Опашката на дявола

Опашката на дявола

5511 прочитания

Закъснял си отвсякъде. В краката ти блесва паричка. Спираш, връщаш се и я прибираш. Късмет. А рейсът вече е отпрашил. По дяволите! И после защо си без късмет.

Чукаш на дърво да те не чуе Дявола, че си няма работа. Добре че дяволите се делят на малки и големи. За предпочитане са малките. Това, разбира се, са пълни глупости. Но знае ли човек? Естествено, че знае. Абсолютно е наясно, че рогатите са бабини деветини, но не бива да се дърпат за опашките. Нито малките, нито големите, защото са комбина. И въпреки всичко рано или късно хваща някой дявол за опашката, без дори да е погледнал на какъв е налетял - на малкия ли (дяволите да го вземат!) или на големия.
От малките в новия български филм “Опашката на дявола” е Мариус Куркински. Адвокат с пинчер на каишка. Посредничи за предложения, на които хората не могат да отказват. Предложенията най-вероятно отправя Големия (Крикор Азарян) - черен лоден, черен бастун, черен мерцедес, с черни стъкла. Това, разбира се, са пълни глупости, които минават през ума на музиканта Павел (Самуел Финци), докато хамалите внасят пианото му в красивата наследствена къща. След години митарства и рушвети Павел почти е успял да уреди реституцията на родния си дом и да зареже панелното гето. Остава само да спазари документите с мутрите, които душат наоколо и държат всички връзки в общината. Оттук нататък всичко трябва да е наред. Ще се ожени за оперната певица Соня (Стефка Янорова) и ще бъде щастлив. Не че досега е бил нещастен, но... Със Соня са гаджета от осем години, обичат се. Павел няма да забогатее от свиренето по джазклубове, но пък музиката, която композира за документални филми, не е съвсем за изхвърляне. Да минат тези снимки по селските баири, премиерата на Соня в “Травиата” и ще се оженят. Обаче и асистент-режисьорката (Ани Пападопулу) не е за изхвърляне. По дяволите, хич не е за изхвърляне...
Изкушението, малката беля и голямата беда; дребните предателства и едрите илюзии; талантът и музиката, смисълът и важността на нещата от живота; тяхната цена? Или просто хубаво разказана история за един обикновен любовен триъгълник в чист и малък филм, за какъвто българското кино плаче отдавна? И двете. “Опашката на дявола” е хитър и мъдър. Предоставя ни право на избор. Можем като случайни минувачи да забавим ход, да чуем разказа на главния му герой и да видим собствения си живот през неговите очи. А може и да влезем в играта на сценариста-режисьор Димитър Петков и оператора Христо Бакалов. Игра между философската притча и интелигентската мелодрама, в която се каращисват не съвсем безобидни радичковски суеверия, разбираеми съвременни герои и мрачна фаустовска мъдрост.

През 1989 Димитър Петков дебютира на 32-годишна възраст с болезнения авторски “Тишина” и спечели с него националната “Златна роза”. “Опашката на дявола” е вторият му игрален филм. Десет години пауза не са отишли на вятъра. По дългия друм естетските амбиции на интелектуалеца и желанието на разказвача да общува с широка публика са имали време да се разберат. Резултатът е филм, с който се общува на различни равнища. Неговият главен герой се пазари с рогатия и плаща скъпо за нещо още по-скъпо. Дали и Димитър Петков се е пазарил, с кого и на каква цена не знам. Но сделката си струва.

Закъснял си отвсякъде. В краката ти блесва паричка. Спираш, връщаш се и я прибираш. Късмет. А рейсът вече е отпрашил. По дяволите! И после защо си без късмет.

Чукаш на дърво да те не чуе Дявола, че си няма работа. Добре че дяволите се делят на малки и големи. За предпочитане са малките.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал