Театър АКО - ако сте родител театрал

Театралното ни ежедневие бъка от представления за деца - куклени, драматични, музикални. За съжаление празниците в “детския театър” са изключителна рядкост. Избралите да въвеждат децата ни в царството на театъра (засрами се, Централен куклен театър! Като изгони Яна Цанкова, с какво и кого я замести?) бълват продукция (с назовими и изброими на едната ръка изключения), която се люлее в късата амплитуда между халтура и посредственост. Дали и в умовете не знам, но в практиката на театралите очевидно битува някаква презумпция за неважност спрямо спектаклите за деца. Презумпция - сбор от заблуди: те се правят лесно и бързо; номерът е да има кикот - децата не са претенциозни зрители; ще заемем сценографията от град М и ще я докараме в град Н; за какво ни е драматургия - ще нахвърлим едно сценарийче (хем ще вземем и авторски); най-добре песните да са на запис - те, децата... Те, децата!

Те, децата, както знаем, наистина се разсмиват лесно - достатъчно е някой да се изтърколи по дупе. Те, децата, не знаят коя кукла е сценично красива и коя - грозна. Стига им морален знак - дали е косе или лисица. Те, децата, наистина се интересуват най-вече от нарру еnd-а - това им връща в равновесие чувството за справедливост и сигурност. И нехаят дали случката е разказана постно или магично. Защото те, децата, имат много, много място в главата си за въображение. (И ако не на друго, благодарение на въображението си ще оцелеят.)

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал