С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 авг 2002, 0:00, 2994 прочитания

Тадао Андо - красота отвъд видимото

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Когато не Малкия принц, а един от най-значителните живи дизайнери на фасади ти каже, че красотата е нещо отвъд външността, неминуемо ставаш скептичен, дори и ако е японец. Но къщите на Тадао Андо със своите изчистени до аскетизъм линии, с прозорци от пода до тавана, с максимално редуцирани форми наистина стоят само като материализация на едно дълбоко вътрешно чувство за порядък. Преди да създаде нещо ново, той „попива“ вече съществуващото на мястото и си го превежда на езика на съвремието. Запазва - но в обратен вариант - уникалната за традиционната японска архитектура връзка на жилището с природата. Вместо да търси отвореност навън, Тадао Андо се стреми да загради колкото се може повече вътрешно, човешко пространство. Плътната ограда, равномерно обикаляща цялата сграда, рамкира „живите места“ - дворовете, които правят дъжда, зеленината и вятъра, част от битовата територия.
Тадао Андо не изповядва кредото „нека остане навеки/ сътвореното тук от мен“, затова приема за съвсем естествено да прави храмове от един толкова нетраен материал като дървото, макар да е предварително наясно, че скоро ще бъдат престроявани. Нещо, което трудно се приема от европееца с църкви от камъни, тухли и бетон. „Божият дух, който е вътре в сградата, е безсмъртен, напомня той, затова ограждащото го може и да не е. Японската архитектура ти позволява свободата да изразиш себе си. На Запад винаги се стремят да направят самата сграда безсмъртна. Грешка е просто да подражаваме на старата религиозна стилистика.“
Тадао Андо приема модернизма за дефиниция на архитектурата си, но го определя като единство на западния функционализъм с духа на мястото и времето, който свързва сградата с хората. Когато проектира къщите си, винаги мисли за техните обитатели. Това проличава в нелогичните, интуитивно разбираеми детайли, очовечаващи композицията.
Тадао Андо е творец, който работи със съзнанието, че е в „епохата на отговорността“, дошла след „епохата на откритията“. Преди да проектира, той мисли за материала, който ще бъде взет от земята, от съсипаната околна среда.
Тадао Андо е първият от родените на 13 септември 1941 в Осака близнаци. Лауреат на редица световни награди като златен медал на Кралския институт на британските архитекти, „Притзкер“ (1995), оскара за архитектура, и златен медал на Американския институт на архитектите от тази година, той е... самоук. Едва на двайсет и няколко години си взима скицника и пътува из Япония, Европа, Африка и САЩ, където по свой маниер изучава работите на Алвар Аалто, Луис Кан, Франк Лойд Райт, Льо Корбюзие. Завръща се на двайсет и осем и основава собствено студио.
Още с първата си работа Тадао Андо впечатлява критиците. Къщата „Азума“ (1976) е малка, правоъгълна, от бетон, една от многото в гъстата редицата от къщи в Осака. Особеното ? е в преходното интериорно дворче, затворено от двете страни със стаи, което връща - със средствата на модерното - усещането за простор, въздух, светлина и е център на семейния живот.
Склонността си да работи с геометрически чисти форми той потвърждава и с „Фестивал“, търговски комплекс в Наха, Окенавия (1984), който е осеметажен куб със страна трийсет и шест метра. „Природата ще присъства по много начини, казва Андо за проекта си, чрез интериоризираните външни пространства като антрето, улицата, площадчето и ще предлага на посетителите една непрекъснато променяща се гледка.“
Кидосаки - къща в токийското предградие - е един от най-концептуалните му проекти (1982-1986). Тя е олицетворение на простотата и изяществото - идеален куб със страна дванайсет метра, който осигурява собствена жизнена територия на три семейства. Сами по себе си първичните геометрични форми не са от значение, съществена е способността им да дефинират пространството, да редуват естествената светлина и сенките. Дебелата ограда запазва интимността на бита и „вкарва“ дворчето в интериора, минималистично декориран в хармония с фасадата.
„Днес не е модерно да се говори за красота, споделя Тадао Андо, но тя има своята функция във вътрешния живот на човека. Не можеш да кажеш какво харесваш в едно място, но образът му остава в теб... Тенденцията е да не се използва думата „красота“, защото не е интелектуална, но трябва да има покриване на красотата с интелекта.“ p



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Прокълнатите крале

29 мар 2003, 10585 прочитания

Мрачният швейцарец

29 мар 2003, 6916 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капител" Затваряне
„Тату“ под открито небе

Екатерина Тупарева: Ръстът на рекламния пазар ще се забави

Изпълнителният директор на Ogilvy Group Bulgaria пред "Капитал"

Къде удря търговската война между САЩ и Китай

Митата между Вашингтон и Пекин няма да доведат до големи директни икономически загуби, но увеличават световната несигурност

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Селото се оказа тъкмо в града

Няколко стопанства с доставка, които предлагат чиста, разнообразна и вкусна храна

Хладнокръвни истории

Нови стари срещи с прозата и документалистиката на Труман Капоти