С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
23 фев 2002, 0:00, 1778 прочитания

Записки по Нобелите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

“Авторът на българския бестселър “Време разделно” Антон Дончев - кандидат за “Нобел”, обяви на първа страница на 19 февруари един вестник. После припомни достойнствата на романа, цитирайки отзиви на чуждата преса за него. Стана ясно, че писателят е предложен от фондация “Балканика” да бъде номиниран за Нобелова награда за литература, създаден е и инициативен комитет от интелектуалци, подкрепящ предложението.
Същия ден и друг вестник писа по темата. Само че го направи по друг повод - появилата се “скандална статия за Антон Дончев и най-популярния му роман” с автор Мари Врина-Николов. За да се онагледи скандалността, се цитират откъси от въпросния текст. Както и коментар-отговор на Антон Дончев.
Ако е случайно, че двете публикации се появяват в един и същи ден, със сигурност не е, че толкова мощно възхваляват романа и едновременно цитират шведския “Фалу курирен”, в който “Време разделно”е обявен за достоен за Нобелова награда. Сигурно не случайно е подминат и фактът, че цитираната студия, а не статия, на Мари Врина-Николов първо визира не романа на Антон Дончев, или поне не само него. Тя се занимава с “исторически кризи и митове на националната идентичност”, илюстрирайки ги с “три емблематични произведения” - четирилогията на Димитър Талев, “Време разделно” на Антон Дончев и “Барутен буквар” на Йордан Радичков. Второ - тази студия е включена в сборника “Балкански идентичности”, побиращ текстове на академични учени, занимаващи се с проблемите на идентичността.
Описаната вестникарска ситуация (кампанията продължи и през следващите дни) е симптоматично важна, за да бъде подмината мълчаливо. Защото тя всъщност казва още няколко неща. Само преди месеци Софийският университет в лицето на ректора проф. Боян Биолчев предложи за номиниране писателя Йордан Радичков. И това предложение не беше тайна, а достатъчно публично огласено. Сега фондация предлага друг български писател. Ако не е ясно, в практиката на номинациите различни културни и научни институции получават стандартни формуляри с възможност да предлагат кандидатури. Естествено право на съответните е да предлагат, когото поискат. Сигурно защото у нас гъмжи от потенциални нобелисти можем да предлагаме двама, а защо не и трима писатели за номиниране. За да се види колко сме талантливи и как не могат да ни оценят. Въпросът тук не е в качествата на творчеството на двамата значими и със свое си място в българската култура писатели. Той е в поредното доказателство за невъзможността на българската културна общност да се обедини за нещо. Не дори и около личност, а около една версия, около набор от ценности. В тази си невъзможност едни или други хора, самоопределящи се най-често като интелектуалци, подреждат и йерархизират български писатели с техните стойностни, но по различен начин, книги. В случая, макар и неявно, се реализира и още едно противопоставяне: академични среди - писателски кръгове. Което срамно напомня следвъзрожденски случки и отношения от емблематичната за проумяването именно на българската идентичност книга - “Бай Ганьо”. И накрая - дали цялата тази леко истерична настоятелност към Нобела не е поредният изблик на провинциализъм и комплекси, на патетично идеализиране на родната самоценност и самобитност? И ако все повече си изясняваме, че Нобеловите награди (за литература поне) са много повече политически, отколкото собствено литературни, няма ли да заразбираме и друго - да гледаш на себе си без екзалтация и с трезвост не означава липса на национална самоличност. Означава само възможност за нормално пребиваване в границите на света.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Прокълнатите крале

29 мар 2003, 11140 прочитания

Мрачният швейцарец

29 мар 2003, 7037 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капител" Затваряне
Ловецът на мигове

В изложбата на Анри Картие-Бресон в София късовете спряло време правят историята

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Яж, снимай и споделяй

Изложбата Feast For The Eyes в Лондон проследява историята на фотографията на храна

Кино: "Бомба със закъснител"

Сексизъм, мълчание и опълчване във Fox News

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10