Призракът на маркиз дьо Сад

Призракът на маркиз Дьо Сад броди из Европа повече от 200 години. И за да докаже, че ненапразно сюрреализмът е разпознавал в него един от своите духовни бащи, се нанесе даже в Холивуд. По-сюрреалистична комбинация - здраве му кажи. В света на скандалния французин американските символи за разюздан секс (Лари Флинт) и кръвожадност (Ханибал Лектър) изглеждат като Синята фея и Пинокио. Биографията и произведенията на Сад все още са ембаргова стока. Аз обаче се съмнявам, че режисьорът Филип Кауфман е стигнал до драматични пазарлъци с холивудската цензура заради филма си “Quills: Историята на маркиз Дьо Сад”. (Полубългарският вариант на заглавието е безсмислица. Оригиналното Quills означава чисто и просто пера за писане. Думата не е собствено име и няма причини да остане непреведена. Нито търговски, нито културни!) Кауфман не е вчерашен и заобикаля елегантно правилата още от “Непоносимата лекота на битието” (1987) и “Хенри и Джун” (1990). Но филмовият му портрет на Сад не поднася никакви изненади и провокации. Особено за европееца. “Quills...” е впечатляваща, жестока и поучителна, по щатски подредена приказка за свободата на словото. Толкоз. В сравнение с него “Сало, или 120-те дни на Содом” (1975) на Пазолини и “Марат/Сад” (1966) на Питър Брук са истинска валпургиева нощ.

Иначе всичко в задокеанския филм си е на мястото. Последните години на маркиз Дьо Сад текат в лудницата “Шерантон”. Маркизът (Джефри Ръш, с “Оскар” за “Блясък”) пише неистово. Перачката Мадлен (Кейт Уинслет, с две номинации за “Оскар”) тайно изнася ръкописите и е най-ревностният му читател. Абат Кулмие (Хоакин Финикс) прилага хуманна терапия. Скандалната слава на романите стига до самия Наполеон и той изпраща зловещия д-р Роайе-Колар (Майкъл Кейн, с два оскара). Лишен от перата и мастилото, Сад започва да пише с каквото му попадне, дори с кръвта и фекалиите си.