Post-new-world (шега)

...или потребителското общество, което неочаквано бързо рухна под собствената си тежест, случайно уцелено в сърцевината си от една книга на дотогава никому неизвестния фламандски автор Йохан Дефлоо, обикновен редник в легиона на безсребърните западноевропейски левичари с кожени сандали на бос крак, с велосипед и раница на гърба из Африка, с втвърдени възгледи за разхищаването на енергията, за глобалните промени в климата и конференцията от Киото, за правата на слабите и на малцинствата, на маорите и аборигените, на хомосексуалистите от двата пола, на циганите и албанците, на китайците от сектата “Фалунгун”, на китайците от дисидентското движение и изобщо на всички китайци, макар че не са малцинство, на инвалидите и психически болните, на затворниците и задържаните в предварителния арест, на децата, на жените с доброволно прекъсната бременност, на кандидатите за ефтаназия, на пушещите марихуана, на вегетарианците, на ищците срещу държави и концерни, на опитните мишки и бройлерите, Йохан Дефлоо, който се храни с овесени ядки, мляко, сирене и зеленчуци само от биоферми, членува в “Амнести интернешънъл” и “Грийнпийс”, а неделята му е направо изгубена, ако не е бил на демонстрация в защита на кюрдите, срещу автомобилопроизводителите или поне за опазване на трите хилави дръвчета край кварталната бензиностанция, книгата му се казваше “Бавност” и съдържаше едно-единствено изречение, което в продължение на около 800 страници бавно си пробиваше път през лепкавата пластмаса на потребителското общество, опипвайки в страх и почуда, подобно на индианец от делтата на Амазонка, милионите непознати, ярки, крещящи, удобни, обезопасени предмети, душейки с необремененото си обоняние хилядите изкуствени миризми, възбуждащите дезодоранти и замайващия бензин, гранясалото ухание на “Макдоналдс” и химическите ароматизатори с мирис на обработена кожа в магазините за обувки, сред какофонията от модерни звуци, сред острия писък на модемите, вездесъщия тътен на автомобилите, проникващите чак в стомаха баси на рейва, рапа и хип-хопа, дрънченето на монетите в автомата за цигари, полицейските сирени, алармените инсталации, еднаквите кадифени гласове на телевизионните новини, различните сигнални мелодийки на мобилните телефони, откосите на автоматично оръжие и бомбените експлозии, в своята разсеяност умисленото бавно изречение току пропадаше в бомбени ями и в изкопи за нови небостъргачи, но не бързаше да излезе, после бавно се надигаше като водите на Нил в дъждовния период, заливаше метър след метър напукания от горещините бетон, съскаше по нажежената ламарина на автомобилите, проникваше в дробовете на компютрите, поглъщаше супермаркети, банки и стокови борси, по повърхността му плуваха милиони вещи, ненужни и изтръгнати от контекста си, смъртно бледни телевизори “Сони”, починали от задушаване факсове “Панасоник”, ембрионално сгърчени мобилни телефони “Нокиа”, осиротели стикове за голф “Роял”, вратовръзки “Армани” с празни клупове, подути от водата дипломатически куфарчета “Самсонайт” с изплезен розов брой на “Файненшъл таймс”, всичко това разлятото изречение лениво го носеше към устието си, към лимеса, където в ерата на Водолея започва свиването на Вселената, а оцелелите внезапно чуват трептенето на микроскопичните струни, от които се състои цялата материя, там някъде свършваше книгата “Бавност” на Йохан Дефлоо, нито роман, нито философски трактат, еклектична като самото модерно общество, обтегнала се спокойно между Пол Вирилио и Пол Макартни, между даоизма и дадаизма, между Маклуън и “Макдоналдс”, между глобализма и антиглобализма, между воайоризма и ексихибиционизма, книга, която като търкаляща се лавина облепваше с все повече тълкувания и повличаше все повече читатели, а те постепенно, с потрес и удивление, съзираха през нея всекидневия апокалипсис на вещите, сред които живееха, на онези десет хиляди четиристотин седемдесет и два предмета, притежавани от средностатистическия обитател на индустриалния свят, предмети, изброени поименно от автора, които в началото опияняваха водещите на телевизионни токшоута, защото какво по-ефектно от това да поканиш върлинестия и леко отвеян, но словоохотлив автор в студиото, да сложиш пред него сребриста тротинетка, футуристична машина за кафе и дизайнерска бутилка-матрьошка за олио и оцет, да тупнеш до тях един екземпляр от “Бавност” и да го попиташ как собствено тези предмети “изсмукват хуманното от човека” (цитат), а после да прекъсваш хипнотично простите му, бавни обяснения с паузи за реклама, където обърканият, зашеметен зрител за няколко минути може да се върне в познатия ускорен свят на дружелюбните, оптимистични, услужливи и така необходими прахове за пране, автомобили, парфюми, ютии и стереоуредби, именно ускорението е едновременно жиленият сок и горчивата чаша с отрова на модерния свят, а десетте хиляди предмета, чийто брой от поколение на поколение ще расте в геометрична прогресия, са негов продукт и инструмент, проповядваше със спокойна втренченост Йохан Дефлоо, когото първо на шега, а постепенно все по-сериозно започнаха да наричат пророк, защото никакво друго обяснение не можеше да се намери за удивителния масов ефект от неговите думи, които подмолно изсмукваха публиката на телевизионните викторини, световното първенство по футбол, сапунените опери, Формула 1, холивудските екшъни, новините, филмите за животни, музикалните програми, а в крайна сметка и на рекламите, телевизията, без да разбере, бавно се самоубиваше, подхранвайки пророка с все нови и нови предмети, които той ритуално размагьосваше, като постепенно изчерпваше собствения си списък, последният размагьосан предмет беше самият телевизор, след чието угасване настъпи първоначално объркване, мнозинството хора не знаеха какво да правят нито с новото си знание, нито с времето си - и т.н., и т.н. продължава тази поучителна история, в която, разбира се, хората започват да четат книги, и то не какви да е, а само Важните и Хубавите, в която един съобразителен политик пръв употребява формулировката “Ново Просвещение”, а доброволното забавяне по естествен път снижава първо потреблението, после производството, броят на стоките от петдесет и три хиляди само за година-две се свлича до петнайсет хиляди, колкото са и думите в речника на средностатистическия гражданин, потребителското общество неочаквано бързо рухва под собствената си тежест, а тази история си захапва опашката...


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове