Гарвани в детската стая
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гарвани в детската стая

Гарвани в детската стая

“Да отгледаш гарвани” (Cria cuervos) - Испания, 1976, реж. Карлос Саура; 111 мин

Янко ТЕРЗИЕВ
4781 прочитания

Какво се случва: Старинен дом с висока ограда и голяма градина в Мадрид, последните месеци преди смъртта на Франко през 1975. Една нощ деветгодишната Ана (Ана Торент) чува през вратата на спалнята как баща й - вдовец и полковник - умира вътре, докато прави любов с жената на най-добрия си приятел. Любовницата избягва, а Ана внимателно прибира чашата с бяла утайка от нощното шкафче, после дълго я мие в кухнята. Тя вярва, че е отровила тираничния си баща, виновен за смъртта на майка й (Жералдин Чаплин), неосъществена пианистка. Ана и двете є сестри остават с леля си, която въвежда строг ред в къщата, с парализираната си баба и дебелата прислужница от село. Когато силно стисне клепачи, Ана може да вика майка си и да разговаря с нея като жива. На няколко пъти действието се пренася в 1995 и тогава директно към камерата порасналата Ана (Жералдин Чаплин) разказва моменти от същото тайнствено лято.

Какво се помни: Атмосферата на полусънувана реалност, големите черни очи на Ана Торент, тъжно-натрапчивата песен Porque te vas. Споменът на Ана за последните дни на майка є. За да я избави от болката, тя я моли да посвири на пиано. После майката разресва дългите коси на детето и това е единственият път, когато то се усмихва във филма. Безмълвните разговори на Ана с нямата є баба - момичето посочва различни хора и места върху снимките от старите албуми и старицата, живееща единствено в спомените си, потвърждава с кимане за какво мисли в момента. Витаещият в къщата дух на смъртта, сюрреалистично опредметен с купчината кокоши крака в хладилника. Децата играят на криеница в градината и наказанието за намерения е “смърт”, която трябва да бъде изкупена с молитва на глас. Тогава е и незабравимият кадър, в който Ана едновременно играе долу със сестрите си и се наблюдава от ръба на покрива, докато звучи песента за болката на изоставените, а камерата плува в пространството с всевиждащия поглед на детето. Повярвало, че държи ключа към живота и смъртта. Място в историята: Най-хубавият филм на Саура от предфламенковия му период. Последен от трилогията му за репресираното детство като метафора на индивидуалното съзнание в духовната среда на франкизма. Като другите два - “Ана и вълците” (1972) и “Братовчедката Анхелика” (1974) - правен в цензурна среда, затова разказан с алюзии, асоциации и алегории. В персонажите на изолирания от света дом се разчитат трите стълба на спрялото испанско време: армия, религия, семейство. “Да отгледаш гарвани” е от малкото филми, докосващи се до ефекта “поток на съзнанието”, в ключа на най-високата литература (Джойс, Пруст). В киното са го правили само Бергман (“Поляната с дивите ягоди”) и Ален Рене (“Миналата година в Мариенбад”). Различното при Саура е, че той не се страхува да изрази емоция, да вкара сантимент, да заиграе с мелодрамата. Тук е и едно от най-великите детски изпълнения в киното - малката Ана Торент “играе” направо подсъзнателния пласт на филма.

Играч на мача: Арагонецът Карлос Саура, земляк и духовен син на великия Бунюел, който на 4.01.2002 стана на 70. В неговия свят времето е равностоен персонаж, смесват се реалност, сънища и спомени. Героите му живеят едновременно в няколко измерения често пъти в рамките на един кадър. При Саура ги няма обичайните индикации (преливания, без фокус), подсказващи визионите. Когато малката и порасналата Ана (с образа на майка си) гледат директно в камерата (на снимката), това са питащите очи на единното човешко време в едно неразчленимо минало-настояще-бъдеще. Наред със субективния пласт в традициите на сюрреализма на Бунюел и като бивш фотограф и документалист Саура поддържа една абсолютно достоверна филмова среда. Точно нейната обикновеност прави клокочещите отдолу ирационални инстинкти и връхлитащи демони на детството трагедийни и плашещи. В “Да отгледаш гарвани” Саура постига най-трудното в киното - въвлеченост на зрителя във филма на хипнотично, онирическо равнище.

С една дума: Да храним по-често гарваните на детските си спомени - така няма опасност да изкълват очите ни, отворени за настоящето.

Филмът може да се види в кино “Одеон” на 23.I, сряда, от 17 ч; пак там от 19 до 23 януари в 17 ч - панорама на Карлос Саура.

Какво се случва: Старинен дом с висока ограда и голяма градина в Мадрид, последните месеци преди смъртта на Франко през 1975. Една нощ деветгодишната Ана (Ана Торент) чува през вратата на спалнята как баща й - вдовец и полковник - умира вътре, докато прави любов с жената на най-добрия си приятел. Любовницата избягва, а Ана внимателно прибира чашата с бяла утайка от нощното шкафче, после дълго я мие в кухнята. Тя вярва, че е отровила тираничния си баща, виновен за смъртта на майка й (Жералдин Чаплин), неосъществена пианистка. Ана и двете є сестри остават с леля си, която въвежда строг ред в къщата, с парализираната си баба и дебелата прислужница от село. Когато силно стисне клепачи, Ана може да вика майка си и да разговаря с нея като жива. На няколко пъти действието се пренася в 1995 и тогава директно към камерата порасналата Ана (Жералдин Чаплин) разказва моменти от същото тайнствено лято.

Какво се помни: Атмосферата на полусънувана реалност, големите черни очи на Ана Торент, тъжно-натрапчивата песен Porque te vas. Споменът на Ана за последните дни на майка є. За да я избави от болката, тя я моли да посвири на пиано. После майката разресва дългите коси на детето и това е единственият път, когато то се усмихва във филма. Безмълвните разговори на Ана с нямата є баба - момичето посочва различни хора и места върху снимките от старите албуми и старицата, живееща единствено в спомените си, потвърждава с кимане за какво мисли в момента. Витаещият в къщата дух на смъртта, сюрреалистично опредметен с купчината кокоши крака в хладилника. Децата играят на криеница в градината и наказанието за намерения е “смърт”, която трябва да бъде изкупена с молитва на глас. Тогава е и незабравимият кадър, в който Ана едновременно играе долу със сестрите си и се наблюдава от ръба на покрива, докато звучи песента за болката на изоставените, а камерата плува в пространството с всевиждащия поглед на детето. Повярвало, че държи ключа към живота и смъртта.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Стихове

Стихове

Минчо

Минчо

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.