С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
31 мар 2001, 0:00, 1058 прочитания

Театър АКО - ако сте родител театрал

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Театралното ни ежедневие бъка от представления за деца - куклени, драматични, музикални. За съжаление празниците в “детския театър” са изключителна рядкост. Избралите да въвеждат децата ни в царството на театъра (засрами се, Централен куклен театър! Като изгони Яна Цанкова, с какво и кого я замести?) бълват продукция (с назовими и изброими на едната ръка изключения), която се люлее в късата амплитуда между халтура и посредственост. Дали и в умовете не знам, но в практиката на театралите очевидно битува някаква презумпция за неважност спрямо спектаклите за деца. Презумпция - сбор от заблуди: те се правят лесно и бързо; номерът е да има кикот - децата не са претенциозни зрители; ще заемем сценографията от град М и ще я докараме в град Н; за какво ни е драматургия - ще нахвърлим едно сценарийче (хем ще вземем и авторски); най-добре песните да са на запис - те, децата... Те, децата!
Те, децата, както знаем, наистина се разсмиват лесно - достатъчно е някой да се изтърколи по дупе. Те, децата, не знаят коя кукла е сценично красива и коя - грозна. Стига им морален знак - дали е косе или лисица. Те, децата, наистина се интересуват най-вече от нарру еnd-а - това им връща в равновесие чувството за справедливост и сигурност. И нехаят дали случката е разказана постно или магично. Защото те, децата, имат много, много място в главата си за въображение. (И ако не на друго, благодарение на въображението си ще оцелеят.)
Същите тези деца обаче биват подготвяни да бъдат добра публика на спектакли като “Женитба” в ТБА или “Ловчанският владика” в Сатирата. И напълно резигнирана публика на спектакли като “Три сестри” на Стоян Камбарев или “Квартет” на Явор Гърдев. Девет от десет детски спектакъла обучават в тънкости и разновидности своята аудитория на всички сигли от знаковата система на чалгата - пошлост, евтиност, бутафорност, фамилиарничене, директност, беднота, плакатност, смляност, грозота, пощипване, попръжняне и похъркване. Девет от десет детски спектакъла разглеждат аудиторията си като непритежаваща слух и зрение едновременно. Постановъчният им ключ се изчерпва с дублиране на реплики с жестове и илюстрации. Един на десет детски спектакъла се отнася с уважение към себе си, към представата си за изкуство и към зрителчето си като към духовно създание.
Към две достойни да се нарекат театър произведения, които могат да се видят днес на “Раковска” (Театър 199, стискам ти ръката!), искам да насоча вниманието на онези родители, за които сцената е обичана и необходима съреалност. Това са

“Хензел и Гретел” и “Красавицата и Звяра” на театър АКО

АКО е театърът на двама души - Симона Нанова и Иро Петков. И на техните приятели - сред които сценографите Васил Рокоманов и Силва Бъчварова. От тези представления няма да ви лъхне на плесен, на застояло театро, на нисък вкус и на мърляво мънкане и претупване. След тях няма опасност детето ви да пита: “Защо ми казваш, че не се говори на “бе”, “де”, и че “дърт тъпак” е грозно. А чу ли как казват “четеме, спиме, ядеме”?” А самите представления са висш пилотаж в нашето сценично изкуство.
За жестокостта в приказките и особено в тези на братя Грим са написани студии Приказките, сестрите на митовете, са утроби и ембриони на желанията, но и на кошмарите на човечеството. Академични колоси като Бруно Бетелхайм и Мелани Клайн ги четат през психоанализата. Моя близка, майка на четиригодишно човече, теоретично подкована, ми сподели: “Знам, че Хензел и Гретел в психологически план е подходяща за малки деца - защото е попътна на техния страх от изоставяне, страха им от раздяла с родителите. И когато се самоидентифицират с героите, те се справят с този страх, изтласквайки го. Въпреки това всеки път, когато трябва да я разкажа, под лъжичката ме свива. Как да обясня, че майката ги захвърля в гората?”
Нейният проблем бива изумително находчиво, органично и премислено решен от авторите на едноименния спектакъл. Радикалната им идея да разтоварят родната майка от това злодейство и да го стоварят на баба Яга (също майчина фигура, но по-далечна и скрита, затова по-приемлива) е не само

По-милостива и подреждаща света за детето

но и концептуален принос в наративите на Хензел и Гретел. Баба Яга омагьосва с “лоша забрадка” майката и тя престава да бъде себе си. Така ужасът, който извършва, е всъщност дело на нейния домейн.
Естествено това разсичане на възела би останало етическо предложение (което не е малко, но не е театър), ако не бе облечено, обговорено и озвучено от талантливост. Талантливост, майсторство и максимализъм има на всяко равнище и в двата спектакъла. Визията - измислена, вълшебна, разгръщаща се пред очите, многоцветна, но и стилна. Куклите - пластични сола в единен хор. Разказът - бистър, нито опростен, нито разпилян, стегнат и пластичен. Музиката - подбрана с вкус, употребена с мисъл. И Иро Петков! Когато гледах филма “Да бъдеш Джон Малкович”, си помечтах някога да бъда зрител на такъв марионетен театър, какъвто прави героят на Джон Кюсак. Не знаех, че толкова скоро ще ми се случи, и то от наш роден актьор! В “Красавицата и Звяра” неговият глас чрез строги модулации физиономира цели петима герои; десетте му пръста плетат конците на три кукли едновременно, строят пред нас къщата на Хубавка, замъкът на Звяра, ваят чудо след чудо. Сценографията на Васил Рокоманов е зашеметяваща - не обичайно функционална, а Атлант на смисъла и образа, действащо лице наред с героите. Замъкът на Звяра е неговото лице, по-после подобна маска от ковано желязо ще превърне Иро в Звяра и чрез диспропорцията кукла - човек ще му позволи да разиграе сцените с Хубавка по неподозирано въздействащ начин.
И двете представления са плод на собствената сценична адаптация на Симона Нанова и Иро Петков. И в двете вариации бедността е алфата на всичко - на лошо и добро, на злочестини и удачи. Бедността като изпитание. От него някои излизат смазани, други прогледнали. А омегата? Френският мислител Габриел Марсел казва: “Да обичаш, означава непрекъснато да казваш на любимия: Не, ти няма да умреш. Това е невъзможно.” А Красавицата казва на Звяра: “Ти не трябва да умреш. Не, ти няма да умреш, защото в този момент аз ти давам ръката си.” Не само красиво, нали?



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Прокълнатите крале

29 мар 2003, 9529 прочитания

Мрачният швейцарец

29 мар 2003, 6417 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капител" Затваряне
Размерът няма значение

Догодина - нов главен прокурор и 10 млрд. лв.

Който управлява през 2019 г., ще участва в избора на заместник на Цацаров и разпределянето на скъпи поръчки

Да сканираш успеха

Гарет Уилямс, основател на търсачката за полети Skyscanner, пред "Капитал"

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

Ния от 9 до 5

Петата самостоятелна изложба на създателката на Water Tower Art Fest Ния Пушкарова е арт експеримент с отворено студио

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 17.11.2018 Прочетете