Тройно дестилирани копнежи

Понеже съм доста чувствителен към финансовите скандали, свързани с дотком компаниите в интернет (в смисъл, че нищо не отлепвам от тях), заглавието на албума Dot Com Blues първоначално предизвика у мен студено климактерично цунами. То обаче се превърна в нервен трепет, след като разбрах, че става въпрос за новия албум на Джими Смит (януари 2001, Blue Thumb) - джазорганиста на всички времена.

Ще бъда честен - мислех, че Джими Смит отдавна вече не е между живите. Спомням си, че имах същото усещане, когато в средата на 70-те по незнайна (вероятно социалистическа) логика няколко негови видеозаписа бяха излъчени по българската телевизия. Сега разбирам, че това всъщност е архетипът на Вечния негър, пърхащ като колибри пред подобния на амвон църковен “Хемънди орган” в яката хватка на всеки среден госпъл хор. Джими е по-известен в една соул-джазово дефинирана среда, където с албумите си от 50-те и 60-те години разбива (т.е. оказва им известно влияние) джазовите органисти, свирещи late-night джаз. По едно време го наричат крал на Hammond 3B звука или, което е по-лошо - “Синатра на джаз органа”.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал