С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
23 фев 2002, 0:00, 1696 прочитания

Записки по Нобелите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

“Авторът на българския бестселър “Време разделно” Антон Дончев - кандидат за “Нобел”, обяви на първа страница на 19 февруари един вестник. После припомни достойнствата на романа, цитирайки отзиви на чуждата преса за него. Стана ясно, че писателят е предложен от фондация “Балканика” да бъде номиниран за Нобелова награда за литература, създаден е и инициативен комитет от интелектуалци, подкрепящ предложението.
Същия ден и друг вестник писа по темата. Само че го направи по друг повод - появилата се “скандална статия за Антон Дончев и най-популярния му роман” с автор Мари Врина-Николов. За да се онагледи скандалността, се цитират откъси от въпросния текст. Както и коментар-отговор на Антон Дончев.
Ако е случайно, че двете публикации се появяват в един и същи ден, със сигурност не е, че толкова мощно възхваляват романа и едновременно цитират шведския “Фалу курирен”, в който “Време разделно”е обявен за достоен за Нобелова награда. Сигурно не случайно е подминат и фактът, че цитираната студия, а не статия, на Мари Врина-Николов първо визира не романа на Антон Дончев, или поне не само него. Тя се занимава с “исторически кризи и митове на националната идентичност”, илюстрирайки ги с “три емблематични произведения” - четирилогията на Димитър Талев, “Време разделно” на Антон Дончев и “Барутен буквар” на Йордан Радичков. Второ - тази студия е включена в сборника “Балкански идентичности”, побиращ текстове на академични учени, занимаващи се с проблемите на идентичността.
Описаната вестникарска ситуация (кампанията продължи и през следващите дни) е симптоматично важна, за да бъде подмината мълчаливо. Защото тя всъщност казва още няколко неща. Само преди месеци Софийският университет в лицето на ректора проф. Боян Биолчев предложи за номиниране писателя Йордан Радичков. И това предложение не беше тайна, а достатъчно публично огласено. Сега фондация предлага друг български писател. Ако не е ясно, в практиката на номинациите различни културни и научни институции получават стандартни формуляри с възможност да предлагат кандидатури. Естествено право на съответните е да предлагат, когото поискат. Сигурно защото у нас гъмжи от потенциални нобелисти можем да предлагаме двама, а защо не и трима писатели за номиниране. За да се види колко сме талантливи и как не могат да ни оценят. Въпросът тук не е в качествата на творчеството на двамата значими и със свое си място в българската култура писатели. Той е в поредното доказателство за невъзможността на българската културна общност да се обедини за нещо. Не дори и около личност, а около една версия, около набор от ценности. В тази си невъзможност едни или други хора, самоопределящи се най-често като интелектуалци, подреждат и йерархизират български писатели с техните стойностни, но по различен начин, книги. В случая, макар и неявно, се реализира и още едно противопоставяне: академични среди - писателски кръгове. Което срамно напомня следвъзрожденски случки и отношения от емблематичната за проумяването именно на българската идентичност книга - “Бай Ганьо”. И накрая - дали цялата тази леко истерична настоятелност към Нобела не е поредният изблик на провинциализъм и комплекси, на патетично идеализиране на родната самоценност и самобитност? И ако все повече си изясняваме, че Нобеловите награди (за литература поне) са много повече политически, отколкото собствено литературни, няма ли да заразбираме и друго - да гледаш на себе си без екзалтация и с трезвост не означава липса на национална самоличност. Означава само възможност за нормално пребиваване в границите на света.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Прокълнатите крале

29 мар 2003, 10813 прочитания

Мрачният швейцарец

29 мар 2003, 6951 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капител" Затваряне
Ловецът на мигове

В изложбата на Анри Картие-Бресон в София късовете спряло време правят историята

Министърът и златната каса

Кирил Ананиев е готов с втори проект за здравна реформа, който предвижда конкуренция между държавната и частни здравни каси

Ерата на онлайн списанията

Вицепрезидентът "Mаркетинг, разработки и анализи" в медийната група Condé Nast Стефани Фрийд пред "Капитал"

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Sympathy for the Writer

Биляна Курташева за книгата си, посветена на неподозираните връзки между различни произведения, периоди и личности

Ново място: "КО-ОП"

Коуъркинг пространството отваря врати с амбицията да среща различни професионалисти, публики и изкуства