Отвъд носталгията

“Страшен дявол е тази Петя. Обу белите джинси и изчезна нанякъде. Позволих си да й кажа, че подгъвът на левия й крачол се е разпрал, но тя не ме и чу, захапа някаква немита ябълка, огледа се в голямото огледало в антрето, тръсна черни коси, разкопча и второто копче на бялата си блузка и сигурно се хареса, защото хукна по стълбите.”*

Признавам, че участието в масови носталгии не ми е присъщо. Изявления като “днес си спомняме с тъга”, обикновено имитират, а не назовават някакво автентично преживяване. Защото всеки има свой път на спомняне, свое общуване с поезията, своя носталгия.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал