Чадър за чувствата

Хубавото на музиката е, че е извън времето. Това означава, че няма пряка необходимост да я вържеш към конкретно събитие или конкретни хора. Само опитай и ще видиш, че след няколко седмици или месеци тези хора или събития ще престанат да интересуват публиката (и слава богу); ще бъдат забравени, но песента ще си остане. Например трябва да си много голям любопитко, за да се добереш до факта, че Come Together на „Бийтълс“ е написана през 1969 за предизборната кампания на Тимъти Лиъри - един плътен фен на цветята и в частност на моравото рогче (ЛСД 25). Лиъри не станал губернатор на Калифорния (победил го Рейгън), но кого го е грижа за това, когато слушаш Abbey Road?

Джазовата митология е по-изтънчена в това отношение. Слушаш си едно трио на китариста Джон Маклафлин от 1995 (After the Rain, Verve) по нормалния начин - тоест, стараейки се да не вникваш прекалено в подробности и да не вземеш да станеш тотален наблюдател. И изведнъж научаваш, че албумът е посветен на гения на тенор сакса Джон Колтрейн. Сега вече девствеността ти е отлетяла - вглеждаш се трескаво в обложката (ако имаш такава), в имената на пиесите и композиторите и наистина установяваш страховити неща. Първо, на барабаните е Елвин Джоунс - участник в повечето върхови изяви на Колтрейн. Второ, три от пие­сите се оказват композиции на Колтрейн (Naima, Crescent, After The Rain). Що се отнася до My Favorite Things, това е темата на живота му, която той изпълнява винаги и без да го молят, а любимите му неща са винаги различни. Take The Coltrane е на Дюк Елингтън, но посветена на Трейн от съвместния им албум Impulse! от 1963.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал