Текила на свечеряване
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Текила на свечеряване

Текила на свечеряване

Нарастващата популярност на питието се оказва изпитание за производителите

2276 прочитания

Наскоро в новинарската секция на Yahoo! се появи малко странно съобщение, обявяващо създаването на нова нация на малък остров в Карибския басейн. Сред най-близките цели на управниците й било кандидатстването за членство в ООН. И по-нататък със същия сериозен тон - "жителите са безразсъдни бохеми, чиято основна форма на живот са налудничавите нощи по баровете."

Мъглата се разсейва едва когато става ясно името-емблема на новоизлюпената държава - Куерво Голд, или иначе казано текила, златна, по много, в маргарити или на шотове със сол и лимон. Обикновено споменаването на текилата извиква доста асоциации, надхвърлящи рамките на бутилката, която я съдържа. Става въпрос за особено съчетание на традиция, ритуал и легенда, което успя да изтегли напитката от масите на мексиканските работници до най-изисканите партита в САЩ и Западна Европа.
Двата най-разпространени мита за текилата са, че се прави от кактус и че е

"Онова нещо с червейчетата вътре"

Това е напълно невярно. Напитката, превърнала се в емблема на Мексико, се произвежда от растението синьо агаве, а бутилките с "мезе" всъщност съдържат съвсем различен алкохол (който по случайност се нарича мескал). Текилата е най-старият дестилиран алкохол в Северна Америка. Още ацтеките приготвяли от плодовете на синьото агаве сладка, слабоалкохолна напитка, наричана pulque. Знае се, че тя се е използвала в религиозни ритуали, което дава основание на съвременните маркетингови отдели да налагат продуктите си с послания от типа на "Текилата - напитка на богоизбраните още от древността." Всъщност това е малко пресилено, тъй като писмените източници показват, че ацтекските вождове и жреци са пиели основно шоколад. Текилата започва да печели популярност едва след пристигането на конквистадорите, които дестилират познатата отвара в по-силен алкохол, като по този начин изглаждат донякъде грубия й вкус.

Началото на промишленото производство също е испанска инициатива. През 1753 Педро Санчес де Тагле повлича крак с основаването на фабриката "Ла Антигуа Крус", последвана през 1795 от "Хосе Мария Гудалупе Куерво". Първата не просъществувала дълго, но "Хосе Куерво" и днес е най-продаваната марка в света. Ако се произвеждаше в момента, текилата от края на ХVIII и началото на ХIХ век щеше да изгори вътрешностите на повечето престрашили се да я опитат. Подходящо сравнение за махмурлука от нея би било усещането

След мозъчна операция

След въвеждането на дестилаторите с една колона част от примесите, водещи до главоболие, изчезнали, но с тях се изпарил в голяма степен и типичният ароматно-вкусов букет. Сега качествените текили подобно на коняка се правят в съоръжения за двойна дестилация. Заблуда е, че напитката от синьо агаве е по-силна и по-коварна от водката или джина. Тя има абсолютно същия алкохолен градус (40°), а често зашеметяващият й ефект се дължи по-скоро на съдържанието на захар и на ударната консумация.

През 1978 в Мексико въвеждат норми, които регулират производството на текила с цел гарантирането на качеството и репутацията на продукта. Според тези правила може да се използва само синьо агаве от района Ялиско (където се намира градчето Текила, дало име на питието) и определени парцели в още четири щата. Освен това бутилките трябва да имат минимум 51% плодово съдържание. Най-класните текили са 100% дестилат от агаве без добавена захар. На етикета на неотлежалата текила се изписва blanco (бяла), но често я наричат сребърна.

Gold или жълтата текила

по принцип не е отделна категория. В повечето случаи в шишетата с такъв надпис има обикновена сребърна текила с добавен карамел за цвят. Текилата reposado (в буквален превод отпочинала) съзрява между два и 12 месеца, преди да бъде бутилирана. Anejo (отлежала) пък прекарва в дъбови бъчви от една до шест години, което е оптималният период, преди дървото да маскира характерните нюанси на този алкохол и да го превърне в нещо много подобно на бърбън.

Синьото агаве няма нужда от напояване, но са му необходими между 8 и 10 години, за да узрее. В края на този период острите подобни на мечове листа се отсичат и от тях се изважда сърцевината, наречена pina (испанската дума за ананас, на който агавето много прилича) - единствената част, използвана при производството на текила. Този плод, който може да тежи до 100 кг, се нарязва, напарва и нацепва на ивици, след което захарите се изтеглят със силни струи вода. По този начин се получава aquamiel - меден сок, който ферментира и после се подлага на дестилация. Представата за текилата доста се е променила през последните 50 години. В средата на миналия век хайлайфът в Мексико пие предимно уиски със сода. Изключение са единствено заможните семейства от Гуадалахара, които подобно на тексаските магнати държат на неошлайфаната си самобитност. Те се обличат с тъмни болера, тесни панталони със сребърни копчета, носят сомбрера и гълтат текили, гарнирани обилно със сол, лимон и накрая задължителната дълга глътка доматен сок, наречен сангрита. Но тъй като една птичка пролет не прави, напитката от синьо агаве си остава белег на простолюдието и неизменна част от работническата вечеря (а нерядко и закуска).
Днес нещата стоят по-различно. Не само в Мексико, но и в САЩ и Европа текилата все по-често се сервира на изискани коктейли и почитателите й в категорията на младите професионалисти с добра заплата и стил на живот непрекъснато се увеличават. От 1990 насам продажбите на текила бележат бум в световен мащаб. За последните пет години общата консумация се е удвоила, а тази на 100%-процентите варианти е нараснала четири пъти. Резултатът е, че предлагането вече не може да отговаря на търсенето.

"Текилата се превръща в изчезващ вид"

гръмнаха миналото лято международните осведомителни агенции. Причината е острият недостиг на синьо агаве - за период от три години броят на растенията е намалял със 107 милиона. По всичко личи, че кризата няма да се разреши в скоро време въпреки успокояващата гледка от един наскоро излъчен документален филм за Мексико, където камерата проследява десетките хиляди акри агаве, които покриват територията на Ялиско и околните щати. Проблемът е, че голяма част от тези растения са съвсем млади и дългият им период на узряване ги прави неизползваеми в следващите 5-6 години.

Повечето от световнопризнатите марки обаче са свързани с големи мултинационални компании. Четиридесет и пет на сто от "Хосе Куерво" са собственост на UDV (които продават също така "Джони Уокър" и "Смирноф"). Друг алкохолен гигант - "Алайд Домек" (известни с "Балантайнс" и "Финландия"), притежава "Сауца", докато "Дон Хулио", която се смята за една от най-хубавите текили, се държи от "Сийграм" (производител на "Абсолют" и "Чивас ригал").

Подобни фирми имат възможностите да се справят с проблема, като наблегнат на рекламата и лансирането на текила с по-ниско съдържание на агаве.

Наскоро в новинарската секция на Yahoo! се появи малко странно съобщение, обявяващо създаването на нова нация на малък остров в Карибския басейн. Сред най-близките цели на управниците й било кандидатстването за членство в ООН. И по-нататък със същия сериозен тон - "жителите са безразсъдни бохеми, чиято основна форма на живот са налудничавите нощи по баровете."

Мъглата се разсейва едва когато става ясно името-емблема на новоизлюпената държава - Куерво Голд, или иначе казано текила, златна, по много, в маргарити или на шотове със сол и лимон.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK