С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
23 фев 2002, 0:00, 1531 прочитания

Записки по Нобелите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

“Авторът на българския бестселър “Време разделно” Антон Дончев - кандидат за “Нобел”, обяви на първа страница на 19 февруари един вестник. После припомни достойнствата на романа, цитирайки отзиви на чуждата преса за него. Стана ясно, че писателят е предложен от фондация “Балканика” да бъде номиниран за Нобелова награда за литература, създаден е и инициативен комитет от интелектуалци, подкрепящ предложението.
Същия ден и друг вестник писа по темата. Само че го направи по друг повод - появилата се “скандална статия за Антон Дончев и най-популярния му роман” с автор Мари Врина-Николов. За да се онагледи скандалността, се цитират откъси от въпросния текст. Както и коментар-отговор на Антон Дончев.
Ако е случайно, че двете публикации се появяват в един и същи ден, със сигурност не е, че толкова мощно възхваляват романа и едновременно цитират шведския “Фалу курирен”, в който “Време разделно”е обявен за достоен за Нобелова награда. Сигурно не случайно е подминат и фактът, че цитираната студия, а не статия, на Мари Врина-Николов първо визира не романа на Антон Дончев, или поне не само него. Тя се занимава с “исторически кризи и митове на националната идентичност”, илюстрирайки ги с “три емблематични произведения” - четирилогията на Димитър Талев, “Време разделно” на Антон Дончев и “Барутен буквар” на Йордан Радичков. Второ - тази студия е включена в сборника “Балкански идентичности”, побиращ текстове на академични учени, занимаващи се с проблемите на идентичността.
Описаната вестникарска ситуация (кампанията продължи и през следващите дни) е симптоматично важна, за да бъде подмината мълчаливо. Защото тя всъщност казва още няколко неща. Само преди месеци Софийският университет в лицето на ректора проф. Боян Биолчев предложи за номиниране писателя Йордан Радичков. И това предложение не беше тайна, а достатъчно публично огласено. Сега фондация предлага друг български писател. Ако не е ясно, в практиката на номинациите различни културни и научни институции получават стандартни формуляри с възможност да предлагат кандидатури. Естествено право на съответните е да предлагат, когото поискат. Сигурно защото у нас гъмжи от потенциални нобелисти можем да предлагаме двама, а защо не и трима писатели за номиниране. За да се види колко сме талантливи и как не могат да ни оценят. Въпросът тук не е в качествата на творчеството на двамата значими и със свое си място в българската култура писатели. Той е в поредното доказателство за невъзможността на българската културна общност да се обедини за нещо. Не дори и около личност, а около една версия, около набор от ценности. В тази си невъзможност едни или други хора, самоопределящи се най-често като интелектуалци, подреждат и йерархизират български писатели с техните стойностни, но по различен начин, книги. В случая, макар и неявно, се реализира и още едно противопоставяне: академични среди - писателски кръгове. Което срамно напомня следвъзрожденски случки и отношения от емблематичната за проумяването именно на българската идентичност книга - “Бай Ганьо”. И накрая - дали цялата тази леко истерична настоятелност към Нобела не е поредният изблик на провинциализъм и комплекси, на патетично идеализиране на родната самоценност и самобитност? И ако все повече си изясняваме, че Нобеловите награди (за литература поне) са много повече политически, отколкото собствено литературни, няма ли да заразбираме и друго - да гледаш на себе си без екзалтация и с трезвост не означава липса на национална самоличност. Означава само възможност за нормално пребиваване в границите на света.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Прокълнатите крале

29 мар 2003, 9987 прочитания

Мрачният швейцарец

29 мар 2003, 6703 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капител" Затваряне
От Европа, с любов

Седмицата на модата в Ню Йорк показа завръщане към традициите на Стария континент

Лекарствата, които напускат България

Над 1500 медикамента са дерегистрирани заради ценовия натиск от страна на държавата

Липсващото звено в стартъп веригата

Българи от Силициевата долина ще издърпват стартъпи към глобалната сцена

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Непознатата Лика Янко

Изложба проследява рядко разказваната история на репресираната по време на социализма българска художничка от албански произход

Дунавски маршрути

Пътеводител "От Балкана до Дунав. Идеи за пътешествия в Дунавска България"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 2

Капитал

Брой 2 // 12.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Mей се изправя пред вот на недоверие, съдът спря плановете за втори лифт в Пирин

Емисия

DAILY @7PM // 16.01.2019 Прочетете