Малката креолка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Малката креолка

Малката креолка

6982 прочитания

В носталгичния шлагер на Леа Иванова креолката е от Венецуела, но това е подробност. Иначе песента е писана сякаш за Каролин Рибейро, новата бразилска звезда сред супермоделите. Тя носи невинността и изкушението на момичетата от Баия, описани в романите на Амаду. За тях старият познавач казваше, че са направени от „карамфил и канела“.

Горещата латинка е част от кариоки вълната в манекенския свят, тръгнала с Жизел Бундхен и Ребека Ромейн. Преди нея подиумът бе пренаселен със стандартния тип барби-хубавици. Момичетата от карнавалите в Рио и Копакабана донесоха цвят, сексапил и темперамент. Те възродиха и момичешкия тип хубост, позабравен след излизането на Кейт Мос от дефилетата. Каролин Рибейро Малахаес е родена на 20 септември 1970 в градчето Белем, долината на Амазонка. Тя е може би моделът с най-трудния пробив към върха. Детството й минава сред красивата джунгла и с още по-красивата мечта за модна кариера. Началото е на традиционния конкурс на агенция Дакота - Елит, там тийнейджърката печели първото място. После Каролин се премества в Сан Пауло - градът, докъдето американските модни скаути летят редовно, за да селектират красавици. Започва работа като модел на 15, но за 3 години не получава нито едно значимо предложение. Екзотичният й look (тя е с португалска, негърска и индианска кръв) остава неразбран за агентите, които непрекъснато изтъкват някакви нейни недостатъци - криви зъби, момчешки черти, липса на закръгленост и женственост. Така един ден с няколко снимки в портфолиото си малката креолка се качва на самолета за Париж. Но и там я чака разочарование. Остава Ню Йорк. Главият дизайнер и артистичен директор на Гучи Том Форд точно търси лице за новата си кампания. Именно Форд („най-добрият американски моден дизайнер“, според сп. „Тайм“) вижда в крехката бразилка бъдещия топмодел и скоро изгарящите очи на госпожица Рибейро поглеждат от каталога на Гучи за Пролет/Лято 1999.
После я забелязват и останалите големи. От Шанел, Валентино, Ив Сен Лоран, Луи Вюитон я канят да представя колекциите и рекламите за печата. Каролин започва да снима при най-добрите фотографи в бранша - Стивън Мейзел, Марио Тестино. И за най-добрите списания - Вог, Ел, Harper's Bazar...

В началото на 2001 момичето от амазонската джунгла подписва договора, който ще циментира кариерата й - с козметичния гигант „Ревлон“. Нейният шанс е, че след Синди Крауфорд от компанията търсят неамерикански тип хубост, с неочаквани и екзотични черти. Сред дългата редица от красавици, явили се на кастинга, са Холи Бери и Риа Дърам, но идеалният кандидат се оказва Каролин Рибейро. Горещият й чар и естественото излъчване пасват идеално на рекламната стратегия на марката. За Каролин остават 6-те милиона долара и титлата „момичето на Ревлон“.

Сега бледото начало в Сан Пауло, мъчителното чакане и претенциите на агентите са само спомен. Когато не разхожда по света Revlon's High Dimension Haircolor, или не позира за Гучи, Каролин се шири в апартамента си край Сентръл парк в Ню Йорк и слуша боса нова. А ритъмът на тънките й боси ходила е сигурно като в песента на Леа...

В носталгичния шлагер на Леа Иванова креолката е от Венецуела, но това е подробност. Иначе песента е писана сякаш за Каролин Рибейро, новата бразилска звезда сред супермоделите. Тя носи невинността и изкушението на момичетата от Баия, описани в романите на Амаду. За тях старият познавач казваше, че са направени от „карамфил и канела“.

Горещата латинка е част от кариоки вълната в манекенския свят, тръгнала с Жизел Бундхен и Ребека Ромейн. Преди нея подиумът бе пренаселен със стандартния тип барби-хубавици. Момичетата от карнавалите в Рио и Копакабана донесоха цвят, сексапил и темперамент. Те възродиха и момичешкия тип хубост, позабравен след излизането на Кейт Мос от дефилетата.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • haltestelle

    Е чак гневна не е, но е ядно. Тръгнах от Петър Ступел и "Малката креолка" и излязох на тази "статия". Ето как:
    "В носталгичния шлагер на Леа Иванова креолката е от Венецуела, но това е подробност. "
    Когато бях студент, в 60-те, пътувах няколко пъти до ЧССР през УНР и СФРЮ. Общувах със случайни спътници и неслучайно опознах местата, времената и действията тогава в тези части на "лагера". Едно момче от Югославия ме гледа, че чета наш вестник и ме пита знам ли кое е верното в него. Аз сериозно почнах да гадая и да му говоря, че това сто на сто е вярно (някой дошел в България), че онова е 50-60 % (прогнозата за времето), че ... А момчето все вика "Не, не, аз ще ти кажа!" И ми посочи датата - само това, вика, е верно.
    Та когато някъде във вашите или чиито и да са издания прочета въпиющо неверни работи, макар и "подробности", цялото издание или издателство губи доверието ми.
    Московският фестивал беше през 1957 г. "Малката креолка" е злободневен, а не носталгичен шлагер. За всеки фестивал се пишеха песни от съветски композитори, някой (за срамотите, не помня Дунаевски ли, друг ли, май евреин беше на музиката, и май Лев Ошанин на текста) написа още през 1947 и "Дети разных народов, мы мечтою о мире живем ..." - гимн демократической молодежи. А песента на Московсия фестивал си беше "Подмосковные вечера" - има я в стотици аранжименти, вкл. джазова от японски бигбенд и с текст нещо като "Сикитаку мосаки ве-тше-ра". За Виенския беше "Хороша ты Вена, необыкновена ...", за Варшавския - "Налево мост, направо мост ...", за Букурещкия - "Ораш юбит Букурещ ...", Владо Береану да ви го преведе, и така тататък.
    Леа Иванова пееше други песни.
    "Малката креолка" беше написана от Петър Ступел и изпята от Мими Николова по повод фестивала през 1959 в Хелзинки.
    Сега установих, че са ми много безцелни патроните, защото материалът ви бил отпреди 10-11 години. Но въпреки това, когато пишеш, макар и за глупости като лайфстайл, манекенки и прочее неща, които са тъпи и ненужни бетер научния комунизъм като предмет във вузовете и като начин да се изхранваш като не можеш с друго, трябва да се стремите да не грешите в елементарните неща.

    Ако все пак някой прочете това нека знае, и най-мъдрият си е малко прост, и че никога не късно да станеш за резил.
    А по-сериозно, жална майка на българчетата, ама и тя не знае, че е жална. Миете, миете мозъци, но поне си вадите хляба тук. И то вероятно не черен, а мек и бял хляб с чер хайвер и добро питие.

    Огромна част от останалите тук, в България хора се изхранват с нищонеправене, т.е. правят се, че правят нещо, а други се правят, че го оценяват. Отнася се за журналисти, търговци, медицински представители, аптекари, брокери, полицаи и полицайки, министърчета и министърки, артисти, писатели и поети, съставители и изпълнители на "проекти",общинари, служители в агетции и НПО-та, че дори и за уличните метачи и чистачи.

    Това е най-лошото за нас, българите, че се лъжем взаимно и ни е драго дори това. Моята е лесна, малко ми остава да гледам дивотии и глупости. "Живите, живите, те да му мислят ..."

    А вие, ако сте под пенсионна възраст, идет в дебри и балкани, грабнете пушки, ятагани и възцарете вечна обич, вечна правда на света.

    Или поне купете си кирки, мотики, метли и лопати, прекопайте градинките, пометете парковете, полейте лехите и въведете трудова повинност като Стамболийски. Знаете ли каква хубава гара е построил баща ми за две години като трудовак?

    Бъдете много здрави и дълго живи! И се плодете, по пет на нощ ...




Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Стихове

Стихове

Минчо

Минчо

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.