С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
17 ное 2001, 0:00, 681 прочитания

Трафикът на Содърбърг

Американският кинорежисьор превръща триумфите си в навик

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Стивън Содърбърг предизвика задръстване в движението на най-престижните световни кинонагради. След “Златната палма” от Кан ’89 за дебюта си “Секс, лъжи и видео”, тази година 38-годишният американец обра 4 оскара с “Трафик” - за режисура, поддържаща роля на Бенисио дел Торо, адаптиран сценарий и монтаж. Карето статутетки бе буквално удавено в порой от награди на филмовата критика, включително два “Златни глобуса”, два приза на Британската киноакадемия и един от “Берлинале”. Разпечатката на всички номинации и спечелени награди е 11 страници. А Содърбърг не е завършил никакво филмово училище. Няма даже висше образование. Влиза в киното на 15 години чрез ученически кръжок, за да не излезе никога. Бил е монтажист, звукар, актьор, сценарист, оператор, продуцент, режисьор. Продължава да снима филмите си досега, понякога под псевдоним. След блестящия си дебют 10 години прави малки филми, повечето от които обича, но не харесва. През 1998 се завръща в големите продукции с “Извън контрол”. Следват “Англичанинът” и златоносните “Ерин Брокович” и “Трафик”.
Историята на “Трафик” съвсем не е оригинална. Сценарият е направен по популярен тв сериал отпреди десетилетие, проследяващ пътеките на наркотика от Азия до Европа. Действието е пренесено в Мексико и САЩ и се развива в три паралелни истории. Двама мексикански полицаи (Бенисио дел Торо и Джейкъб Варгас) случайно се намесват в битката за надмощие между двата най-могъщи мексикански наркокартела. Две щатски ченгета, действащи под прикритие в Сан Диего, залавят пласьор от средна ръка, който се съгласява да сътрудничи на полицията и предава местен наркобос. Чак след ареста на боса неговата бременна съпруга (Катрин Зита-Джоунс) разбира източника на своето благополучие. Консервативен съдия в Охайо (Майкъл Дъглас) е назначен за шеф на националната комисия за борба с наркотрафика, но шокиран разбира, че собствената му дъщеря (Ерика Кристенсен) е зависима въпреки отличния си успех в престижен частен колеж. Трите сюжетни линии следват вътрешната си логика, разминават се като лентите на магистрала и почти не се докосват. Но са артерии от една и съща кръвоносна система - мрежата на дрогата. Свързват ги невидимите капиляри на смъртоносния бизнес и заразата не може да се спре. Във всяка история кръгът се затваря с фалшив хепиенд - героите оживяват, но дали са оцелели?
При цялото световно признание шедьовър ли е “Трафик”? Не съвсем. Той е нещо по-различно. Индустрията и търговците (оскарите) оценяват неговата спокойна зрелищност, увлекателната и сложна интрига, умението да се комбинират десетки герои и обстоятелства в цялостен занимателен разказ. Холивудски звезди си партнират с непрофесионални актьори, включително реални политици, полицаи и митнически служители, а разликата трудно се усеща. Измисленият сюжет се реализира почти като документален, често с камера от ръка, но филмът не е камерна остра публицистика, а епична психологическа драма. Публиката никога няма да престане да харесва подобно кино, въпреки че то не й предлага особени изненади. Критиците (златните глобуси) сигурно виждат други неща - вълнения и проблемни открития на киното, направени преди десетилетия и може би вече забравени от зрителите. Историята на съдията Майкъл Дъглас напомня дебютния американски филм на Милош Форман от 1971 “Излитане” - първото и много вярно впечатление на един европеец от разминаването на родители и деца, около което се носи аромат на марихуана. Проблем без решение тогава и днес. Историята на Катрин Зита-Джоунс и превръщането на незаконния бизнес в семеен е продължение на първия “Кръстник” на Копола от 1972. Проблем без решение тогава и днес. Митарствата на мексиканския полицай на Дел Торо по злите улици на Тихуана ни връщат към ранния Скорсезе или проблемите на “Добри момчета” от 1990. Проблеми без решение тогава и днес. Лабиринтите, свързващи законодателна, изпълнителна власт и престъпници, са същите, които италианецът Дамиано Дамиани обикаляше още в началото на 70-те със “Страхувам се”, “Следствието приключи, забравете” и “Изповедта на полицейския инспектор пред прокурора на републиката”. Лабиринти без изход тогава и днес. С “Трафик” Содърбърг събира всички нишки в едно въже. То не е спасително. Прилича на бесилка.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Прокълнатите крале

29 мар 2003, 10842 прочитания

Мрачният швейцарец

29 мар 2003, 6959 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капител" Затваряне
Идеалният мъж

Зимната линия на “Канали” е за романтични джентълмени

Как Су-25 полетя към Беларус "през задния вход"

Ремонтът на щурмовите самолети продължава след сложен парламентарен лупинг

Новият безплатен брокер

Търговията с акции без комисиона става по-достъпна благодарение на млади подривни компании

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Ново място: Bug Coffee

Най-новото попълнение на улица "Асен Златаров" идва на мястото на затворилото врати Percolate

БАЗА данни

Какво показва годишната изложба в СГХГ на номинираните за наградата за съвременно изкуство БАЗА