Трафикът на Содърбърг
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Трафикът на Содърбърг

Трафикът на Содърбърг

Американският кинорежисьор превръща триумфите си в навик

823 прочитания

Стивън Содърбърг предизвика задръстване в движението на най-престижните световни кинонагради. След “Златната палма” от Кан ’89 за дебюта си “Секс, лъжи и видео”, тази година 38-годишният американец обра 4 оскара с “Трафик” - за режисура, поддържаща роля на Бенисио дел Торо, адаптиран сценарий и монтаж. Карето статутетки бе буквално удавено в порой от награди на филмовата критика, включително два “Златни глобуса”, два приза на Британската киноакадемия и един от “Берлинале”. Разпечатката на всички номинации и спечелени награди е 11 страници. А Содърбърг не е завършил никакво филмово училище. Няма даже висше образование. Влиза в киното на 15 години чрез ученически кръжок, за да не излезе никога. Бил е монтажист, звукар, актьор, сценарист, оператор, продуцент, режисьор. Продължава да снима филмите си досега, понякога под псевдоним. След блестящия си дебют 10 години прави малки филми, повечето от които обича, но не харесва. През 1998 се завръща в големите продукции с “Извън контрол”. Следват “Англичанинът” и златоносните “Ерин Брокович” и “Трафик”.

Историята на “Трафик” съвсем не е оригинална. Сценарият е направен по популярен тв сериал отпреди десетилетие, проследяващ пътеките на наркотика от Азия до Европа. Действието е пренесено в Мексико и САЩ и се развива в три паралелни истории. Двама мексикански полицаи (Бенисио дел Торо и Джейкъб Варгас) случайно се намесват в битката за надмощие между двата най-могъщи мексикански наркокартела. Две щатски ченгета, действащи под прикритие в Сан Диего, залавят пласьор от средна ръка, който се съгласява да сътрудничи на полицията и предава местен наркобос. Чак след ареста на боса неговата бременна съпруга (Катрин Зита-Джоунс) разбира източника на своето благополучие. Консервативен съдия в Охайо (Майкъл Дъглас) е назначен за шеф на националната комисия за борба с наркотрафика, но шокиран разбира, че собствената му дъщеря (Ерика Кристенсен) е зависима въпреки отличния си успех в престижен частен колеж. Трите сюжетни линии следват вътрешната си логика, разминават се като лентите на магистрала и почти не се докосват. Но са артерии от една и съща кръвоносна система - мрежата на дрогата. Свързват ги невидимите капиляри на смъртоносния бизнес и заразата не може да се спре. Във всяка история кръгът се затваря с фалшив хепиенд - героите оживяват, но дали са оцелели?

При цялото световно признание шедьовър ли е “Трафик”? Не съвсем. Той е нещо по-различно. Индустрията и търговците (оскарите) оценяват неговата спокойна зрелищност, увлекателната и сложна интрига, умението да се комбинират десетки герои и обстоятелства в цялостен занимателен разказ. Холивудски звезди си партнират с непрофесионални актьори, включително реални политици, полицаи и митнически служители, а разликата трудно се усеща. Измисленият сюжет се реализира почти като документален, често с камера от ръка, но филмът не е камерна остра публицистика, а епична психологическа драма. Публиката никога няма да престане да харесва подобно кино, въпреки че то не й предлага особени изненади. Критиците (златните глобуси) сигурно виждат други неща - вълнения и проблемни открития на киното, направени преди десетилетия и може би вече забравени от зрителите. Историята на съдията Майкъл Дъглас напомня дебютния американски филм на Милош Форман от 1971 “Излитане” - първото и много вярно впечатление на един европеец от разминаването на родители и деца, около което се носи аромат на марихуана. Проблем без решение тогава и днес. Историята на Катрин Зита-Джоунс и превръщането на незаконния бизнес в семеен е продължение на първия “Кръстник” на Копола от 1972. Проблем без решение тогава и днес. Митарствата на мексиканския полицай на Дел Торо по злите улици на Тихуана ни връщат към ранния Скорсезе или проблемите на “Добри момчета” от 1990. Проблеми без решение тогава и днес. Лабиринтите, свързващи законодателна, изпълнителна власт и престъпници, са същите, които италианецът Дамиано Дамиани обикаляше още в началото на 70-те със “Страхувам се”, “Следствието приключи, забравете” и “Изповедта на полицейския инспектор пред прокурора на републиката”. Лабиринти без изход тогава и днес. С “Трафик” Содърбърг събира всички нишки в едно въже. То не е спасително. Прилича на бесилка.

Стивън Содърбърг предизвика задръстване в движението на най-престижните световни кинонагради. След “Златната палма” от Кан ’89 за дебюта си “Секс, лъжи и видео”, тази година 38-годишният американец обра 4 оскара с “Трафик” - за режисура, поддържаща роля на Бенисио дел Торо, адаптиран сценарий и монтаж. Карето статутетки бе буквално удавено в порой от награди на филмовата критика, включително два “Златни глобуса”, два приза на Британската киноакадемия и един от “Берлинале”. Разпечатката на всички номинации и спечелени награди е 11 страници. А Содърбърг не е завършил никакво филмово училище. Няма даже висше образование. Влиза в киното на 15 години чрез ученически кръжок, за да не излезе никога. Бил е монтажист, звукар, актьор, сценарист, оператор, продуцент, режисьор. Продължава да снима филмите си досега, понякога под псевдоним. След блестящия си дебют 10 години прави малки филми, повечето от които обича, но не харесва. През 1998 се завръща в големите продукции с “Извън контрол”. Следват “Англичанинът” и златоносните “Ерин Брокович” и “Трафик”.

Историята на “Трафик” съвсем не е оригинална. Сценарият е направен по популярен тв сериал отпреди десетилетие, проследяващ пътеките на наркотика от Азия до Европа. Действието е пренесено в Мексико и САЩ и се развива в три паралелни истории. Двама мексикански полицаи (Бенисио дел Торо и Джейкъб Варгас) случайно се намесват в битката за надмощие между двата най-могъщи мексикански наркокартела. Две щатски ченгета, действащи под прикритие в Сан Диего, залавят пласьор от средна ръка, който се съгласява да сътрудничи на полицията и предава местен наркобос. Чак след ареста на боса неговата бременна съпруга (Катрин Зита-Джоунс) разбира източника на своето благополучие. Консервативен съдия в Охайо (Майкъл Дъглас) е назначен за шеф на националната комисия за борба с наркотрафика, но шокиран разбира, че собствената му дъщеря (Ерика Кристенсен) е зависима въпреки отличния си успех в престижен частен колеж. Трите сюжетни линии следват вътрешната си логика, разминават се като лентите на магистрала и почти не се докосват. Но са артерии от една и съща кръвоносна система - мрежата на дрогата. Свързват ги невидимите капиляри на смъртоносния бизнес и заразата не може да се спре. Във всяка история кръгът се затваря с фалшив хепиенд - героите оживяват, но дали са оцелели?

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Стихове

Стихове

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.