Този плюс другия Мариас
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Този плюс другия Мариас

Този плюс другия Мариас

600 прочитания

Хавиер Мариас, превеждан у нас още през 80-те години, се превърна отново в откритие на българските издатели през този пролетно-летен литературен сезон. След “Сърце тъй бяло” (изд. “Обсидиан”) сега излезе по-ранният му роман “Всички души” (изд. “Прозорец”, превод от испански Стефка Кожухарова). Именно с него испанският писател започва да печели големи литературни отличия.

Героят му е преподавател по теория на превода в Оксфорд (самият Мариас е учил там). Той живее едновременно и в него, и извън. Описва като страничен наблюдател, като чужденец, всички тези колежи с техните задължителни, леко абсурдни и все пак неизменни вечери, наречени high tables. Но и участва в тях. Именно на една такава вечеря вижда Клеър Бейс, която ще присъства осезаемо в оксфордския му живот като негова любовница, а още по-осезаемо в мислите му - като обект ът на желания. Също и като подтик за рефлексии върху връзките между миналото, настоящето и бъдещето. И в тази книга, както и в “Сърце тъй бяло”, повествованието непрекъснато се разклонява на свои си, колкото различаващи се, толкова и повтарящи се пътеки. В книгата се размишлява за паметта. Също и за смъртта. Тя е наситена с интелектуални литературни предизвикателства към читателя. Героят й извършва антикварно издирване на Джон Гоусуърт (би могъл да бъде и Джон Голсуърти) или Артър Мейчън (вероятно същият английски писател, който е превел спомените на Казанова).

С елементите на антикварно търсачество, с интереса към проблемите за паметта и времето Мариас е съотнасян с Борхес. Любимият му обаче Лорънс Стърн (едно от големите имена на английския просвещенски роман) присъства не само като обект на изследователския интерес на един от героите на “Всички души” - оксфордски професор, но и като повествователна пристрастеност на самия Мариас.

В същото време енергиите на една изтънчена сексуалност и вкусът към мистериозното, тъй важни за цялата испаноезична литература, ни припомнят националността на писателя.

Хавиер Мариас, превеждан у нас още през 80-те години, се превърна отново в откритие на българските издатели през този пролетно-летен литературен сезон. След “Сърце тъй бяло” (изд. “Обсидиан”) сега излезе по-ранният му роман “Всички души” (изд. “Прозорец”, превод от испански Стефка Кожухарова). Именно с него испанският писател започва да печели големи литературни отличия.

Героят му е преподавател по теория на превода в Оксфорд (самият Мариас е учил там). Той живее едновременно и в него, и извън. Описва като страничен наблюдател, като чужденец, всички тези колежи с техните задължителни, леко абсурдни и все пак неизменни вечери, наречени high tables. Но и участва в тях. Именно на една такава вечеря вижда Клеър Бейс, която ще присъства осезаемо в оксфордския му живот като негова любовница, а още по-осезаемо в мислите му - като обект ът на желания. Също и като подтик за рефлексии върху връзките между миналото, настоящето и бъдещето.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK