Записки по Нобелите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Записки по Нобелите

Записки по Нобелите

1839 прочитания

“Авторът на българския бестселър “Време разделно” Антон Дончев - кандидат за “Нобел”, обяви на първа страница на 19 февруари един вестник. После припомни достойнствата на романа, цитирайки отзиви на чуждата преса за него. Стана ясно, че писателят е предложен от фондация “Балканика” да бъде номиниран за Нобелова награда за литература, създаден е и инициативен комитет от интелектуалци, подкрепящ предложението.

Същия ден и друг вестник писа по темата. Само че го направи по друг повод - появилата се “скандална статия за Антон Дончев и най-популярния му роман” с автор Мари Врина-Николов. За да се онагледи скандалността, се цитират откъси от въпросния текст. Както и коментар-отговор на Антон Дончев. Ако е случайно, че двете публикации се появяват в един и същи ден, със сигурност не е, че толкова мощно възхваляват романа и едновременно цитират шведския “Фалу курирен”, в който “Време разделно”е обявен за достоен за Нобелова награда. Сигурно не случайно е подминат и фактът, че цитираната студия, а не статия, на Мари Врина-Николов първо визира не романа на Антон Дончев, или поне не само него. Тя се занимава с “исторически кризи и митове на националната идентичност”, илюстрирайки ги с “три емблематични произведения” - четирилогията на Димитър Талев, “Време разделно” на Антон Дончев и “Барутен буквар” на Йордан Радичков. Второ - тази студия е включена в сборника “Балкански идентичности”, побиращ текстове на академични учени, занимаващи се с проблемите на идентичността.

Описаната вестникарска ситуация (кампанията продължи и през следващите дни) е симптоматично важна, за да бъде подмината мълчаливо. Защото тя всъщност казва още няколко неща. Само преди месеци Софийският университет в лицето на ректора проф. Боян Биолчев предложи за номиниране писателя Йордан Радичков. И това предложение не беше тайна, а достатъчно публично огласено. Сега фондация предлага друг български писател. Ако не е ясно, в практиката на номинациите различни културни и научни институции получават стандартни формуляри с възможност да предлагат кандидатури. Естествено право на съответните е да предлагат, когото поискат. Сигурно защото у нас гъмжи от потенциални нобелисти можем да предлагаме двама, а защо не и трима писатели за номиниране. За да се види колко сме талантливи и как не могат да ни оценят. Въпросът тук не е в качествата на творчеството на двамата значими и със свое си място в българската култура писатели. Той е в поредното доказателство за невъзможността на българската културна общност да се обедини за нещо. Не дори и около личност, а около една версия, около набор от ценности. В тази си невъзможност едни или други хора, самоопределящи се най-често като интелектуалци, подреждат и йерархизират български писатели с техните стойностни, но по различен начин, книги. В случая, макар и неявно, се реализира и още едно противопоставяне: академични среди - писателски кръгове. Което срамно напомня следвъзрожденски случки и отношения от емблематичната за проумяването именно на българската идентичност книга - “Бай Ганьо”. И накрая - дали цялата тази леко истерична настоятелност към Нобела не е поредният изблик на провинциализъм и комплекси, на патетично идеализиране на родната самоценност и самобитност? И ако все повече си изясняваме, че Нобеловите награди (за литература поне) са много повече политически, отколкото собствено литературни, няма ли да заразбираме и друго - да гледаш на себе си без екзалтация и с трезвост не означава липса на национална самоличност. Означава само възможност за нормално пребиваване в границите на света.

“Авторът на българския бестселър “Време разделно” Антон Дончев - кандидат за “Нобел”, обяви на първа страница на 19 февруари един вестник. После припомни достойнствата на романа, цитирайки отзиви на чуждата преса за него. Стана ясно, че писателят е предложен от фондация “Балканика” да бъде номиниран за Нобелова награда за литература, създаден е и инициативен комитет от интелектуалци, подкрепящ предложението.

Същия ден и друг вестник писа по темата. Само че го направи по друг повод - появилата се “скандална статия за Антон Дончев и най-популярния му роман” с автор Мари Врина-Николов. За да се онагледи скандалността, се цитират откъси от въпросния текст. Както и коментар-отговор на Антон Дончев.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK