Мистър Дийдс отива по дяволите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мистър Дийдс отива по дяволите

Мистър Дийдс отива по дяволите

596 прочитания

Фактът, че „Мистър Дийдс“ (2002) е римейк на класическата комедия на Франк Капра „Мистър Дийдс отива в града“ (1936) с Гари Купър в главната роля, няма никакво значение за широката публика. Капра се изучава във филмовите училища и специфичният социален утопизъм на златните му заглавия от втората половина на 30-те е познат предимно на техните възпитаници. Легендата говори, че по време на тежко и продължително боледуване през 1935 Капра бил посетен от непознат човек, с когото разговаряли дълго за духовната мисия на киното. Дали е вярно - не знаем. Но след оздравяването си режисьорът създава цяла поредица от оптимистични социални комедии, в които обикновеният човек изправя своята вяра в доброто срещу язвите на обществото. Майсторството, с което тези филми са направени, донася на Капра три оскара за режисура („Това се случи една нощ“, 1934, „Мистър Дийдс отива в града“, 1936, и „Не можеш да го вземеш със себе си“, 1938), а чистосърдечният им идеализъм остава ненадминат и до днес.

Да се пита човек какво си е въобразявал, че прави режисьорът Стивън Брил с преповтарянето на „Мистър Дийдс“ 70 години по-късно. Брил е завършил филмовото училище на Бостънския университет, но върху Капра явно не е залягал достатъчно. Иначе нямаше да му дойде наум, че неговият евангелистки идеализъм може да се напасне към обсесиите на XXI век само с лека сценарна козметика. „Мистър Дийдс“ разказва тъжно-смешната история на един провинциален собственик на пицария (Адам Сандлър), който неочаквано получава в наследство медийна империя и заминава за Ню Йорк да я оглави. Бордът на директорите, начело с изпълнителния шеф (Питър Галахър), има други планове и се опитва да изпързаля наивния провинциалист. Безочлива репортерка (Уинона Райдър) се опитва да се сближи с Дийдс, за да направи скандален репортаж, но се влюбва в него. Единственият приятел на Дийдс е шантавият му камериер (Джон Туртуро), чийто произход ще поднесе изненади.

През 1936 Капра прави ексцентричния добряк Дийдс център на ведра до сантименталност комедия. Днес се опитват да ни пробутат обратното. Демодиран до глупост социален наивизъм е накипрен с одеждите на нещо като ексцентрична комедия. Като изключим неуязвимия, самодостатъчен и неизчерпаем Джон Туртуро, всичко останало в „Мистър Дийдс“ звучи нелепо отначало докрай. Дори и да си нямаш хаберкой е Франк Капра.

Фактът, че „Мистър Дийдс“ (2002) е римейк на класическата комедия на Франк Капра „Мистър Дийдс отива в града“ (1936) с Гари Купър в главната роля, няма никакво значение за широката публика. Капра се изучава във филмовите училища и специфичният социален утопизъм на златните му заглавия от втората половина на 30-те е познат предимно на техните възпитаници. Легендата говори, че по време на тежко и продължително боледуване през 1935 Капра бил посетен от непознат човек, с когото разговаряли дълго за духовната мисия на киното. Дали е вярно - не знаем. Но след оздравяването си режисьорът създава цяла поредица от оптимистични социални комедии, в които обикновеният човек изправя своята вяра в доброто срещу язвите на обществото. Майсторството, с което тези филми са направени, донася на Капра три оскара за режисура („Това се случи една нощ“, 1934, „Мистър Дийдс отива в града“, 1936, и „Не можеш да го вземеш със себе си“, 1938), а чистосърдечният им идеализъм остава ненадминат и до днес.

Да се пита човек какво си е въобразявал, че прави режисьорът Стивън Брил с преповтарянето на „Мистър Дийдс“ 70 години по-късно. Брил е завършил филмовото училище на Бостънския университет, но върху Капра явно не е залягал достатъчно. Иначе нямаше да му дойде наум, че неговият евангелистки идеализъм може да се напасне към обсесиите на XXI век само с лека сценарна козметика. „Мистър Дийдс“ разказва тъжно-смешната история на един провинциален собственик на пицария (Адам Сандлър), който неочаквано получава в наследство медийна империя и заминава за Ню Йорк да я оглави. Бордът на директорите, начело с изпълнителния шеф (Питър Галахър), има други планове и се опитва да изпързаля наивния провинциалист. Безочлива репортерка (Уинона Райдър) се опитва да се сближи с Дийдс, за да направи скандален репортаж, но се влюбва в него. Единственият приятел на Дийдс е шантавият му камериер (Джон Туртуро), чийто произход ще поднесе изненади.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Стихове

Стихове

Минчо

Минчо

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.