“Хитър Петър” някога, някъде...

В репертоара на националния ни оперен театър се появи българско произведение - “Хитър Петър”. Дори да не бе комична операта, фактът сам по себе си развеселява. Другият вариант е да го приемем от драматичната му страна - в този театър голяма българска опера не е играна от години. Все трябва някога отнякъде да се започне. Този път изборът е свързан със 100-годишнината от рождението на Веселин Стоянов. Той е автор на “Хитър Петър”, но и на оперите “Саламбо” и “Женско царство”, на балета “Папеса Йоана”, на симфонии и инструментални концерти, на сюитата “Бай Ганю”...

Премиерата на “Хитър Петър” е била през 1958. Още се помни участието на Лиляна Барева, Юлия Кираджиева, Георги Сапунджиев. В гънките на спомените стоят още и укорите към композитора заради ориенталската орнаментика, която внасяла излишна сантименталност. И ако този “недостатък” е отстраним с козметична намеса в интерпретацията (в случая успешна), либретото на Веселин Стоянов и езиковеда Моско Москов може да подведе към плосък хумор. Неговата едноизмерност не дава много поводи на музиката да разтвори ветрилото от битовата смешка до фината ирония и елегантното надхитряване, с които Хитър Петър и Настрадин Ходжа са известни от приказките. Диригентът Григор Паликаров и режисьорът Павел Герджиков обаче са намерили опора в колорита на музикалния език; в многоцветието на симфонично разтворения формат на оркестъра; в големите многолюдни сцени. И същевременно се съюзяват с неговата описателност на характери в уютните лирични епизоди и тънките гротескни рифове.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал