Киборгът

Летището е претъпкано. Истинска гмеж. Посрещачите са поне пет пъти повече от пристигащите. Въздухът бръмчи от напрежение в очакване на чудото. Посрещачите, тези клети простосмъртни богомолци, чакат смирено всеки своя бог. Сегиз-тогиз тълпата се раздвижва; изниква фигура, натоварена с куфари, същество от отвъдния свят и моментално 7-8 екзалтирани посрещачи се насочват към него. Останалите мятат завистливи погледи към щастливата групичка и постепенно възстановяват концентрацията си. Целта си. Да чакат. Чакаме и ние. Чакаме киборга.

Лично аз наблюдавам всичко това от позорния ъгъл - този цирей, в общо взето, европейския вид на летището - мястото за пушачи. Някой ме чуква по гърба. Обръщам се. Мъжът ми, разбира се, кой друг.

Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал