Испанската магьосница

Влюбена съм в киното, но не градя щастието си само върху работата, признава Пенелопе Крус

Пенелопе Крус е само на 27 години, но вече я наричат Мадоната от Мадрид и Испанската магьосница. Европа я забеляза още в третия й филм “Бел Епок”(1992, реж. Фернандо Труеба), където игра една от четирите сестри, влюбени в чаровен дезертьор. Американците му дадоха “Оскар” за неанглоезичен филм. Испанският му еквивалент “Гойа” й беше присъден преэ 1998 за комедията “Нифия”. Когато оскарът отиде за втори път през десетилетието в Испания, Пенелопе Крус пак беше в началните надписи - “Всичко за майка ми” (1999) на Педро Алмодовар. Засега единствен той е успял да прояви на лента ангелско-демоничното й излъчване. Той я направи европейска звезда от световна величина, за това му бяха достатъчни две години и два филма. Защото единствено Алмодовар е в състояние да влюби публиката в бременната проститутка на Пенелопе от “Жива плът” (1997) и в нейната монахиня, заразена със СПИН, от “Всичко за майка ми”. Засега Пенелопе си остава негово творение, съблазнявано от Холивуд, който не пропуска да си осребри оскарите, огрели неамериканци. От 1998 Крус снима паралелно в Америка и Испания. Партнира на Уди Харелсън в “Страната Хай-Ло” под режисурата на Стивън Фриърс; на Мат Деймън във “Всичките красиви коне”, реж. Били Боб Торнтън. В “Дрога” е до Джони Деп, в “Капитан Корели” - до Никълъс Кейдж, във “Ванила Скай” (римейк на испанския й хит “Отвори очи”) - до сегашния мъж в живота й Том Круз. Въпреки известността звездният й статус зад океана остава неясен. На 27 години въпросите още не бързат към своите отговори.

На снимачната площадка на “Капитан Корели”

в края на юли 2001 Пенелопе Крус седи в караваната си и се опитва да запали една “Малборо лайт” без особен успех. Облечена е в селска рокля, косата й е прибрана в кремава кърпа, изпъстрена с избелели розови цветчета. Разказва ми през смях за Мат Деймън и Бен Афлек и прякора, който са й дали. ”Всичко започна, защото Бен говори испански, а и Мат също. Бен поправяше моя испански. Говореше, че нашата дума за проблем не е проблема, а трабле (от английски трабъл - trouble - б.пр.). Казах му: “Бен, аз съм родена в Мадрид. Дума трабле в испанския няма!” И сега те ме наричат трабле. Но пък ми приляга.”

Приляга й, защото в организирането на обикновените детайли от живота при Крус цари същинска бъркотия. “Ако трябва да си подредя всичките книжа, ще откача. Но мисля, че в цялата лудост намирам някакъв мой ред. Както, когато пътувам. Не знам как го правя. Винаги закъснявам. Чувам, че самолетът ми излита, и просто сядам на пода да си слушам моята музика.” Що се отнася до кариерата й, не е така разхвърляна. Холивуд не е почукал сам на нейната врата. “Търсех си го”, казва тя, след като най-накрая се е справила със запалката. “Не ставаше въпрос да сложа край на една кариера (в Испания) и да подхвана нова. Продължавам започнатото: да намирам повече възможности, повече интересни роли, повече истории. Да играеш на чужд език има своите преимущества. Дава ти нещо като допълнителна свобода, защото не се слушаш толкова. Можеш да поемаш повече рискове.”

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал