Във въздуха
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Във въздуха

Във въздуха

691 прочитания

„Шипенко е един от онези, излезлите от Гоголевия шинел. В разговор с него човек има чувството, че си говори със самата руска литература…“

Явор Гърдев (из „Свиване на перспективата“) Светът на Алексей Шипенко е населен от вечните руски теми за носталгията по едно неслучило се минало; за отчаянието от липсата на смисъл в живота; за невъзможността от разширяване на перспективата. И заедно с това удивителна ирония към непосилната лекота на битието. Съвсем по вкуса на Явор Гърдев са пиесите на този ярък представител на новата руска драматургия. Режисьорът за втори път поставя текст на Шипенко. След „Верона“ (Народен театър) вече е факт още един спектакъл - „Във въздуха“, ДТ - Хасково.
Пиесата е от руския период на драматурга, началото на 90-те. (Сега той живее и издава текстовете си в Германия.) „Във въздуха“ е камерна по форма и изследва тесните конфликтни взаимоотношения между майка и нейния застаряващ син в една затворена сартъровска ситуация. Движението на случващото се върви по ръба между абсурда и хиперреализма, на моменти дори прескача в сюрреалното. Сценографията на Даниела Ляхова е своеобразно продължение на работата ? във „Верона“. Леглото отново е арена на интимните сблъсъци между героите. Този път обаче леглата са две и са поставени във въздуха. Метафората за преобърнатия свят е буквално реализирана чрез декора. Основното място на действие е таванът на стая-затвор. Изчистена, стилна, черно-бяла, геометрична и полюсна среда, която се населява от двама луди, осъдени на вечна зависимост един от друг.

Серьожа (Михаил Мутафов) се събужда - съвсем по руски - с тежък махмурлук и открива, че е паднал на тавана. Жестоките присъди и взаимните обвинения в лудост между него и майка му (Златина Тодева) насищат въздуха с напрежение, готово да избухне всеки момент. Целият спектакъл се случва в крайната фаза на тази сгъстеност. Взривът е показан на финала като ретроспекция, на видеозапис, не без иронично намигване към телевизионните кървави репортажи.

Срещата между актьорите е родила респектиращ тандем. Сериозна заслуга за въздействието на постановката има и музиката на Калин Николов. Има нещо във въздуха на това представление, което не може да се предаде с думи. То не е само в професионалната перфектност на всеки от екипа. Някаква магнетичност - позната и загадъчна близост; в същото време фантастичност; и още - нещо съвсем човешко, но в същото време жестоко...

„Шипенко е един от онези, излезлите от Гоголевия шинел. В разговор с него човек има чувството, че си говори със самата руска литература…“

Явор Гърдев (из „Свиване на перспективата“)

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Стихове

Стихове

Минчо

Минчо

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.