Едмънтън - град за живеене
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Едмънтън - град за живеене

Едмънтън - град за живеене

Столицата на канадската провинция Албърта предлага атракции от световна класа

Георги ФИЛИПОВ, Едмънтън - София
15756 прочитания

Ако някой ви каже, че има по-добро място за живеене от Канада - не му вярвайте. А ако някой ви каже, че има по-добро място за живеене в Канада от Едмънтън - също не му вярвайте. Всъщност по второто твърдение може да се спори в зависимост от индивидуалните претенции. Жителите на Едмънтън обаче смятат, че градът им е най-добре опазената канадска тайна. И имат достатъчно основания да го твърдят. Едва ли ще се намерят много доводи против столицата на провинция Албърта. Чисто статистически такива няма. Чисто емоционално - могат да се намерят. Трудно.

Когато чуе за Канада, независимо дали става въпрос за Мелбърн или Саскатуна, българинът първо пита “там не е ли студено”. Въпросът е основателен от гледна точка на тримесечната нашенска зима и мисълта за често заледените улици, кишата по тротоарите и студа в градския транспорт. За жителите на Канада и особено идващите от България отговорът на този въпрос е “студено е, но не се усеща”. Причината е много тривиална - контактите с външната среда са твърде редки, за да се усеща студ. Животът се движи в автомобил между дома, отопления градски гараж, офиса и магазина. В случаите, когато се налага да се използва градски транспорт, студът не е проблем, защото автобусите спазват желязно разписанието до минута. Може би въпросът за температурите в Едмънтън е по-актуален от останалите канадски градове, защото се намира над 53-ия паралел. И въпреки че е на същата географска ширина като Манчестър, времето е доста по-хладно от добрата стара Англия. Зимата е дълга, пролет почти няма, лятото трае около два месеца. Звучи много нетипично за българина, който явно предпочита да се пържи на 35 градуса три месеца през лятото. Но и не за живеещия в Канада българин, комуто студът не прави впечатление.
Ето защо първата психологическа бариера пред българина при споменаването на поредицата (Едмънтън, Албърта, Канада) може да се счита преодоляна. Следващите препятствия обаче не са толкова леки. Как например гордият член на белия шенгенски списък да се сдобие с канадска виза? Процедурата е тежка и продължителна. Канадското консулство в София е само представител на посолството в Букурещ и няма право да издава визи. Таксата от 50 щатски долара се плаща предварително и при отказ не се връща. Документите трябва да бъдат представени не по-малко от две седмици преди заминаването, защото се изпращат до румънската столица, обработват се там и дори може да се наложи провеждането на интервю. Пътуването до Букурещ, изчислено във време и пари, също не е за пренебрегване. Спасението е в наличието на американска, австралийска или японска виза в паспорта. Тогава досадната процедура с интервюто може да се избегне и остава само чакането от 14 дни. Финансовата бариера също не е лесна за преодоляване. За да стигнете до Едмънтън, трябва да си приготвите между 900 и 1000 долара за самолетен билет в зависимост от авиокомпанията. Но като потвърждение на теорията, че разстоянията не се измерват във време, а в пари, близо седемте хиляди мили в посока Северна Америка могат да се преодолеят в рамките на един ден. И все пак защо Едмънтън, а не например Ванкувър, Торонто или Монреал? Защото никъде другаде в Канада няма да се намери това съчетание между големина на града,

Спокойствие и развлечения

За жителите на останалите три канадски мегаполиса Едмънтън е нещо от сорта на Плевен за софиянци. Но със своите близо 700 000 жители той идеално се вписва в категорията голям град за стандартите на континента.

Едмънтън не може да бъде сравнен по показателя спокойствие с нито един друг северноамерикански град. Голяма роля за това има местната полиция, която проявява нулева толерантност към нарушителите на закона. Една случка покрай световното първенство по лека атлетика бе реалното доказателство. Двайсет и четирима полицаи с хеликоптер се събраха да арестуват нарушител, задето оспорвал наложената му глоба от 40 канадски долара за неправилно пресичане на улицата. Нулевата толерант- ност е навсякъде, на всеки ъгъл и тротоар. Всяко нарушение води до глоба, всяка по-непремерена проява - до съд. Никога и никъде другаде обаче човек не може да се чувства по-спокоен за личната и имуществената безопасност, отколкото в този канадски град. Криминалните престъпления се броят на пръстите на едната ръка тъкмо защото полицията бди отвсякъде и не прощава. Едмънтън може да отблъсква топлолюбивите жители на Земята със своя климат, но ги привлича с топлите отношения между хората. Няма случай местен жител да откаже услуга или съвет. Впечатляващо е, че сами ги предлагат, щом се усъмнят, че някой е изпаднал в нужда. Положителният психологически заряд витае във въздуха и се реализира в живота. Сякаш прословутите българска топлота и добронамереност са се телепортирали на другия край на света. По показател

Стандарт на живота

местните жители няма от какво да се оплакват. Провинцията Албърта е една от най-богатите в Канада и в Северна Америка заради огромните залежи на нефт и природен газ. По показателя производство и износ на природен газ е на второ място в света. Затова и канадците от Албърта и по-специално столицата Едмънтън се радват на изключително ниски цени на бензина от 51 канадски цента (около 70 стотинки) на литър. Едмънтън е известен с най-ниските разходи за живот в сравнение с останалите големи градове в Канада - данъци, цени и наеми на къщи и апартаменти, разходи за социални и здравни осигуровки и др. Месечният наем за апартамент е средно около 525 канадски долара (736 лева), а годишният наем на къща между четири и шест помещения е 10 хиляди канадски долара (14 хиляди лева). В Торонто например за същата къща ще се наложи да платите 15 000 долара, в Париж - 35 000 долара, а в Лондон - 61 000 долара.

Най-ниско е нивото и на безработицата, а местните вестници “Джърнъл” и “Сън” изобилстват от обяви за работа, недвижими имоти и реклами на автомобили. Българските имигранти се хвалят, че никой не е останал на улицата, стига да иска да работи. Всъщност в Едмънтън живеят сравнително малко българи - едва петдесетина души са се установили в последните години. Пак в същия северноамерикански стил, който изобилства от превъзходни степени, столицата на Албърта се гордее с

Най-големия търговски център в света

- “Уест Едмънтън мол”, към който е изграден най-големият паркинг на планетата за 20 000 автомобила. Освен че е рай за купувачите, огромният магазин е и идеално място за почивка. Под покрива на мола освен 800 магазинчета и 110 заведения за хранене са събрани и няколко атракции от световна класа - най-големият закрит воден парк с басейн с изкуствени вълни, най-големият закрит увеселителен парк, ледена пързалка, 27 кинозали, езеро с подводници, хотел, игрище за миниголф и др. Практически “Уест Едмънтън мол” осигурява целогодишно развлечение - независимо дали посетителят иска да бъде заливан от вълни, да кара кънки или да играе хокей на лед. Търговският център е туристическа атракция и цел за множество туристи поради по-евтиния канадски долар. Средно 22 милиона души го посещават всяка година. Едмънтънци не могат да се оплачат и от липса на спортни атракции. Градът е луд по хокея след периода на Уейн Грецки-Великия, който донесе четири шампионски купи “Стенли” в Националната хокейна лига. Отърсилият се от култа към личността постсоциалистически гражданин може да се сблъска със същия феномен и в Едмънтън.

Грецки е навсякъде

- от статуя пред залата “Скайрич сентър” до булеварда с неговото име - “Уейн Грецки драйв”. Обикновено много преди началото на първенството отборът “Ойлърс” продава по 16 хиляди сезонни билета, а залата побира максимум 17 000 души.

Ако пък претенциозният жител на Едмънтън не обича спорта, няма да скучае. Градът е известен с множеството фестивали, повечето от които са свързани с характера и историята на Албърта. Животът на индианците и каубоите от времето на завземане на Новия свят е любимото зрелище за чуждоземните туристи. Провинцията се гордее със своите съвременни каубои, които произвеждат най-екологично чистото говеждо в света. Затова вероятно другото най-точно определение за областта е “земя, свободна от шап”. А най-голямото “престъпление” за посетителя на града е да не опита от местното говеждо. Но не е задължително условие, за да се влюби в Едмънтън за цял живот.

Някои глоби за нарушение на закона

Пиянство на публично място- 115 долара
Отворена бутилка алкохол на публично място- 115 долара
Бой- 250 долара
Уриниране на публично място- 260 долара
Неправилно пресичане- 40 долара
Пресичане на червен сигнал на светофара- 40 долара
Колоездене на пешеходна пътека- 30 долара
Каране на ролери и скейтборд на пешеходна пътека- 30 долара
Седене или лежане на пешеходна пътека или на тротоара- 40 долара
Търговия без разрешение- 250 долара
Вдигане на шум- 260 долара

1 канадски долар = 1.4 лева

Ако някой ви каже, че има по-добро място за живеене от Канада - не му вярвайте. А ако някой ви каже, че има по-добро място за живеене в Канада от Едмънтън - също не му вярвайте. Всъщност по второто твърдение може да се спори в зависимост от индивидуалните претенции. Жителите на Едмънтън обаче смятат, че градът им е най-добре опазената канадска тайна. И имат достатъчно основания да го твърдят. Едва ли ще се намерят много доводи против столицата на провинция Албърта. Чисто статистически такива няма. Чисто емоционално - могат да се намерят. Трудно.

Когато чуе за Канада, независимо дали става въпрос за Мелбърн или Саскатуна, българинът първо пита “там не е ли студено”. Въпросът е основателен от гледна точка на тримесечната нашенска зима и мисълта за често заледените улици, кишата по тротоарите и студа в градския транспорт. За жителите на Канада и особено идващите от България отговорът на този въпрос е “студено е, но не се усеща”. Причината е много тривиална - контактите с външната среда са твърде редки, за да се усеща студ. Животът се движи в автомобил между дома, отопления градски гараж, офиса и магазина. В случаите, когато се налага да се използва градски транспорт, студът не е проблем, защото автобусите спазват желязно разписанието до минута.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    Avatar :-|
    леле

    оправете си статията моля мелбърн не е в канада....ужас


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK