Пророк на модерния свят

През 1846 Хенри Дейвид Торо - един от групата чудаци, които се събират в дома на философа Ралф У. Емерсън в Конкорд, щата Масачузетс - е хвърлен за една нощ в местния затвор заради системно неплащане на данъци. От тази случка три години по-късно ще се роди знаменитото есе “Гражданско неподчинение”. През следващия век то ще се превърне в манифест на модерното самосъзнание. Идеята на Торо за гражданското неподчинение е в основата на негърските вълнения в САЩ през 60-те, протестите срещу войната във Виетнам, студентските протести в Европа през 1968, както и поредицата нежни революции в Източна Европа в самия край на века. Есето е включено в сборника “Живот без принцип” (изд. ЛИК, превод от английски Албена Бакрачева - най-добрият познавач на Торо у нас).

Мнозина са мислителите от ХIХ столетие, претендиращи да са сред духовните бащи на модерния свят. Начело сред тях заедно със Спенсър, Маркс и Ницше е и Торо. Пръв идеолог на пасивната, духовна съпротива на индивида срещу диктата на обществото и (тоталитарната) държава, той е и първият критик на модерното консумативно общество. Възлова теза в неговата философия е осмислянето на собствения живот като произведение на изкуството. Макар и смятан от съгражданите си за смахнат неудачник, Торо вярва, че е успял да изживее живота си истински, сътворявайки го сам подобно на художествена творба. Неговите есета, дневници, пътеписи, памфлети са далеч от обичайната представа за философски текст. Тяхната поетичност и свежа метафорика ги доближава повече до художествената проза и дори до поезията.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал