Цифрова терапия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Цифрова терапия

Цифрова терапия

1071 прочитания

Осемдесет и осем! Изстрелвам през зъби. Действам по “Цифровата терапия” на д-р Пеполен. Помага на посланици, та на мен ли няма да помогне. Просто е - регистрираш емоциите си по скала от 1 до 100. Намаляваш всеки следващ път. Докато стигнеш до едно. Тогава си възвърнал психическото си равновесие. Всичко това е, защото в последно време никак не ми е смешно. Социумът, дето пребивавам - нездрав. Затова тъжен. И откъм политическото няма весело. Преди години поне някой и друг кандидат се разходи из родината, порецитира малко, попее повече, покажат го по телевизията и ето ти - веселба. А сега само двете баби-близначки от горния етаж ми се изпречват пред очите всеки ден, нахилени сякаш отпочва времето на “прекрасния нов свят”. Другите съседи гледат мрачно. И аз така гледам. И си размишлявам защо все се лашкаме между емоционалните крайности и не се удържаме да погледнем по-спокойно и рационално на ситуацията, в която сме. Или ще обичаме, или ще мразим. Или ще се срамуваме, или ще се гордеем. Няма други положения. Всъщност има, ако не мислим за себе си в здравите категории на една национална митология. В частност литературна. За “Бай Ганьо” става дума. Но всъщност за “Мисия Лондон” на Алек Попов, чието второ издание се появи само 6 месеца след първото. С изпълнена мисия. Защото романът по свой начин предвиди днешни събития. Което означава, че притежава способността да хваща посоките в социалното, а не да документира действителността. Защото е литература. Един от успехите на писателя е овладяването на фикцията, умението да я приближиш до реалността. Казано просто - да сътвориш действителност. Затова и персонажи като Варадин Димитров, Деворина Селянова, кметът Първомаев могат да ви заприличат на някого. А не защото зад тези образи стоят действителни лица. И сюжетите, в които са включени, не претендират да разказват етноса, да обобщават българското. Затова и “Мисия Лондон” не е сравнима с “Бай Ганьо”. Не й и трябва. Иначе тази книга е не просто смешна. Тя е много, много смешна. Посланик се опитва “да оцелее”, като урежда чрез съмнителна PR-агенция присъствието на Her Majesty на маскирания като изложба напън на псевдомеценатка на изкуството. Има и проследяване със съответните технически средства. Също и нахранени хора. Битието определя съзнанието и на студентката Катерина - чистачка в посолството, но и танцуваща на кол, обаче пък приличаща на лейди Даяна. Като така се издига до по-висок стандарт в занаята, че и до съвременната революционна борба даже.

През анекдота до гротеската разказването е в добрите европейски традиции. Само дето Роалд Дал предпочита фазаните, а Алек Попов патките. Ако разчетем и възможностите за преодоляване на провинциалния комплекс като поведение и манталитет, ще сме намерените читатели на тази книга, изпълнила добрата мисия да не спекулира евтинджийски с настоящето, но да е едновременно с това социално адекватна. И да те разсмее здравата. Ето, че стигнах и до едно!

Осемдесет и осем! Изстрелвам през зъби. Действам по “Цифровата терапия” на д-р Пеполен. Помага на посланици, та на мен ли няма да помогне. Просто е - регистрираш емоциите си по скала от 1 до 100. Намаляваш всеки следващ път. Докато стигнеш до едно. Тогава си възвърнал психическото си равновесие. Всичко това е, защото в последно време никак не ми е смешно. Социумът, дето пребивавам - нездрав. Затова тъжен. И откъм политическото няма весело. Преди години поне някой и друг кандидат се разходи из родината, порецитира малко, попее повече, покажат го по телевизията и ето ти - веселба. А сега само двете баби-близначки от горния етаж ми се изпречват пред очите всеки ден, нахилени сякаш отпочва времето на “прекрасния нов свят”. Другите съседи гледат мрачно. И аз така гледам. И си размишлявам защо все се лашкаме между емоционалните крайности и не се удържаме да погледнем по-спокойно и рационално на ситуацията, в която сме. Или ще обичаме, или ще мразим. Или ще се срамуваме, или ще се гордеем. Няма други положения. Всъщност има, ако не мислим за себе си в здравите категории на една национална митология. В частност литературна. За “Бай Ганьо” става дума. Но всъщност за “Мисия Лондон” на Алек Попов, чието второ издание се появи само 6 месеца след първото. С изпълнена мисия. Защото романът по свой начин предвиди днешни събития. Което означава, че притежава способността да хваща посоките в социалното, а не да документира действителността. Защото е литература. Един от успехите на писателя е овладяването на фикцията, умението да я приближиш до реалността. Казано просто - да сътвориш действителност. Затова и персонажи като Варадин Димитров, Деворина Селянова, кметът Първомаев могат да ви заприличат на някого. А не защото зад тези образи стоят действителни лица. И сюжетите, в които са включени, не претендират да разказват етноса, да обобщават българското. Затова и “Мисия Лондон” не е сравнима с “Бай Ганьо”. Не й и трябва. Иначе тази книга е не просто смешна. Тя е много, много смешна. Посланик се опитва “да оцелее”, като урежда чрез съмнителна PR-агенция присъствието на Her Majesty на маскирания като изложба напън на псевдомеценатка на изкуството. Има и проследяване със съответните технически средства. Също и нахранени хора. Битието определя съзнанието и на студентката Катерина - чистачка в посолството, но и танцуваща на кол, обаче пък приличаща на лейди Даяна. Като така се издига до по-висок стандарт в занаята, че и до съвременната революционна борба даже.

През анекдота до гротеската разказването е в добрите европейски традиции. Само дето Роалд Дал предпочита фазаните, а Алек Попов патките. Ако разчетем и възможностите за преодоляване на провинциалния комплекс като поведение и манталитет, ще сме намерените читатели на тази книга, изпълнила добрата мисия да не спекулира евтинджийски с настоящето, но да е едновременно с това социално адекватна. И да те разсмее здравата. Ето, че стигнах и до едно!


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK