играч на мача: Естетическата експлозивност на сместа Бертолучи - Стораро. Операторът на “Тангото”, “Апокалипсис сега” и “Последният император” и тук е равностоен съавтор. Резултатът е невъзможното единство на пространства ала Де Кирико, стилизиран “черен филм” и упадъчен барок по Висконти. Тук (както по-късно и в “Малкият Буда”) на Бертолучи много му личи, че е започнал като поет. "Конформистът” наистина е филм за природата на нещата и човешката съдба сред тях.
С една дума: Импулсът да принадлежиш е основната молекула на тоталитаризма. Понякога “нормалността” на масата е по-разрушителна от греховността на индивида.

Филмът може да се види в кино "Одеон" на 7.III, сряда, и 10.III, събота, от 14.30 ч, както и на 15.III, четвъртък, от 17 ч



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Прокълнатите крале

29 мар 2003, 10687 прочитания

Мрачният швейцарец

29 мар 2003, 6935 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капител" Затваряне
Новият “Форд Мондео” на българска земя

Тест драйв на наследника на “световния автомобил”

Частните парчета от парка

Устройственият план на Борисова градина осветли няколко съмнителни сделки, останали под радара на общественото внимание 20 години

Случаят "Голунов": Делото е закрито, последствията остават

Обратният завой по аферата с арестувания журналист е сигнал за нарастващата нервност в Кремъл от всякакво надигане на недоволство

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кино: "Момиче"

Млада балерина е родена момче и се бори с това

Sweet Dreams (Are Made Of This)

Ани Ленъкс изненада почитателите си с изложба-автопортрет