С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
24 мар 2001, 0:00, 1469 прочитания

Дискретният чар на рисунките

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Втора лека кола или първа картина не е било дилема за художника Калин Николов, когато ставал колекционер. Въпреки няколкото изложби в Германия, Гърция и България и изявите в различни жанрове на изобразителното изкуство той не е купил още първата си кола. Обаче има сбирка от рисунки. Тя едва ли ще впечатли толкова колекционерите инвеститори, затова пък със сигурност би привлякла вниманието на истинските ценители.
Като ученик Калин Николов прочел спомените на Амброаз Волар. Те го заредили не толкова с колекционерска страст, колкото със съпричастие към творци, на чийто талант никой не залага приживе. По-късно попаднал на творби от автори, които по онова време изобщо не присъствали в художествения ни живот. Майка му например дълго се занимавала с реабилитирането на Михайло Парасчук, ученик на Огюст Роден. Като скулптор той има голям принос за София - централният вход на СУ “Климент Охридски” и статуите над него, оформлението на фасадите на Съдебната палата, Народната библиотека, Военния и Музикалния театър, реставрирането на Народния театър след пожара през 1920 г. и след бомбардировките са все негово дело. Калин Николов пък бил омагьосан от контактите на този художник със значителни европейски творци. Така у бъдещия колекционер постепенно се формирал интерес към автори, около които има някакво табу.
Учителят му Борис Димовски един ден споменал, че навремето давал оценка за работи на Райко Алексиев.
Калин Николов тръгнал по тази следа. Дни наред ровил в едно мазе на Съдебната палата с хора от Държавния архив. Накрая открили рисунките, подредили ги и ги описали. Сега това са единствените запазени карикатури на художника, с които бяха уредени всички негови изложби след 1989.
Калин Николов е изследвал също забранените периоди на Александър Божинов и Бенчо Обрешков, царските художници Ярослав Вешин, Евгени Поптошев и Константин Щъркелов. Заедно с това се стреми да открои личностите с техния колорит, странности и дори слабости. “Чел бях, че Владимир Димитров-Майстора никога не е рисувал голи тела - разказва колекционерът. - Въпреки това започнах да търся. Накрая при племенница на Майстора открих няколко негови много зрели студентски работи. В тях чрез голото тяло той предава свои идеи за космичното начало у човека. Така се сдобих с рисунки на този необикновен творец, които неговата племенница ми подари.”
Постепенно Калин Николов станал известен с интереса си към неосветените страни на художествения живот. Започнали да му се обаждат възрастни художници, които често сами му предлагали рисунки и писма. Така у сина на Тръпко Василев, известният собственик на Тръпковата галерия, Калин попаднал на портрет на Махатма Ганди. Автор на рисунката се оказал интересният, но малко известен художник Борис Георгиев. Той бил ученик на Николай Рьорих и лично се познавал с Ганди.
Но освен този има и други начини за попълване на една колекция. И при картините съществува черен пазар. В един момент на него излезли много рисунки на Илия Бешков, между които и доста фалшификати. Галеристи потърсили компетентното мнение на Калин Николов. Вместо да му плащат за сертификатите, те му дали възможност да купи по-изгодно някои творби. Така художникът се озовал насред процеса по създаването на известната Бешкова

“Бай Ганю убива създателя си”

В колекцията му попаднал ескиз, в който авторът все още се двоуми как да бъде убит Алеко.
По подобен начин Калин Николов се сдобил и с едно от най-ценните си притежания. Завели го при наследници на Александър Стамболийски да оцени картина на Николай Райнов. Някой искал да я купи на двойно по-ниска от реалната й при тогавашната конюнктура цена. Калин я оценил почтено. Когато се прибрал вкъщи обаче, си дал сметка, че едва ли друг път в живота си ще има подобна възможност. Върнал се и я купил. Но тази история не свършва дотук. След време на един търг щастливият собственик на платното на Райнов видял негово невероятно лошо копие. За него обаче искали 7000 долара. Поразпитал и разбрал каква е работата. Преди него някой друг ходил у наследниците на Стамболийски и заснел картината. След това не само я нарисувал, но за по-голяма убедителност и я подписал. А на оригинала няма подпис. За съжаление все още не е измислен начин абсолютно точно да се отличи оригиналът от фалшификата. Въпреки това Калин Николов вярва, че когато точните познания са подплатени с вярна интуиция, може да се получи почти сто процента сигурност.

Творба на Хокусай е най-ценният екземпляр

в тази неголяма, но подреждана с много вкус и разбиране колекция. Във Виена Калин Николов се запознал с един антиквар. Като благодарност за информацията, която дал за талантливи български автори, австриецът му предложил да си купи с огромна отстъпка нещо от великия японски художник от ХVIII век. Той избрал един работен, но затова пък правен лично от самия Хокусай отпечатък.
“Рисунката е неоправдано пренебрегвана от лаиците”, смята Калин Николов, чиято сбирка дава представа за развитието на художници като Владимир Димитров-Майстора, Васил Иванов, на поколението на Найден Петков и Никола Терзиев. В света на истинските колекционери обаче уважават рисунката. Няма голям музей в света, в който тя да не присъства. Виенската “Албертина” например експонира само рисунки. В българското изкуство има големи художници, известни само с рисунки и карикатури. Борис Ангелушев е оставил само три-четири маслени платна, Илия Бешков - нито едно.
Да се колекционират рисунки, наистина си струва. Те са напълно способни да задоволят колекционерската страст. Дори и като инвестиция. Преди време наш галерист продал на чужденец

Рисунка на Бешков за $600

Най-редки и скъпи са рисунките на Иван Милев и Никола Петров, защото в огромната си част отдавна са собственост на държавата. Произведенията на Иван Милев стигат $500. Скъпо се котират и рисунките на Златю Бояджиев, на Бенчо Обрешков.
Има и други жанрове в изкуството за колекционери със средни финансови възможности, твърди Калин Николов. Той съветва те да се насочат към българската графика, която е високо ценена по света. А също и към авангардните жанрове, в които навлизаме малко късно. Те обаче ще бъдат съставна част от бъдещата класика.
Като събирач и художник, чийто творби са притежание на музеи и частни лица у нас и в чужбина, Калин Николов мечтае за музей на колекционера, каквито има по света. Или поне за едно специализирано списание. Така огромно богатство няма да бъде заключено само за очите на неколцина собственици.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Прокълнатите крале

29 мар 2003, 10475 прочитания

Мрачният швейцарец

29 мар 2003, 6890 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капител" Затваряне
Париж

Пламъците над "Аванти"

Компанията за внос и продажба на алкохол и цигари има вече два опожарени обекта

Комиците в политиката: Без майтап

Украйна е на път да си избере комедиен артист за президент. И съвсем не е единствената, която удря смешен шамар на статуквото

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

20 въпроса: Иван Шопов

На 18 май той ще представи на живо ремиксирана версия на Kanatitsa, съвместния си албум с фолклорното трио "Авигея"

Кино: "Джебчии"

Семейството срещу света с простота и нежност