За родното и чуждото

Мнозина си спомнят внушителната експозиция, която двете изкуствоведки Ирина Генова и Татяна Димитрова направиха в някогашния Национален исторически музей. Тя бе изключително важна за преоткриването на периода на 20-те години. Тогава пари за каталог не се намериха и извънреден брой на сп. „Проблеми на изкуството“ изпълни донякъде тази функция. Част от онези текстове и нови статии авторките са събрали в книгата „Изкуството в България през 20-те години. Модернизъм и национална идея“. Изданието (изд. Институт за изкуствознание, БАН) е на български и английски, с много илюстрации, включва и каталог с работи от изложбата „20-те години в българското изобразително изкуство“ (март-май 1992, София).

Трудът на Генова и Димитрова е двойно исторически - първо, защото изследва „духа“ на отдавна отминалата епоха, и второ - текстовете са писани до 1994 и с чести препратки към артистичната сцена от началото на 90-те. Произволният избор на художествени родословия, маргиналността на българския модернизъм, противоречивите отношения наше - чуждо са сред заявените в уводния текст (Ирина Генова) теми. С противопоставянето на националното и универсалното започва и текстът на Татяна Димитрова „За сецесиона в българското изкуство“. Авторката проследява различията между първото и второто поколение художници, приобщени към „сецесията“, развива идеята, че „с влиянието на сецесиона започва процесът на модернизиране на българското изкуство“. Полемиката за родното и чуждото, свързана с избора на пътя за българското изкуство, разглежда статията „Проблемът за „родно изкуство“ в българската художествена критика през 20-те“ (Татяна Димитрова).


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал