Светът на Уейн

Почти всеки джазмен, след като до насита си е поиграл с електричеството и с всякакви нечовешки уреди за измъчване на звука, в една възраст става русоист и решава да се върне назад, към чистия природен звук на инструмента си. Същото се случва и при Уейн Шортър към момента на 68-годишнината му. Той започва като черноработник на сакса при Хоръс Силвър и след това при джаз-месънджърите на Арт Блейки (1959 - 1963). Там надува яко, уплътнявайки фугите в една чисто акустична постройка от пиано, двама духачи, бас и ударни. По-късно, през 1964, най-после успява да се измъкне от мазните лапи на хардбопа, явно зомбиран от вещера Майлс Дейвис, за да засвири в квинтета му, та чак до 1970. Майлс към момента е изучил напълно акустиката на тромпета и все повече се зачита в джобния наръчник на електротехника.

След като става една от възловите фигури в групите на Дейвис и създава пиеси като Nefertiti, Sanctuary, и Footprints, Шортър е принуден да наблегне на сопрано-сакса, за да може по-добре да следва екстремните приумици на колегите си. Нищо странно, като се знае, че колеги са му Хърби Хенкък, Чик Къриа, Джон Маклафлин и други подобни интелектуалци, които към 1968 вече се нуждаят от малка електроцентрала, за да могат да правят музиката си.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал