Записки по Нобелите

Записки по Нобелите

1976 прочитания

“Авторът на българския бестселър “Време разделно” Антон Дончев - кандидат за “Нобел”, обяви на първа страница на 19 февруари един вестник. После припомни достойнствата на романа, цитирайки отзиви на чуждата преса за него. Стана ясно, че писателят е предложен от фондация “Балканика” да бъде номиниран за Нобелова награда за литература, създаден е и инициативен комитет от интелектуалци, подкрепящ предложението.

Същия ден и друг вестник писа по темата. Само че го направи по друг повод - появилата се “скандална статия за Антон Дончев и най-популярния му роман” с автор Мари Врина-Николов. За да се онагледи скандалността, се цитират откъси от въпросния текст. Както и коментар-отговор на Антон Дончев. Ако е случайно, че двете публикации се появяват в един и същи ден, със сигурност не е, че толкова мощно възхваляват романа и едновременно цитират шведския “Фалу курирен”, в който “Време разделно”е обявен за достоен за Нобелова награда. Сигурно не случайно е подминат и фактът, че цитираната студия, а не статия, на Мари Врина-Николов първо визира не романа на Антон Дончев, или поне не само него. Тя се занимава с “исторически кризи и митове на националната идентичност”, илюстрирайки ги с “три емблематични произведения” - четирилогията на Димитър Талев, “Време разделно” на Антон Дончев и “Барутен буквар” на Йордан Радичков. Второ - тази студия е включена в сборника “Балкански идентичности”, побиращ текстове на академични учени, занимаващи се с проблемите на идентичността.

Описаната вестникарска ситуация (кампанията продължи и през следващите дни) е симптоматично важна, за да бъде подмината мълчаливо. Защото тя всъщност казва още няколко неща. Само преди месеци Софийският университет в лицето на ректора проф. Боян Биолчев предложи за номиниране писателя Йордан Радичков. И това предложение не беше тайна, а достатъчно публично огласено. Сега фондация предлага друг български писател. Ако не е ясно, в практиката на номинациите различни културни и научни институции получават стандартни формуляри с възможност да предлагат кандидатури. Естествено право на съответните е да предлагат, когото поискат. Сигурно защото у нас гъмжи от потенциални нобелисти можем да предлагаме двама, а защо не и трима писатели за номиниране. За да се види колко сме талантливи и как не могат да ни оценят. Въпросът тук не е в качествата на творчеството на двамата значими и със свое си място в българската култура писатели. Той е в поредното доказателство за невъзможността на българската културна общност да се обедини за нещо. Не дори и около личност, а около една версия, около набор от ценности. В тази си невъзможност едни или други хора, самоопределящи се най-често като интелектуалци, подреждат и йерархизират български писатели с техните стойностни, но по различен начин, книги. В случая, макар и неявно, се реализира и още едно противопоставяне: академични среди - писателски кръгове. Което срамно напомня следвъзрожденски случки и отношения от емблематичната за проумяването именно на българската идентичност книга - “Бай Ганьо”. И накрая - дали цялата тази леко истерична настоятелност към Нобела не е поредният изблик на провинциализъм и комплекси, на патетично идеализиране на родната самоценност и самобитност? И ако все повече си изясняваме, че Нобеловите награди (за литература поне) са много повече политически, отколкото собствено литературни, няма ли да заразбираме и друго - да гледаш на себе си без екзалтация и с трезвост не означава липса на национална самоличност. Означава само възможност за нормално пребиваване в границите на света.

“Авторът на българския бестселър “Време разделно” Антон Дончев - кандидат за “Нобел”, обяви на първа страница на 19 февруари един вестник. После припомни достойнствата на романа, цитирайки отзиви на чуждата преса за него. Стана ясно, че писателят е предложен от фондация “Балканика” да бъде номиниран за Нобелова награда за литература, създаден е и инициативен комитет от интелектуалци, подкрепящ предложението.

Същия ден и друг вестник писа по темата. Само че го направи по друг повод - появилата се “скандална статия за Антон Дончев и най-популярния му роман” с автор Мари Врина-Николов. За да се онагледи скандалността, се цитират откъси от въпросния текст. Както и коментар-отговор на Антон Дончев.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал