Гражданинът Вайда

Гражданинът Вайда

"Човекът от мрамор" (Czlowiek z marmuru) - Полша, 1976, реж. Анджей Вайда; 160 мин

Янко ТЕРЗИЕВ
1086 прочитания

Какво се случва: Матеуш Биркут (Йежи Радживилович) става национален герой - стахановец, подреждайки за една смяна 30 000 тухли на социалистическия строеж в Нова Хута, Полша. Годината е 1952. Издигат му мраморен паметник, портретът му виси в училищата, а амбициозният режисьор Бурски прави кариера с документалния филм за него "Архитекти на нашето щастие". При опит за нов рекорд на Биркут му подават нажежена тухла, ръцете му са изгорени завинаги, а за саботажа е обвинен най-добрият му приятел от бригадата. Когато изпращат приятеля му в лагер, Биркут протестира публично, паметникът и портретите му са махнати, арестуват го, а жена му го напуска като "народен враг". През 1956 Биркут е реабилитиран, но на изборите призовава за помирение в името на Полша, отново е низвергнат и оттогава следите му се губят. След 20 години младата режисьорка Агнешка (Кристина Янда) събира истината за живота на Биркут от стари хроники и срещи със свидетели за дебютния си документален филм "Падащи звезди". В точката на пресичане на истината с официалния мит филмът е спрян от продуцента му конформист, но Агнешка продължава разследването докрай.

Какво се помни: Механизмите на създаване и разрушаване на масовите митове чрез кино. Истинската история се случва в цензурираната кинохроника - там Биркут е начело на работниците, протестиращи срещу развалената храна, мизансценът е нарочно като аналогичната сцена от "Броненосецът "Потьомкин". Сянката на Кафка в епизода, когато двамата приятели са извикани на разпит в полския вариант на ДС - Биркут чака дълго да дойде неговият ред, после влиза в тясната канцелария, от приятеля му няма следа - никой не го е виждал нито да влиза, нито да излиза. Място в историята: "Гражданинът Кейн" на социалистическото кино. И Кейн, и Биркут са медийни продукти на системите, накрая и двамата са разрушени от тежестта на собствения си мит. Един от редките случаи на политически филм, изиграл реална политическа роля. Прожекцията му на националния фестивал в Гданск през 1977 прераства в най-големия митинг на "Солидарност" дотогава, самият филм се превръща в духовно знаме на профсъюза. През 1981 Вайда снима победното продължение "Човекът от желязо", където Лех Валенса играе себе си.

Играч на мача: Анджей Вайда и кинематографичният му перфекционизъм в моментите, когато идеята преминава в емоция. Здравата му хватка над трите стилистично различни вътрешни филма, които правят "Човекът от мрамор": истинската история на Биркут е в ключа на романтичната мелодрама и "Пепел и диамант"; филмът разследване е решен парадокументално (камера от ръка, широк обектив), в стила на киното на "моралното безпокойство" (Зануси, Кешловски) от края на 70-те; "хроникалният" поток на манипулираното минало е като в "Гражданинът Кейн".

С една дума: Когато реалността побеждава политическата идея, обикновената човешка съдба е най-уязвима и първа се принася в жертва.

Филмът може да се види в кино "Одеон" на 11.III. (неделя) от 19.30 ч и на 14.III.(сряда) от 16.45 ч.

Какво се случва: Матеуш Биркут (Йежи Радживилович) става национален герой - стахановец, подреждайки за една смяна 30 000 тухли на социалистическия строеж в Нова Хута, Полша. Годината е 1952. Издигат му мраморен паметник, портретът му виси в училищата, а амбициозният режисьор Бурски прави кариера с документалния филм за него "Архитекти на нашето щастие". При опит за нов рекорд на Биркут му подават нажежена тухла, ръцете му са изгорени завинаги, а за саботажа е обвинен най-добрият му приятел от бригадата. Когато изпращат приятеля му в лагер, Биркут протестира публично, паметникът и портретите му са махнати, арестуват го, а жена му го напуска като "народен враг". През 1956 Биркут е реабилитиран, но на изборите призовава за помирение в името на Полша, отново е низвергнат и оттогава следите му се губят. След 20 години младата режисьорка Агнешка (Кристина Янда) събира истината за живота на Биркут от стари хроники и срещи със свидетели за дебютния си документален филм "Падащи звезди". В точката на пресичане на истината с официалния мит филмът е спрян от продуцента му конформист, но Агнешка продължава разследването докрай.

Какво се помни: Механизмите на създаване и разрушаване на масовите митове чрез кино. Истинската история се случва в цензурираната кинохроника - там Биркут е начело на работниците, протестиращи срещу развалената храна, мизансценът е нарочно като аналогичната сцена от "Броненосецът "Потьомкин". Сянката на Кафка в епизода, когато двамата приятели са извикани на разпит в полския вариант на ДС - Биркут чака дълго да дойде неговият ред, после влиза в тясната канцелария, от приятеля му няма следа - никой не го е виждал нито да влиза, нито да излиза.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
mb-3
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Стихове

Стихове

Минчо

Минчо