“Хитър Петър” някога, някъде...
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

“Хитър Петър” някога, някъде...

“Хитър Петър” някога, някъде...

694 прочитания

В репертоара на националния ни оперен театър се появи българско произведение - “Хитър Петър”. Дори да не бе комична операта, фактът сам по себе си развеселява. Другият вариант е да го приемем от драматичната му страна - в този театър голяма българска опера не е играна от години. Все трябва някога отнякъде да се започне. Този път изборът е свързан със 100-годишнината от рождението на Веселин Стоянов. Той е автор на “Хитър Петър”, но и на оперите “Саламбо” и “Женско царство”, на балета “Папеса Йоана”, на симфонии и инструментални концерти, на сюитата “Бай Ганю”...

Премиерата на “Хитър Петър” е била през 1958. Още се помни участието на Лиляна Барева, Юлия Кираджиева, Георги Сапунджиев. В гънките на спомените стоят още и укорите към композитора заради ориенталската орнаментика, която внасяла излишна сантименталност. И ако този “недостатък” е отстраним с козметична намеса в интерпретацията (в случая успешна), либретото на Веселин Стоянов и езиковеда Моско Москов може да подведе към плосък хумор. Неговата едноизмерност не дава много поводи на музиката да разтвори ветрилото от битовата смешка до фината ирония и елегантното надхитряване, с които Хитър Петър и Настрадин Ходжа са известни от приказките. Диригентът Григор Паликаров и режисьорът Павел Герджиков обаче са намерили опора в колорита на музикалния език; в многоцветието на симфонично разтворения формат на оркестъра; в големите многолюдни сцени. И същевременно се съюзяват с неговата описателност на характери в уютните лирични епизоди и тънките гротескни рифове.

Режисьорът, диригентът и хормайсторът (Христо Казанджиев) са постигнали своеобразна темперираност на оркестровото, вокалното и сценично изграждане. Те са подкрепени от хоровия състав и солистите Александър Текелиев, Кирил Манолов, Петър Бучков, Марчо Апостолов, Цветана Бандаловска... Художниците Радостин и Бояна Чомакови са в общата хармония със своята сценография и костюми. С тоналности и светлина те са нанесли тънкия филм на патината върху пищността. Сякаш за да намекнат за действие “някога, някъде” - като в оживяла Цанко-Лавренова рисунка.

В репертоара на националния ни оперен театър се появи българско произведение - “Хитър Петър”. Дори да не бе комична операта, фактът сам по себе си развеселява. Другият вариант е да го приемем от драматичната му страна - в този театър голяма българска опера не е играна от години. Все трябва някога отнякъде да се започне. Този път изборът е свързан със 100-годишнината от рождението на Веселин Стоянов. Той е автор на “Хитър Петър”, но и на оперите “Саламбо” и “Женско царство”, на балета “Папеса Йоана”, на симфонии и инструментални концерти, на сюитата “Бай Ганю”...

Премиерата на “Хитър Петър” е била през 1958. Още се помни участието на Лиляна Барева, Юлия Кираджиева, Георги Сапунджиев. В гънките на спомените стоят още и укорите към композитора заради ориенталската орнаментика, която внасяла излишна сантименталност. И ако този “недостатък” е отстраним с козметична намеса в интерпретацията (в случая успешна), либретото на Веселин Стоянов и езиковеда Моско Москов може да подведе към плосък хумор. Неговата едноизмерност не дава много поводи на музиката да разтвори ветрилото от битовата смешка до фината ирония и елегантното надхитряване, с които Хитър Петър и Настрадин Ходжа са известни от приказките. Диригентът Григор Паликаров и режисьорът Павел Герджиков обаче са намерили опора в колорита на музикалния език; в многоцветието на симфонично разтворения формат на оркестъра; в големите многолюдни сцени. И същевременно се съюзяват с неговата описателност на характери в уютните лирични епизоди и тънките гротескни рифове.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Стихове

Стихове

Минчо

Минчо

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.