Танцьорка в мрака
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Танцьорка в мрака

Танцьорка в мрака

Филмът на Ларс фон Триер е всичко, което киното винаги е искало да бъде

4236 прочитания

Не се лишавайте от този филм. “Танцьорка в мрака” (“Златна палма” и награда за женска роля на Бьорк от Кан 2000) е европейският шедьовър на миналата година. Той е всичко, което киното винаги е искало да бъде - заради самото себе си и заради своята публика. Връхлита я с пречистващото и хипнотично страдание на една от най-красивите и реалистични филмови трагедии, сътворявани до днес. Макар режисьорът й да продължава да твърди, че е направил мюзикъл.

Датчанинът Ларс фон Триер снима кино вече 20 години с присъщата си изключителна нескромност, потискащо мощен талант и абсолютно нежелание да се съобразява с правилата, които сам успява да наложи като естетическа и философска норма. Първите му филми “Елементи на престъплението” (1984), “Епидемично” (1988) и “Европа” (1991) са тържество на халюцинативните изображения в един отчужден и механизиран от болезненото съзнание свят. Съвършени, но дистанцирани визии на самовлюбен кинематографичен талант. И понеже сигурно е вярно, че най-висшата форма на гордост е любовта към другия, в средата на 90-те Триер се обръща на 180 градуса и издига в култ автентичността на киното и човешкото присъствие в него. Малка, подвижна видео- или дигитална камера, реалистично осветление, пълна свобода на актьорското изпълнение. “Порейки вълните” (1996), “Идиотите” (1998) и “Танцьорка в мрака” (2000) са тотална концентрация върху смисъла и мотивите на човешкото съществуване в неговата най-уязвима и силна проява - любовта. Безмилостно потъване в емоционални и духовни бездни, чиято невъзможна святост граничи с греха.

Въздействието на “Танцьорка в мрака” на моменти достига измеренията на физическа болка. Болка, която се усилва неимоверно от почти свръхестественото присъствие на Бьорк във всеки кадър и всяка секунда на филма. Бьорк не играе. Тя буквално изживява съдбата на своята чехкиня, емигрирала в САЩ през 60-те, за да спаси сина си от настъпващата наследствена слепота, която постепенно обгръща и самата нея в мрак. Една съвсем обикновена жена - крехка, слаба, необразована и беззащитна, която обожава филмовия мюзикъл и превръща с въображението си грозотата на реалността в красиви мелодии и движения. Тази жена ще убие заради сина си и ще увисне на бесилката в непоносимо праведна хармония със себе си и със света.

Не се лишавайте от този филм.

Интервюта с Ларс фон Триер и Бьорк - на стр. III

Не се лишавайте от този филм. “Танцьорка в мрака” (“Златна палма” и награда за женска роля на Бьорк от Кан 2000) е европейският шедьовър на миналата година. Той е всичко, което киното винаги е искало да бъде - заради самото себе си и заради своята публика. Връхлита я с пречистващото и хипнотично страдание на една от най-красивите и реалистични филмови трагедии, сътворявани до днес. Макар режисьорът й да продължава да твърди, че е направил мюзикъл.

Датчанинът Ларс фон Триер снима кино вече 20 години с присъщата си изключителна нескромност, потискащо мощен талант и абсолютно нежелание да се съобразява с правилата, които сам успява да наложи като естетическа и философска норма. Първите му филми “Елементи на престъплението” (1984), “Епидемично” (1988) и “Европа” (1991) са тържество на халюцинативните изображения в един отчужден и механизиран от болезненото съзнание свят. Съвършени, но дистанцирани визии на самовлюбен кинематографичен талант. И понеже сигурно е вярно, че най-висшата форма на гордост е любовта към другия, в средата на 90-те Триер се обръща на 180 градуса и издига в култ автентичността на киното и човешкото присъствие в него. Малка, подвижна видео- или дигитална камера, реалистично осветление, пълна свобода на актьорското изпълнение. “Порейки вълните” (1996), “Идиотите” (1998) и “Танцьорка в мрака” (2000) са тотална концентрация върху смисъла и мотивите на човешкото съществуване в неговата най-уязвима и силна проява - любовта. Безмилостно потъване в емоционални и духовни бездни, чиято невъзможна святост граничи с греха.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK