Вертикална граница

Измъкваме се от делника с едно „Наздраве!“, въпреки че заведението в бензиностанцията на OMV не предлага алкохол. Ние обаче си носим. Имахме нужда да поседнем преди тръгване, да ръзгърнем картата... Тия три неща. Почти всички сме ходили в Триград, но сега трябва да има приключение и вкусът му се оформя още на дървената маса край Цариградско шосе.

Стъмва се на магистралата, но нали приключението вече е започнало, добре му идват дупките по пътя и завоите в планината. Спираме край стената на язовир „Въча-Кричим“, колкото да се протегнем, и се взираме в абсолютния мрак под нас. Усещаме, че не виждаме нещо хубаво, и си го обещаваме за на връщане.